Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Как отстранихме паметници на Леополд II в Лондон

Свалянето на паметници не е феномен на 2020-а. Преди четири години студенти от университета „Куин Мери“ се разбунтуваха срещу плочи в памет на един от най-жестоките владетели в историята

Празното място след премахването на плочата в памет на Леопод II. Снимка: Наяара Факир/Пан-африканско университетстко общество - Как отстранихме паметници на Леополд II в Лондон

Празното място след премахването на плочата в памет на Леопод II. Снимка: Наяара Факир/Пан-африканско университетстко общество

ЛОНДОН – СОФИЯ

Светът днес се люлее от културни революции и най-новата от тях цели да преосмислим миналото и последствията от него. Протестите #Black Llives Matter (Животът на чернокожите има значение) са едни най-мащабните световни движения срещу расизма, твърди „Ню Йорк Таймс“. В резултат бяха свалени или поругани паметници на редица исторически фигури, натрупали власт, влияние и богатство посредством притежанието на роби. Но битките за промяна на вековното инстуционно статукво се водят от години наред. Свалянето на паметници не е феномен на 2020-а. 

Белгийският крал Леополд II е един от най-зловещите символи на колониализма в историята. Тази пролет неговият паметник в Антверпен бе отстранен, провокирайки обществен дебат за натрупването на едно огромно национално богатство чрез геноцид над населението в Централна Африка.

Вижте още: АНТВЕРПЕН СВАЛИ СТАТУЯ НА ЛЕОПОЛД II, КРАЛ ОТ КОЛОНИАЛНАТА ИСТОРИЯ НА БЕЛГИЯ

Студенти от университета „Куин Мери“ в Лондон организират протест през 2016-а с искане за свалянето две паметни плочи, посветени на Леополд. В момента съм студентка в него и познавам от колеги битката около премахването му – от първите призиви, през принудата да се намеси университетската управа, до финала на тази история.

„Не е редно Куин Мери да увековечава фигури от миналото, които са били съучастници в колониална експлоатация, геноцид и масови убийства на повече от 15 милиона души“, заявяват водачите на протеста Ати-Нангамсо Нкопо, Брайън Куоба и Нтокозо Куабе от Пан-африканското университетско общество, пред британския вестник „Принт“.

Активистите от протеста за свалянето на плочите на Леополд в „Куин Мери“. Снимка: Пан-африканско университетско общество

Двете плочи представляват основополагащия камък, поставен при създаването на университета в присъствието на Леополд, гостуващ в Лондон, на 18 юни 1887-а, и посланическа плоча, увековечаваща белгийския крал, от 1987-а. Доскоро двата символа гордо украсявали входа на главната сграда на университета – Палата на Хората част от Сградата на кралицата, въпреки че кралят няма пръст нито в историята, нито във финансирането на университета.

Фундаментният камък на „Куин Мери“ преди премахването му. Снимка: Пан-африканско университетско общество

Студентите отправят към ръководството на „Куин Мери“ искане за премахването и ре-контекстуализирането на плочите през април 2016-а, подкрепено с непоклатими исторически факти и етически аргументи. Паметните плочи са културна обида и проблем заради пристрастие към фигури от узурпаторството и травмиращото колонизаторско минало на Западна Европа.

Недоволството на студентите към присъствието на тези плочи е подсилено и от факта, че 69% от тях са от тъмнокожи или азиатски малцинствени групи – според официалната статистика на университета, 39% от общия брой учащи не са от Еворопа. Немаловажен е и фактът, че кампусът на университета е разположен в източен Лондон, в квартал „Майл Енд“, населен с предимно второ и трето поколение неевропейски мигранти от всякакъв етнос, чиито деца често учат при нас.

Призивът им за свалянето на плочите е посрещнат с пренебрежение от администрацията на университета. Демонстрацията на безразличие и най-вече емоционалното невежество на управата провокират студентите да отправят държавна петиция през юни 2016-а, която набра голяма популярност и в социалните мрежи с хаштаговете #LeopoldMustFallQM и #LeopoldMustFall.

