Софийски международен панаир на книгата

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как оптичните илюзии могат да спасяват животи

Индия експериментира с 3D рисунки по шосетата. Кели Гровиър от Би Би Си се връща към историята на картините, които объркват очите ни

Пешеходни пътеки като тази ще възпират индийските шофьори от бясно профучаване през „зебрите“. - Как оптичните илюзии могат да спасяват животи

Пешеходни пътеки като тази ще възпират индийските шофьори от бясно профучаване през „зебрите“.

Има ли рисуването все още силата да ни накара да спрем или дори да спаси живота ни? Индийското министерство на транспорта разчита на това. Снимки из социалните мрежи от миналата седмица забавляват потребителите с експерименталната употреба на оптични трикове в рисунки по пешеходните пътеки в азиатската страна – от гледна точка на шофьорите плоските бели ленти на зебрата се възприемат сякаш внезапно започват да левитират като безтегловни греди над пътя.

Като объркват шофьорите с хипнотизиращата 3D техника, специалистите по трафика се надяват да намалят броя на произшествията, причинени от превишена скорост. С този подход те си възползват от една интригуваща артистична традиция и по-специално, от силата на един шедьовър от XVI век – също замислен в пресечната точка между оптичната илюзия и спасението от смъртта.

След като е показан за първи път през 1533 г., двойният портрет „Посланиците“ от художника Ханс Холбайн Млади, вероятно е разтърсил зрителите като „легнал полицай“ за душата. Погледната фронтално, огромната картина, нарисувана с маслени бои върху дъбова дъска, е достатъчно загадъчна с изображенията на двамата изискани дипломати, поставени сред безредието на вещи за светски забавления: музикални инструменти и научни пособия, пръснати по рафтовете, на които се облягат.

„Посланиците“ (1533) от Ханс Холбайн Млади съдържа зловеща изненада, която изскача от сенките

„Посланиците“ (1533) от Ханс Холбайн Млади съдържа зловеща изненада, която изскача от сенките

Но ако подходите към картината под малък ъгъл отляво – така че тя да остане в периферното ви зрение, мистерията, скрита в центъра на творбата, ще ви накара стреснат да се спрете. Само от тази кòса гледна точка ще видите оптичната илюзия, която Холбайн тайно е разположил в предния план на творбата си: напуканото лица на призрачен череп, зловещо ухилен зад гърба ви. Призрачният череп на Холбайн е част от традиционния художествен похват momento mori (бел. ред. – „помни, че ще умреш“), използван от художници и скулптори за придаване на творбите духовно-поучителен характер, като напомнят на наблюдателите, че този свят е преходен и че трябва да се живее добродетелно, за да се намери спасение.

Америка за България

Може би загрижен, че наблюдателите са твърде привикнали с черепите в средновековните картини и тяхното религиозно въздействие е започнало да се изчерпва, Холбайн изглежда е решил да вдигне летвата на memento mori като трансформира похвата в зловеща изненада, изскачаща от сенките. Както 3D лентите на пешеходните пътеки в Индия, черепът е пример за артистична анаморфоза. Той е само едно нечетливо неясно петно в долния край на картината, погледнат от всеки друг ъгъл, освен от изненадващия, чрез който Холбайн стряска.

Веднъж видян в истинската си същност, черепът засенчва светската значимост на символите на културна изтънченост, които заобикалят Жан де Дентевил, френският посланик в Лондон (вляво), и неговия придружител, папския дипломат Жорж де Селв, епископ на Лавор (вдясно). Изненадващият череп на Холбайн също има за цел да ни накара да ударим спасителни спирачки по опасния път, който води от този живот към следващия…

Черепът в средата на картината  е визуален пъзел за зрителя

Черепът в средата на картината е визуален пъзел за зрителя

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)