Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как „Междузвездни войни“ се превърна от шекспировска сага в космически Хари Потър

Кой да знае, че дълбокият Космос е толкова плитък, заявява един от киселата банда на критиците пред „Холивуд рипортър“

Джордж Лукас драматизира сложни идеи за възрастни като за деца. Джей Джей Абрамс прави детски филм като за възрастни.  - Как „Междузвездни войни“ се превърна от шекспировска сага в космически Хари Потър

Джордж Лукас драматизира сложни идеи за възрастни като за деца. Джей Джей Абрамс прави детски филм като за възрастни.

Само две седмици след своята премиера, „Силата се пробужда“ вече е чупещ рекорди, творящ история, печелещ милиарди всепомитащ хит за режисьора Джей Джей Ейбрамс и господарите му от „Дисни“. Старите фенове го обичат. Новите фенове го обичат. Дори критиците го обичат – повечето от тях, а ние сме пословично кисела банда.

Аз така и не станах маниакален фен на „Междузвездни войни“, независимо че малкият ми ученически мозък беше на точната възраст да бъде изстрелян в орбита от първата трилогия. Въпреки че ми се повръща от заядливи сноби, което гордо изтъкват, че никога не са гледали нито един от филмите, все едно, че отсъствието на културно любопитство е добродетел. Затова отидох да видя „Силата се пробужда“ с отворено съзнание, а си тръгнах с — ами, едновременно въодушевен и разочарован. Кой да знае, че дълбокият Космос е толкова плитък?

За да съм ясен: „Силата се пробужда“ е отлично изработено, вълнуващо приключение, което подръпва нежно всички очевидни тънки струни в душите на милиони Междузвездни фенове. А като добавим младите звезди Дейзи Ридли и Джон Бойега, имаме един добре дошъл знак за прогрес в една много бяла и мъжка поредица.

Дали има значение, че Ейбрамс безсрамно рециклира повечето ключове сюжетни елементи от Епизод IV: „Нова надежда“? За някои критици – сигурно, но не и за мен. Трябва ли да ни е грижа, че в основата си Кайло Рен е един сприхав, хлапашки знак на почит към Дарт Вейдър за ЕМО-тийнейджъри? Не наистина, но определено е повече хленчещ, отколкото страховит. Дали ще е грубо, ако отбележим, че базата Старкилър е унищожена с лекота, благодарение на същия фундаментално глупав конструктивен недостатък, като Звездата на смъртта? Вероятно, но в Империята/Първия ред трябва да обмислят сериозно наемането нa конструктори с повече опит с проблемите на сигурността за следващото си супероръжие с планетарни размери. Само предложение.

Но единственото ми голямо несъгласие със „Силата се пробужда“ е това: Джордж Лукас беше иноватор, а Джей Джей Ейбрамс е имитатор. Лукас имаше дълбочина, при всичките си слабости като режисьор, докато Ейбрамс е гений на шумен популистки спектакъл, споменът за който се изпарява като звезден прах още с излизането от салона. „Междузвездни войни“ създаде своя постоянно разширяваща се Вселена с митове, алегории и вълшебни приказки; „Силата се пробужда“ е пълен с шум и ярост, но не означава нищо.

Когато за първи път обмисля „Междузвездни войни“, Лукас е един от младите творци-режисьори от поколението на Волните ездачи и Разярените бикове (по популярната, издадена наскоро и у нас книга на Питър Бискинд – бел. ред.), чиито филми комбинират социалната критика на хипи-контракултурата от 60-те с визионерското перчене на кино хлапаците от 70-те. Този кратък, но плодотворен период в историята на студията, му дава свободата да направи заявка за грандиозна космическа опера, безспорно несръчна и пълна с недостатъци, и с пословично дървен диалог:

„Можеш да напишеш тази гадост, но не можеш да я произнесеш“, заявява в прочутия си протест пред Лукас Харисън Форд.

