Мерил Стрийп е най-добрата актриса на света. Знаем това не само от трите Оскара, които спечели, но и от 16-те, които загуби. Никой, ама никой, няма по-добър вид, когато губи Оскар, от Мерил Стрийп: тя винаги изглежда доволна и често е първата, която скача на крака, когато някой друг спечели статуетката.
Разбира се, Стрийп е сред най-награждаваните и обичани актриси на своето поколение, така че вероятно не ѝ е много трудно да проявява великодушие. За щастие на нас, зрителите, същото не се отнася за всеки номиниран, но пропуснал Оскара. „Телеграф“ събира най-запомнящите се реакции, уловени от камерите.
1. Кейт Бланшет („Елизабет: Златният век“) губи от Марион Котийар („Едит Пиаф: Живот в розово“), 2008
Всички обичат Кейт Бланшет, една от най-забавните и открити актриси в Холивуд. Вероятно затова реакцията при загубата от Марион Котийар предизвиква истинка наслада. Разбира се, по-късно тя оцени високо таланта на френската актриса в списание „Варайъти”:
„Тя е, казано на един дъх, просто изумителна!“
2. Ан Хатауей („Рейчъл се омъжва“) губи от Кейт Уинслет („Четецът“), 2009
Хейтърите могат да настояват, че склонността на Хатауей към неискреност е очевидна в реакцията ѝ тук. Докато камерата се отмества към Кейт Уинслет, успяваме да зърнем, как едрата усмивка на Хатауей се превръща в нещастна гримаса.
3. Куин Латифа („Чикаго“) губи от Катрин Зита-Джоунс („Чикаго“), 2003
Бурната радост от чужда победа трудно може да се приеме за нормална човешка реакция, дори и когато става дума за колежка от общ филм. Струва си също да погледнем каменното лица на Кати Бейтс, която със сигурност е била убедена, че играта ѝ в „Относно Шмид“ заслужава повече от номинация.
4. Мини Драйвър („Добрият Уил Хънтинг“) губи от Ким Бейсингър („Поверително от Ел Ей“), 1998
Как да разчетем този поглед с широко отворени, невярващи очи? Още от началото нощта тръгна лошо за Драйвър: бившият ѝ приятел Мат Деймън, скъсал с нея на живо по телевизията, спечели Оскар за сценарий. Нейното смаяно „Уоу!“ говори за дори още по-дълбоко разочарование.
5. Никълъс Кейдж („Адаптация“) и Джак Никълсън („Относно Шмид“) губят от Ейдриън Броуди („Пианистът“), 2003
Броди беше сигурният победител в категорията за най-добър актьор с ролята на Владислав Шпилман, главният герой от „Пианистът“ на Роман Полански – но израженията на лицата на Никълъс Кейдж („Какво!?“) и Джак Никълсън показват, че те не са били толкова убедени.
6. Салма Хайек („Фрида“) губи от Никол Кидман („Часовете“), 2003
В ролята си като Вирджиния Улф Кидман изпревари с малко Хайек като Фрида Кало в надпреварата за най-добра актриса през 2003 г.
7. Каталина Сандино Морено („Мария, изпълнена с благодат“) губи от Хилари Суонк („Момиче за милиони“), 2005
Замръзналата усмивка на Морено след отварянето на плика е за ценители – макар че човек трябва да доста коравосърдечен, за да не съчувства на 23-годишната колумбийка, която беше получила своята първа и най-вероятно последна номинация за Оскар.
8. Майкъл Кийтън („Бърдмен“) губи от Еди Редмейн („Теория на всичко“), 2015
Почти трагедия. Мнозинството очакваше Кийтън да спечели Оскара за най-добър актьор, но виртуозното превъплъщение на Редмейн в Стивън Хокинг се оказа неустоимо за гласуващите. Движеща се камера показва как, докато Редмейн отива към сцената, Кийтън дискретно прибира в джоба си лист, който най-вероятно е съдържал благодарственото му слово.
