Как пропагандната тв война деформира реалността

Хората, живеещи в държави с относително свободна медийна среда, трудно могат да си представят как медиите изкривяват общественото съзнание невидимо, постепенно и манипулативно, преследвайки цели, които не са ясни на публиката. Това е дълъг процес, постижим в диктаторски режими, които могат да разчитат на десетилетия бавно преоформяне и извращаване на мисленето. Днес резултатите от този процес са особено видими в Русия, където това „изкуство“ е усвоено до съвършенство.

Всъщност войната започва много преди първия изстрел с едно „Добър вечер, драги зрители!“, последвано от лъжа.

Виталий Каценелсон е роден в Мурманск, но от 1991 г. живее в САЩ. Финансовият анализатор от руски произход е един от най-четените автори на „Файненшъл Таймс“, признат е за един от най-добрите финансови анализатори в света. Преподава в Колорадския университет.

След началото на войната на Русия срещу Украйна Каценелсон упорито изучава ефекта от санкциите върху Руската федерация, като стига до неочаквани изводи – по ирония на съдбата те могат временно да дадат повече власт на Путин, ако той продължи да използва ефективно пропагандната си машина.

В интервю за украинското издание „Новое время“ Каценелсон обяснява ситуацията:

„През 2014 г. бях озадачен как руският народ можеше да поддържа и да не се възмути от нахлуването на Русия в източна Украйна. Но аз все пак живея в Денвър и чета основно американски и европейски вестници. Исках да видя случващото се в Русия и Украйна от руска гледна точка, затова минах на седемдневна „новинарска диета“ – гледах само руска телевизия – „Първи канал“, който не бях гледал повече от 20 години, и четох руския вестник „Правда“.

Когато бях млад, ходих на курсове по маркетинг в университета в Колорадо. Не помня много, но ми остана това: за да се запомни едно съобщение, потребителят трябва да го чуе поне шест пъти. Пропагандистите на Путин явно са ходили на същите курсове, защото руските граждани могат да чуят колко е велик техният президент поне по 6 пъти на ден. Ние, американците, гледаме Путин и виждаме злодей от КГБ, който броди по страната полугол. Руснаците виждат съвсем друга картинка. Те виждат трудолюбив президент, който е дълбоко загрижен за тях. (…) В типичния репортаж Путин се среща с някой от министрите. Министърът представя отчета си, а Путин, много сериозен, започва да чете лекции на министъра какво трябва да се направи“.

Каценелсон обяснява и защо честото гледане на Путин действа така хипнотично на зрителя:

„Слушах няколко негови речи и трябва да призная, че ораторските му навици са превъзходни, не по-лоши от тези на Кенеди или Рейгън. Той не произнася реч, той говори. Езикът му е достъпен и остроумен. Спокоен и логичен е. Чух, че изолацията по време на пандемията му е повлияла и той е изгубил част от красноречието си през последните години“.

Подобно на хората, подложени на продължителна диета, Каценелсон усеща очаквания ефект от това, че се подлага на облъчване само от руски медии.

„Трябва да призная, че е много трудно да не се усъмниш в предишните си възгледи, когато гледаш руска телевизия цяла седмица. Но веднага трябва да си напомниш, че в путинска Русия няма свободна преса. Тази свободна преса, която за кратко съществува след разпада на Съветския съюз, вече я няма – уби я Путин. Правителството контролира повечето тв канали, радио и вестници. Това, което руснаците виждат по телевизора, четат в пресата и слушат по радиото – това е пряка пропаганда от страна на Кремъл“.

Аналитикът е удивен от странната тенденция в Русия телевизията да е по-силна от интернет.

„Винаги съм смятал, че интернет е непреодолима демократична сила, която винаги пуска истината да изтече през цепнатините дори в най-стабилната пропагандна стена. Сериозно съм грешал. След гледане на руска телевизия не искате да четете западна преса, защото сте сигурни, че там има само лъжа. Което е още по-важно, не бихте искали да гледате нищо друго, защото сте убедени в неоспоримостта на внушените ви факти. Руската пропаганда работи, като принуждава дясното ви мозъчно полукълбо (емоционалното) да вземе превес над лявото ви мозъчно полукълбо (логическото), като блокира всички ваши логически филтри“.

Опознал добре медийните системи в САЩ и Русия Каценелсон прави неизбежно сравнение:

„Моите сънародници американци биха казали, че по същия начин нашите мозъци са промити от Fox News, MSNBC, CNN и други новинарски агенции. Не се и съмнявам, че американските новини са все по-преднамерени. Но има разлика между преднамереността и това, което се случва в Русия. Все пак, гледайки различни новинарски канали и четейки различни медии, американците могат да триангулират истината.

Но най-важното е, че правителството на САЩ не диктува на медиите какво да пишат. Редакторът от „Вашингтон Пост“ не се безпокои от изфабрикувано обвинение, ако напише отвратителна статия за Байдън. В Русия има само един глас и това е гласът на правителството. Всички други са заглушени от него. То не носи никаква отговорност. Помислете си за Уотъргейт, Ирангейт – те никога не могат да се случат в днешна Русия“.

Финансовият анализатор смята, че след приемането на закона за забрана на „фейк новини за специалната военна операция“, според който дори споменаването на думата „война“ може да доведе до криминално обвинение, в Русия става все по-абсурдно.

„Днес когнитивният дисонанс между реалността и това, което казва правителството, е стигнал космически нива. На следващия ден, след като руското правителство прие посочените закони, Путин излезе с реч, в която каза: „В Русия нашите хора изразяват възгледите си за това, което им харесва или не им харесва в ситуацията в Украйна. Но там, в Украйна, тези, които изразяват същото мнение като либералната част от нашето население, ги хващат на улицата и ги разстрелват. Просто стрелят по тях. В Русия нашите либерали протестират. В Украйна просто ги убиват без съд и присъда“. Напомням, тази реч е изречена буквално един ден, след като той е приел закон, че може да получите 15 години затвор за това, че сте нарекли войната „война“.

Каценелсон привежда и примери за това разминаване между реалност и думи.

„Ето един пример: съобщение в Инстаграм от млад украинец: „Баща ми работи като охранител в манастир до Нижни Новгород (Русия). Той е дълбоко религиозен човек и ме поздравява за всички църковни празници. Вчера се учудих защо не ми звъни (война започна все пак) и му се обадих аз. Подробно му разказах какво става, а баща ми каза, че това са глупости, война няма, а руснаците ни спасяват от нацистите, които използват мирните жители като жив щит.”

„Не можах да повярвам, докато го четях – продължава Каценелсон. – Исках сам да се убедя, че е истина. Вече имах общ чат в WhatsApp със съученици от гимназията в Русия. И ето какво ми казаха те: „Русия беше въвлечена в тази война. Тя се бори срещу неонацистите в Украйна. Руската армия освобождава Донбас и Луганск от украински геноцид“. Тяхното възхищение от Путин беше достигнало ново ниво. В края на разговора аз бях убеден, че им промиват мозъците, а те бяха убедени, че на мен ми промиват мозъка.

Ние нямахме обща реалност. Изобщо. Ние бяхме съгласни, че не искаме да умират хора нито от едната, нито от другата страна. Те бяха убедени, че загиналите в украинските градове мирни жители не са жертва на руската артилерия и ракети, а на неонацистите и бандеровците, стрелящи и бомбардиращи собствения си народ.

Тези мои приятели, с които ходех на училище, играеха със снежни топки, и даже бях влюбен в една от тях… Те са добри и мили хора, но путинският телевизор напълно ги е зомбирал. Както се изрази един приятел, на главите си имат руска телевизия.“

Каценелсон напомня, че това вече е виждано, макар и само във филмите.

„На хората в Русия им промиват мозъците по-силно, отколкото който и да е човек от Запада може да си представи. Те живеят в своя версия на „Шоуто на Труман“, в алтернативна реалност, която е напълно откъсната от света отвъд техния купол. Контролът върху медиите позволява на Путин напълно да деформира истината и внимателно да оформи своя нейна версия.“

Това е причината Каценелсон да мисли, че санкциите няма да са така ефективни, както се надява западният свят.

Според него следващата глава от историята на Русия изглежда доста мрачно.

„Не всички в Русия са зомбирани. Няколко мои съученици се свързаха с мен лично и изразиха отвращението си от войната. Но не искаха да го изкажат публично. Дори в WhatsApp, независимо от сигурността на криптирането, те все пак бяха притеснени, че могат да ги подслушват. И това не са параноици, а хора, които познават уродливата руска история и остро осъзнават, че неотдавна приетите закони, които ги превръщат във „врагове на държавата“ или „съучастници на врага“, ги застрашават с 15 години затвор.“

След като припомня репресиите на Сталин, който използва същите основания и същата понятийна система, за да унищожи голяма част от инакомислещата интелигенция в СССР, Каценелсон прави аналогия с днешния ден.

„Путин иска руснаците да забравят историята си, за да може той да я повтори. (…) За по-малко от две седмици от началото на войната в Украйна, след приемане на новите закони, Русия направи огромен скок назад към 1937 г. и деспотичния сталински режим. А Украйна заради Русия се върна в 1941 г., когато жените и децата умираха от артилерийския обстрел и бомбардировките на германските нацисти.“

Каценелсон предрича, че скоро руските майки ще разберат, че са загубили децата си в Украйна, а санкциите ще доведат до огромна безработица, опашки за хляб и вероятно дори глад. Кошмарът на Сталиновата епоха ще се върне в пълен мащаб. Голямата му надежда е, че младите хора обикновено нямат „телевизор в главата“, повече време прекарват в социалните мрежи и по-добре знаят какво се случва на Запад. Той разчита и на гнева на руските войници, повечето от тях съвсем млади хора, които могат да станат извор на инакомислие. Все пак Каценелсон признава, че тази война е по-популярна в Русия, отколкото е  можел да си представи.