Протестите срещу плочите. Снимка: Пан-африканско университетско общество

Появата на протеста в публичното пространство принуждава ръководството на университета да реагира светкавично.

„Куин Мери“ няма никакви взаимоотношения с крал Леополд, освен че е посетил „Майл Енд“ през април 1887-а и след това се завърнал през юни 1887-а, за да положи Фундаментния камък. Значимостта на надписите внушават асоциация, която не съществува“, коментира Ема Бул, директор на отдел „Студентски услуги“ на университета.

Паметният знак в библиотеката „Октагон“ в университета, поставен от посланика на белгийския крал през 1987 г. Снимка: Пан-африканско университетско общество

Изявлението на г-жа Бул е пред британския в. „Телеграф“, тъй като случаят намира място в най-големите медии на Острова. Но не веднага, а доста по-късно. Информацията за бунта срещу плочите на Леополд в „Куин Мери“ стига до медиите чак половин година по-късно.

В крайна сметка паметниците са премахнати от главния вход и библиотеката „Октагон“ и свалени в мазето на университета. Трябва да се отбележи, че изпълнението на исканията се случва под предлог и в рамките на ремонтни дейности на помещенията на университета. Всичко това говори, че институцията, в която уча, е все още в началото на своето деколонизиране.

Снимка: Пан-африканско университетско общество

За това свидетелства нова вълна на недоволство в университета и поредица от стачки, на които бях свидетел през тази учебна година. Протестите бяха породени от статистическата разлика в броя на наетите служители от бял произход и наетите от други етноси, както и от несъответствието между броя наети мъже и жени на високоплатени длъжности в „Куин Мери“. За пореден път твърденията на университета, че се гордеят с разнообразието на състава си, не отговаряха на действията на администрацията му. Нашите преподаватели стачкуваха общо 8 учебни седмици, създавайки жива верига около университета.

Студентите, участвали в петицията за премахването на плочите на Леополд, държаха да се знае че свалянето на монументи и символи на колонизатори не цели да се зачеркне историята. Целта е да се припомни какво се е случвало в миналото извън редакцията и пропагандата на победителите. След като се зачеркват имената, свързани с Холокоста на Хитлер, а институции публично се разграничават от тъмното си минало, подобно би трябвало да е отношението и към престъпления, извършени на неевропейска земя. Статуи като тези на белгийския крал Леополд представляват почит към колониалното минало и възвеличават извършените зверства в подвиг.

Единствено истината може да промени наслоенията от вековната убеденост на едни хора да омаловажават и потискат други. И към нея ни водят неудобните разговори като този за тъмното минало на Леополд II.

Леополд II, причинил смъртта на 15 млн. африканци

Статуя на Леополд II в Брюксел, минала през новия прочит на колониалното минало на Белгия, впоследствие премахната. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Крал на Белгия от 1865-а до 1909 г., Леополд II е най-известен със завоеванието си на централна Африка – район, носещ днес името Демократична Република Конго – през 80-те години на XIX век и остава единственият му собственик до смъртта си. На Берлинската конференция (1884-1885) останалите европейски колониални държави одобряват нашествието и го определят като подобряване на живота на местните жители. Истината няма нищо общо с това.

Кралят и неговият съучастник Хенри Мортън Станли упражняват системно насилие над коренното население, използвайки го за безплатна работна ръка. Така кралят натрупва огромно кърваво богатство от добива на слонова кост и естествен каучук. Близо 15 млн. души умират по време на неговия режим. Принуден от останалите европейски държави, през 1906 г. кралят е принуден да признае, че „най-вероятно жестокости, дори престъпления“ са били извършени по време на неговото управление в Африка. Две години по-късно Леополд предава властта си. А Конго успява да извоюва независимост чак през 1960 г. Колониалната ера обаче носи след себе си граждански войни и диктаторство, които продължават с години наред.

Всичко по темата ПРОТЕСТИ СРЕЩУ РАСИЗМА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах