Как мисли нобелистът

Носителят на Нобелова награда за физика Андре Гайм от университета в Манчестър е известен със създаването на един от най-обещаващите нови материали на XXI век – графен. (Известен е и с това, че е първият човек, накарал жаба да левитира с помощта на магнит, но това е друга история).

Би Би Си разговаря с Гайм за настоящата му работа и предлага поглед отблизо към начина на мислене на един от големите учени, променящи света. В широкообхватно интервю той обяснява защо усложняването е движещата сила на Вселената и кои са причините, поради които нашият вид процъфтява, а други не.

„Най-елементарният въпрос, който обичаме да си задаваме, е какво е животът? И работата на учените е да намерят възможно най-простия отговор. Ако обяснението е много сложно, вероятно то не е вярно. Моята теория е, че основният закон във Вселената е нарастването на нейната сложност. Самоорганизирането й в нещо по-комплексно, по-красиво и по-трайно срещу безпорядъка“, казва Андре Гайм.

Ако погледнете историята на Вселената, тя тръгва от субатомните частици през атомите, молекулите, ДНК, живота, различните видове… и стига до човека – продължава физикът. След това хората се опитват да се самоорганизират в нещо по-сложно. Човешките същества не са най-силните, вероятно не са и най-хитрите животни на планетата, но ние се развиваме. Притежаваме необичайна склонност да се групираме – първо в племена, после в държави, в империи. А сега сме 7-милиардна общност и продължаваме да се развиваме, като използваме интернет ние натрупаме все повече и повече памет. Превръщаме се в свръх-човеци.“

Според Андре Гайм за някои хора може да е много разочароващо да смятат, че са само малки клетки в зараждащия се нов свръх-човек. Как тогава можем да допринесем за развитието на човечеството? В наше време дори най-обикновените хора оставят дигитални отпечатъци, обяснява ученият, и тези следи стават част от всеобщата събрана човешка памет и опит. Дали ще оставите добри или лоши следи – това зависи от нас.

„Използвам теорията си за усложняването, за да наблюдавам процесите в различните човешки общества и имам малко по-различна перспектива към някои политики, които развалят нормалното, стабилно равновесие – казва нобелистът. – За мен те са път към развитието ни в нещо по-сложно, движеща сила за увеличаване на комплексността.

Ще продължим по този път, докато имаме енергия, за да се движим. Глобалното затопляне, пренаселеността, изчерпването на природните ресурси – това са второстепенни проблеми. Големият въпрос е намирането на нови източници на енергия – тогава ще можем да разрешим и всичките си останали проблеми.

Древните гърци са стигнали до идеята за боговете, за да обяснят всички необясними за тях феномени. И ние сме приели тази идея, защото е проста и красива. Аз също имам своя идея какво е животът – и тя е проста и красива. Ако приемете моето предположение, че комплексността е красива, ще видите колко красиво е нашето развитие.“