Как Путин чете учебника на Сталин за „борба с космополитизма“

Масова кампания за „борба с космополитизма“ започва в СССР през 1949 г. На прицел е всичко, което се асоциира със западните държави – от книги до научни теории. И понеже не всичко може да бъде отречено изцяло, започват опити да бъдат открити руски корени в най-съществените световни постижения.

По време на Втората световна война масовите репресии и публичните заклеймявания от 30-те години на миналия век са спрени. Съветската власт се опитва да сплоти хората, за да воюват по-мотивирано. Но след края на войната, когато Съветският съюз се утвърждава като свръхдържава, отново започва търсенето на „вътрешни врагове“.Това е свързано със започващото противопоставяне между СССР и САЩ, идва началото на Студената война.

Предвестник на задаващите се промени става излязлото през 1946 г. постановление на комунистическата партия за списанията „Звезда“ и „Октябр“. В основата му е партийният доклад на председателя на Върховния съвет на СССР Андрей Жданов, който разгромява Анна Ахматова и Михаил Зошченко, като ги лишава от правото да публикуват. Обвинени са в това, че „култивират нетипичен за съветските хора дух на низкопоклонство пред съвременната буржоазна култура на Запада“.

Ако през 20-те години ролята на жертви е отредена на бившите помешчици, белите офицери и свещениците, през 30-те на потомците на аристокрацията и чуждите агенти, през 40-те за всичко са обвинявани „космополитите“. Подобен етикет е окачван на всеки, който има някаква връзка със западната култура. Например, историкът Алексей Дживелегов и театроведът Григорий Бояджиев са били обвинени в „разюздана пропаганда на италианската „комедия дел арте“ – така държавата нарекла народния театър от Ренесанса.

Сред заподозрените имало много евреи – по това време се създава Израел, новата държава подкрепя и е подкрепяна от САЩ, ерго – е против СССР. Евреите в Съветския съюз автоматично попадали под съмнения за двойна игра – те харесват Израел, което означава, че са лоялни на еврейската държава, а не на комунистическата партия, такава била логиката на съветските другари.

Формален повод за началото на кампанията за „борба с космополитизма“ става фактът, че съветските театри доста неохотно поставяли „социалистическа драматургия“. Властите решават, че съществува „заговор на критиците“, които не вярват в бъдещето на съветското изкуство. Кампанията стартира със статията от 1949 г. „За една антипатриотична група театрални критици“, публикувана в „Правда“, и продължава неотстъпно до смъртта на Сталин. В статията се казва, че всеки опит за критика на социалистическото изкуство е антипатриотичен, естетско-формалистичен и в крайна сметка – дело на врага.

Това дава старт на множество атаки срещу представители не само на изкуството, но и на науката.

В рамките на тази кампания се променя руската история. Днес се знае, че княз Рюрик, варяг от Скандинавия, заедно с братята си пристига в Новгород по молба на местните жители, за да започне да ги управлява. По време на „борбата с космополитизма“ тази част от историята е наречена „норманска теория“ и истинността ù е отречена още през 1949 г., като началото дава статия на историка Владимир Мавродин „Борба с норманизма в руската историческа наука“. Той обвинява „задграничните буржоазни историци“, че „подменят руската история, за да се борят срещу съветската идеология“.

Твърдението, че основите на руската държава са поставени от хора, които не са руснаци, било признато за антисъветско. Така се утвърждава „антинорманската теория“. Според нея Рюрик бил славянин и създал руската държава по вътрешно убеждение.

В други науки се намесва дори самият Сталин. През 1950 г. в „Правда“ излиза статия, подписана лично от него, под заглавие „Марксизмът и въпросите на езикознанието“. В нея се критикува господстващото тогава в СССР учение за езика на Николай Мар. Когато Сталин поема властта, той силно одобрява твърденията на Мар и нарича неговата теория „марксизъм в езикознанието“. Тази езиковедска теория говорела за връзката между класовата борба и развитието на езиците и намирала общи корени при съвършено различни народностни езици, което съвпадало със съществуващата през 30-те години на ХХ век идеология на интернационализма. Още тогава тя била „научен мит“, а не истинска езиковедска теория.

Сталин се обръща срещу езикознанието на Мар не поради неговата несъстоятелност обаче, а именно заради „космополитизма ù“, който не съответствал на новата съветска политика на изолация от света.

Физиката също била на прицел. В Съветския съюз внимателно наблюдавали световното развитие на науката, особено на физиката. По това време само САЩ притежавали атомна бомба и това съвсем не се харесвало на СССР. При това Москва вече била издигнала лозунга за „борба с идеалистичната физика“. Тоест – с теориите, които не съвпадали с учението на марксизма-ленинизма. Един от съветските физици, А. Власов, дори казва:

„Няма съмнение, че концепцията на Нилс Бор, която лежи в основата на физическото разбиране на квантовата механика, е изражение на субективния идеализъм на езика на физиката“.

Теориите на Алберт Айнщайн също били обявени за „антисъветски“. В този момент всички съветски теоретични физици били на ръба на това да бъдат обявени за врагове. Дори бащата на съветската физика, Абрам Йофе, бил наречен „безроден космополит“. Спасила ги атомната бомба. Защитниците на съвременните теории във физиката били тези, които създали съветската атомна бомба, което им дало своеобразна индулгенция.

Обобщаваща илюстрация на цялата „кампания против космополитите“ станал анимационният филм „Чужд глас“ по стихове на Сергей Михалков, бащата на Никита Михалков и Андрей Кончаловски. Филмът, заснет през 1949 г., е с простичък, но ясен сюжет – славей пее и се радва на възторга на всички останали птици. В този момент „от чужбина“ пристига сврака. Тя предлага да изнесе концерт, за да могат всички да чуят по-съвременна музика от тази на славея. И танцува под звуците на джазова композиция. В крайна сметка е освиркана от птиците и прогонена обратно „в чужбина“.

Днес в Русия тече мащабна кампания против западното влияние в защита на „традиционните ценности“. Всички руснаци, които имат някаква връзка със Запада, са обявявани за „чуждестранни агенти“, нямат право да получават хонорари в Русия, рекламата при тях е забранена, не ги взимат на работа и всяка публикация в социалните мрежи и медиите от тяхно име трябва да бъде придружена с уточнение, че е дело на „чуждестранен агент“. Приликите с времето на Сталин нямат нужда от подчертаване.

(По материали от чуждестранния печат)