9. Лорън Бакол („Огледало с две лица“) губи от Жулиет Бинош („Английският пациент“), 1997
Звучи невероятно, но това беше единствената Оскарова номинация за Бакол. Изглеждаше невъзможно холивудската легенда да не получи наградата тази вечер, но тя загуби. Лицата на останалите номинирани също показваха, че е станало нещо нередно.
Бакол описва останалата част от вечерта така:
„Чувствах се много самотна. Както и да го наричаме, това беше балът на победителите. Слава богу – появи се Кевин Спейси и ме покани да танцуваме. Не е хубаво да загубиш, когато всички са те смятали за сигурен победител“.
10. Бил Мъри („Изгубени в превода“) губи от Шон Пен („Реката на тайните“), 2004
По-късно Бил Мъри намекна, че изпълнението на Пен в „Реката на тайните“ не е заслужавало Оскар и липсата на изражение на лицето му след прочитането на името на победителя, говори за същото. След благодарствените думи на Пен, водещият Били Кристъл каза „Не си тръгвай, Бил, ние те обичаме“ – и предизвика овации за Мъри.
11. Робърт Дювал („Кръстникът“) губи от Джоуел Грей („Кабаре“), 1973
„Кабаре“ прибра джакпота на Оскарите през 1973, ката отнесе осем награди и не остави на Франсис Форд Копола дори отличието за най-добър режисьор. Дали Робърт Дювал прие благородно загубата? Не, никак.
12. Джесика Ланг (Country) губи от Сали Фийлд (Places in the Heart), 1985
Съвършеното извръщане на очите. Само да можехме да видим изражението на Ланг по време на благодарственото слово на Фийлд при прословутото:
„Вие ме харесвате! Вие наистина ме харесвате!“
13. Сали Къркланд („Анна“) губи от Шер („Лунатици“), 1988
Сали Къркланд се е чувствала само на няколко секунди от рая, когато за победител е обявена Шер. Къркланд успява да докара мегаватова усмивка, но не успява да сдържи едно ядосано обръщане на очите преди това. Твърди се, че Къркланд е дала десетки обеди и вечери, плащала е на рекламна агенция и е наела публицисти от двата бряга, за да – както тя си изразява – „спечеля тая ши…. награда”. Не е за чудене, че е била бясна.
14. Бърт Рейнълдс („Буги нощи“) губи от Робин Уилямс („Добрият Уил Хънтинг“), 1998
Тази номинация за най-добър актьор в поддържаща роля е първа и единствена в цялата кариера на Бърт Рейнълдс; резултатът от разочарованието му е най-гневното ръкопляскане, показвано някога по телевизията.
15. Елън Бърстийн („Заклинателят“) губи от Гленда Джаксън („Малко, но от класа“), 1974
Гленда Джаксън не се появява на Оскарите през 1974-а; решението ѝ изглежда смислено, защото големите фаворитки за наградата са Бърстийн и Барбра Стрейзънд („Такива, каквито бяхме“). Язвителният коментар на Бърстийн, след като отсъстващата Джаксън е обявена за победител („Каква изненада“) показа колко силна е убедеността ѝ, че е била ограбена.
16. Талиа Шайър („Роки“) и Лив Улман („Лице в лице“) губят от Фей Дънауей („Телевизионна мрежа“), 1977
Седемдесетте бяха Златната ера на честните Оскарови реакции. Тук имаме двойно разочарование: Улман изглежда тъжна и дистанцирана, както се полага на велика европейска актриса, докато Талия Шайър е напълно съкрушена.
17. Самюъл Джаксън („Криминале“) губи от Мартин Ландау („Ед Уд“), 1995
Това е единствената номинация на Джаксън засега, както и едно от най-добрите изпълнения в кариерата му, така че защо да му отказваме правото на една прочувствена ругатня?
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение
