Как Милчо Левиев ме замести на пианото

Милчо Левиев на представянето на книгата за него, „Артистът не е самотен остров“, в Клуб 1, НДК, на 2 май тази година. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Как Милчо Левиев ме замести на пианото

Милчо Левиев на представянето на книгата за него, „Артистът не е самотен остров“, в Клуб 1, НДК, на 2 май тази година. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

По спомен годината е 1986-а. По това време, за да свириш където и да е, трябваше да минеш през комисия по категоризациите. Аз бях малък – ако нямаш 16, не можеш да вземеш категория. Но това не ми пречеше да акомпанирам на едно момче – 3 години по-голямо от мен – за да вземе тапия и да свири лятото по кръчмите.

Момчето е тромбонист, днес не си говорим, защото той е от ГЕРБ и смята, че аз съм проект на ДС, но тогава бяхме приятели.

Явяваме се. Той свири „Когато светците маршируват“, „Проповедника“, още една-две джазови пиеси, а аз отзад, тихо, кротко и бездарно си акомпанирам.

Идва ред за бавна пиеса. Спомням си, как избирахме такава. Отнякъде някой беше донесъл ноти на Милчо Левиев. По това време Милчо Левиев беше емигрант. Социализмът хем го беше възневидял, хем обаче се блазнеше от големите успехи на българския композитор и пианист и все пак оставяше една леко открехната вратичка. Забихме „Павана“ на Милчо Левиев.

Комисията живна. Изведнъж сякаш някакъв дух премина през музикантите, които ни оценяваха.

„Браво! Дайте да дадем категория и на момчето!“ – каза някой от комисията.

Оказа се, че не могат, защото съм малък. На колегата дадоха, а аз се явих на следващата година. И пак свирих Милчо Левиев – вече бях приготвил не една, а две негови пиеси.

През 1990-а, ако се не лъжа, той направи голям концерт в НДК, зала номер 1. Моята скъпа и любима съученичка Фани ме уреди с билет. Отидох сам. Съучениците ми вече бяха емигрирали почти на 80 процента. Не се върнаха. Сигурно защото тук предстоеше „ного от убавото“. Слушах Милчо Левиев и си мислех колко хубаво нещо е свободата. Без социализъм и цензура.

ДНК

През 2002 г. работех в „Континентал Плаза“ с една легенда на българската популярна музика. Димитър Симеонов – Мончо. На 23 октомври вечерта жена ми получи контракции и аз, заедно с моя много близък приятел доцент Христо Павлов, я закарах в Майчин дом. Обадих се и казах, че няма как да отида на работа.
И тогава, в същата тая вечер се оказало, че Милчо Левиев е гост в шоуто на настоящия партиен лидер и тогавашен шоумен Слави Трифонов. Би Ти Ви беше в съседния вход до „Континентал“. Мончо, който бил вече там, както си седял и се чудел дали да не си тръгне, защото няма пианист, изведнъж видял Милчо Левиев. Двамата стари другари от едно време се прегърнали. Милчо Левиев разбрал, че Мончо няма пианист и рекъл:

„Как бе, аз ще съм ти пианист“.

Двамата влезли в „Континентал“ и пред изумените погледи на клиентите започнали да свирят джазови стандарти…

Последната ми история с Милчо Левиев в тъжна. Последното събрание в Съюза на композиторите, на което присъствах, преди да взема решение да напусна. Събрание, на което се избираше ръководство. Тогава Съюзът бе напуснат от редица знакови композитори, сред които академик Васил Казанджиев. На събранието „здравите сили“ се бяха подковали. Бяха наговорили всички, които подлежат на „убеждение“ и нещата бяха ясни. Тогава настана оживление – в залата на Съюза влезе Милчо Левиев. Доста години, след като е бил възневидян от Съюза (нали знаете, враг на социализЪма). И в миг здравите сили скочиха и започнаха да му крещят.

Никога няма да забравя думите на един български композитор, който му викаше:

„Ти не си български композитор, отивай си в Америка“…

Това са моите истории с Милчо Левиев.

Никога не се запознах лично с него. Но музиката му беше част от гордостта ми, че съм българин. И ще остане такава.

Поклон, маестро!

И горе, на небето, да поздравиш джазмените от старата школа. Аз не съм част от джазовата публика, нито съм част от джазовата сцена, но израснах с Вас – и ако съм станал нещо, го дължа и на Вашия личен пример!

Поклон и последни аплодисменти!


Текстът е от профила на Венци Мицов във Фейсбук.

Вижте още: ПОЧИНА ГОЛЕМИЯТ ДЖАЗМЕН МИЛЧО ЛЕВИЕВ

„МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ ХИТЛЕР И СТАЛИН КАТО ДЖАЗ БАРАБАНИСТИ? А СИДЕРОВ СВИРИ, ЧОВЕКЪТ“

ДС