Но с всичките си ограничения, оригиналният „Междузвездни войни“ – похвално амбициозна и многопластова творба, третира своята аудитория като културно ангажирани възрастни хора. Десетилетия преди Тарантино Лукас създаде първия постмодерен блокбъстър, експериментален колаж от знаци на почит към киното и литературни алюзии, едновременно интелектуален и глупават. Неуспял да си осигури правата на Флаш Гордън, младият режисьор просто инкорпорира елементи от този класически масов фантастичен сериал в свой собствен космически епос, допълнен с побутващии зрителя цитати от „Трима негодници в скритата крепост“ на Акира Куросава, „Следотърсачите“ на Джон Форд, „Триумф на волята“ на Лени Рифенщал и „Метрополис“ на Фриц Ланг – плюс „Казабланка“, „Магьосникът от Оз“ и други.

В изграждането на междузвездната си вселена Лукас използва материали от Жан-Люк Годар и Серджо Леоне, епоса „Дюн“ на Франк Хърбърт, литературните халюцинации на хипи фаворита Карлос Кастанеда и култовата монография на Джоузеф Кембъл за митологичните архетипи „Героят с хиляда лица“ (1949). Влючва и леко маскирани препратки към президента Никсън, актуалното по онова време поражение във Виетнам и своето собствено скайуокърско детство в Модесто, Калифорния. Най-отгоре нарежда слоеве Вагнер и Шекспир, Ницше и Фройд, нордически саги и гръцка трагедия, артуриански легенди и библейски алегории. Наистина дълбок, плътен, опияняващ микс.

Разбира се, по-късно Лукас доброволно разпилява цялата тази вселена с втората трилогия (предисторията) на „Междузвездни войни“. Но дори тези разлюбени филми бяха с богата интелектуална амбиция и големи идеи за обществото, властта, рицарската любов и изкусителния мрачен блясък на фашизма.

Предисториите бяха справедливо критикувани за досадните образи, скърцащите диалози, и робуването на CGI технологиите. Но Лукас направи най-голямата си грешка като надцени апетита на своята публика за морална сложност и литературна задълбоченост. Оказа се, че повечето от нас искат да видят каубои в космоса, малки пиксарски роботчета и млади магьосници, което имат проблеми с бащите си. Тук се появява Джей Джей Ейбрамс и ревитализира междузвездната сага като я инфантилизира. И нас също.

Един паралел, който изскача в ума, е Дейвид Боуи, който беше уникално енергизираща фигура в 70-те години, човек-арт училище за момчетата, които никога не са ходили в арт училище. Главно благодарение на Бауи моето поколение разбра за Жак Брел, Жан Жьоне, Уилям Бъроуз, Лу Рийд и други култови фигури от тъмната страна на попкултурата. След като Боуи даде примера, други самоизмислили се арт-рок извънземни започнаха да взимат назаем от неговия външен стил, но много рядко от неговите авангардни дълбини. Ако Джордж Лукас е Боуи, Джей Джей Ейбрамс е „Дюран Дюран“.

Да, „Силата се пробужда“ е страхотен рестарт на застоял франчайз. Но е и чисто сензорен спектакъл, лишен от същност и подтекст. Докато оригиналният филм на Лукас кани любопитните умове да изследват обширни културни територии, тази нова глава изглежда вглъбена в себе си и собствената си митология, може би с леки утешителни прилики с „Игрите на глада“ и „Властелина на пръстените“. С други думи – обикновен студиен екшън франчайз. Мултимилиардна дойна крава, чието главно наследство ще бъдат тематичните паркове и интергалактическите приходи.

В разцвета си Джордж Лукас драматизира сложни идеи за възрастни като за деца. Джей Джей Абрамс прави детски филм като за възрастни. Зад неговата зашеметяваща визуална магия „Силата се пробужда“ е в основата си Хари Потър в космоса.

Като търговска марка „Междузвездни войни“ никога не е бил по-силен. Но оригиналната концепция — визионерска, експериментална, морално предизвикателна, несъвършена, но диво амбициозна, е прокудена завинаги в една далечна галактика.


Всичко по темата Епизод 7: Силата се пробужда

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах