Как Орсън Уелс хвърли Америка в паника

Ден преди Хелоуин, на 30 октомври 1938 година, се случва едно от най-необикновените събития в историята на медиите, което се превръща в демонстрация за тяхната сила и власт над умовете, а и за пръв път показва несъмнено колко лесно хората се поддават на фалшиви новини.

Във вечерния ефир на радиостанция Cи Би Ес прозвучават думите:

„Уважаеми дами и господа, радиокомпания „Колумбия” има удоволствието да ви представи Орсън Уелс и трупата на театър „Меркюри” в инсценировка на романа „Война на световете” от Хърбърт Джордж Уелс”.

Никой не обръща внимание, започва прогноза за времето, малко музика…

Внезапно музиката затихва и диктор с много сериозен глас обяснява, че необичайно ярки избухвания са забелязани по повърхността на Марс. Музиката започва отново, но прекъсва често. Шокиращите съобщения следват едно след друго – първо се включват астрономи, които съобщават, че към Земята лети неидентифицирано кръгло тяло. После се намесва „собствен кореспондент” на радиостанцията, който вече предава от мястото, където е паднал гигантският метеорит. С накъсван от вълнение глас журналистът описва на зрителите огромния кратер, масовите човешки жертви и тълпата любопитни, разгонвана от полицията. Следва интервю с фермер, чиито животни са убити от метеорита, загубил цялата си реколта и видял как умират съседите му.

Репортерът разказва, че от падналото кълбо излизат странни същества с оръжия с небивала разрушителна сила – „лъчове на смъртта”, изпепеляващи всичко.

С викове „Всички ще умрем”, репортерът съобщава, че хуква да се спасява, след което връзката с него прекъсва. В ефир се включва някакъв експерт – професор Пиърсън, който обяснява, че марсианците имат високоразвита технология. Прекъсва го началникът на националната гвардия на Ню Джърси Монтгомъри Смит, който на живо обявява военно положение в окръзите Мърсър и Мидълсекс и съобщава за евакуация на цивилни.

В ефир се сипят съобщения за приземяване на нови марсиански машини, изтребващи хората и унищожаващи инфраструктурата. Актьорите се опитват да имитират гласа на Франклин Рузвелт, по това време министър на вътрешните работи, и призовават хората да запазят спокойствие. Това още повече затвърждава убеждението на слушателите, че всичко е истина.

Следващият репортаж от мястото на събитието потриса цяла Америка – марсианците очевидно са включили оръжието си с пълна мощ и са пристъпили към масово унищожение на земляните, изпепелили са цяло армейско поделение и цяло градче. „Бягайки” от смъртоносните лъчи, репортерът успява да опише бежанците по пътищата, горящите домове, обезобразените трупове. Цялото действие се случва на фона на чудовищно скърцане, вой и взривове.

Кулминацията на спектакъла става съобщението на репортера, че няколко извънземни машини пресичат река Хъдсън, а пришълците са пуснали отровен газ, който мори всичко наоколо. Транслацията се накъсва, появяват се шумове, както и бегли опити на случаен радиолюбител да се свърже поне с някой оцелял.

Всички радиостанции в страната внезапно замлъкват, ефирът се изпълва с тишина. Минута, две, и дикторът се включва, напомняйки, че всичко е било художествена измислица. След това професор Пиърсън описва как атаката на марсианците приключва, защото те са заразени с непознат за тях земен вирус, а в края на предаването Орсън Уелс излиза от образ и поздравява слушателите за Хелоуин.

Но вече е късно. Паника е обхванала цяла Америка. Приели спектакъла за истина, хората истерично скачат от прозорците на домовете си, бягат навън с най-ценното, хукват по пътищата в търсене на спасение от нашествието на марсианците. Многокилометрови задръствания плъзват в градовете и по магистралите. Претоварени са не само пътищата, но и телефонните линии. Впоследствие телефонните компании отбелязват, че потреблението е скочило 5 пъти. Полицията в Ню Йорк получава повече от 2000 сигнала само за 15 минути, а властите в Ню Джърси дори мобилизират Националната гвардия и пожарните команди.

Хората звънят в болниците, опитвайки се да намерят спасение. Някои крещят, че трябва веднага да бъде раздадено оръжие, да се изпратят летци камикадзета с напълнени с взрив самолети.

Скоро се появяват и „свидетели”, избегнали смъртта по чудо и готови да разказват историите си. Те твърдят, че действително са видели изстрелите от марсианските оръжия и дори усещали мириса на отровните газове.

Успокоението идва чак на сутринта. Хората, които не дочакали марсианците, започнали да се връщат по домовете си, а и излезли първите издания на вестниците. В тях се обяснявало подробно какво се е случило. Още месец спектакълът бил основна тема за обсъждане. Само за 40 дни излезли над 12,5 хиляди публикации, посветени на него. Според експертите, пиесата на Уелс е събрала пред радиото 6 милиона зрители, а 1,2 милиона са повярвали в заплахата.

Последвали множество опити радиостанцията да бъде осъдена за морални щети. Всички съдебни жалби били отхвърлени, с изключение на една. Тя била към самия Орсън Уелс и се наложило да плати. Един от мъжете, бягащи от марсианците, повредил чисто новите си обувки. Тяхната стойност била възстановена от режисьора.