Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как работят великите писатели

Рей Бредбъри, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар – какви са техните навици пред белия лист

„Никога не съм се тревожил за графици. Винаги нещо ново избухва в мен и то планира мен, не аз него“, казва Рей Бредбъри. - Как работят великите писатели

„Никога не съм се тревожил за графици. Винаги нещо ново избухва в мен и то планира мен, не аз него“, казва Рей Бредбъри.

„Писател, който чака идеалните условия да работи, ще умре без да е поставил на листа и една дума“, казва Е. Б. Уайт. Но какви в действителност са писателските навици и суеверия на някои от най-големите автори в литературната история? Блогът „Брейн Пикингс“ представя от интервюта и дневници през годините рутината на писатели като Харуки Мураками, Дон ДеЛило, Симон дьо Бовоар.

Рей Бредбъри

Фантастът Рей Бредбъри в интервю от 2010 г.:

„Страстите ми ме тласкат към пишещата машина всеки ден от живота ми – и го правят откак съм на 12 години. Никога не съм се тревожил за графици. Винаги нещо ново избухва в мен и то планира мен, не аз него. Казва ми – веднага отиди до пишещата машина и завърши това.

Америка за България

Мога да работя навсякъде. Пишех в спалнята и дневната, когато растях с родителите си и брат си в малката ни къща в Лос Анджелис. Работех на пишещата си машина, докато радиото гърми, а майка ми, баща ми и брат ми говорят в същото време. По-късно, когато исках да напиша „451 по Фаренхайт“, отидох в Калифорнийския университет и намерих стаи с пишещи машини – пускаш десет цента в тях и получаваш 30 минути време за писане.“

Джак Керуак

Jack Kerouac On The Radio

Битникът Джак Керуак описва ритуалите и суеверията си през 1968 г.:

„Някога имах ритуал да запаля свещ и да пиша на нейната светлина – духвах я тогава, когато бях приключил с писането за вечерта… също да коленича и да се помоля преди да започна (заех това от френския филм за Георг Фридрих Хендел). Но сега просто мразя да пиша. Суеверието ми? Започвам да подозирам пълнолунието. Също така съм зациклил на числото девет, въпреки че са ми казвали, че рибите като мен трябва да се придържат към седем; но опитвам да правя по девет докосвания на земята. Правя челна стойка в банята и, балансирайки, докосвам пода с пръстите на краката си девет пъти. Това е повече от йога, това е атлетичен подвиг. Честно казано, струва ми се, че го правя с ума си. Друг „ритуал“, както можете да го наречете, е да се моля на Исус да запази разсъдъка и енергията ми, за да мога да помагам на семейството си: на парализираната си майка, на съпругата си и на котенцата си. Окей?“

И добавя малко за най-доброто време и място за писане:

„Бюрото в стаята, близо до леглото, с добра светлина, от среднощ до развиделяване, пийвайки, когато се умориш. Най-добре у дома, но ако не е възможно – превръщаш в свой дом хотелска стая, мотелска стая, където и да е. Мир.“

Хенри Милър

henrymiller1

През 1932 г. Милър пише кратък текст, наречен „Дневен график“, в който с кратки бележки описва своята писателска рутина:

Сутрини:

Ако съм капнал, нахвърлям бележки и разпределям работата, като стимул.

Ако съм в добро състояние, пиша.

Следобеди:

Пиша на ръка част по част, съвестно следвайки плана си. Без импровизации, без отклонения. Трябва да завърша всяка една част наведнъж.

Вечери:

Срещам се с приятели. Чета в кафенета.

Разхождам се на непознати места – пеша, ако е сухо, с колело, ако не е.

Пиша, ако съм в настроение.

Рисувам, ако съм уморен или не ми се пише.

Водя си бележки. Правя графики, планове. Поправям написаното по-рано.

Забележка: Отделям определено време през деня понякога за посещение на музеи или за разходка напосоки с велосипед. Да си драскам скици в кафенетата, влакове, по улиците. Забравете филмите! Веднъж седмично – библиотека за отбелязване на препратки.

Симон дьо Бовоар

Simone

Френската писателка и феминистка в интервю от 1965 г.:

„Винаги бързам да започна да действам, макар че по принцип не обичам началото на деня. Първо пия чай, после, около десет часа, започвам да пиша – до един следобед. Тогава се срещам с приятелите си, а след това, в пет часа, се връщам към работата – до девет вечерта. Нямам никакво затруднение да продължа от същото място, където съм спряла, в следобедните часове. Когато си тръгнете, ще прочета вестника или може би ще отида на пазар. Най-често в това е удоволствието от работата.“

„Ако работата върви добре, отделям петнайсет минути или половин час да прочета написаното предния ден и да направя някои редакции. След това продължавам от същото място. За да мога да продължа от мястото, където съм спряла, трябва да съм прочела вече написаното.“

Дон ДеЛило

delilo

Един от най-известните американски постмоденисти разказва за своето писане в интервю през 1993 г.:

„Работя сутрин на ръчна пишеща машина. Пиша около четири часа и след това отивам да тичам. Това ми помага да се отърся от един свят и да вляза в друг. Дървета, птици, ситен дъжд – добър начин за прелюдия. След това работя отново в късния следобед – два-три часа. Не се храня, не пия кафе. Без цигари – спрях пушенето отдавна. Работното пространство е чисто, а къщата – тиха. Един писател взема сериозни мерки за осигуряване на уединението си, а след това открива безкрайни начини да го прахоса. Гледа през прозореца, чете случайни пасажи в речника. За да разваля „проклятието“, гледам фотография на Борхес, велика снимка, изпратена ми от ирландския писател Колм Тоибин. Лицето на Борхес срещу тъмен фон – Борхес е свиреп, сляп, ноздрите му са разширени, кожата му е изпъната, устните му – невероятно живи, изглеждат като боядисани; той е като шаман, готов за видедия, цялото му лице стои в стоманен възторг. Разбира се, чел съм Борхес, макар и не всичко от него, и не знам нищо за начина, по който работи – но снимката показва един писател, който не си е губил времето на прозореца или където и да е другаде. Така че опитвам да го направя мой водач отвъд летаргията и бездействието – към света на магията, изкуството и гаданията.“

Харуки Мураками

Haruki Murakami      Lit.     Japan      04.10.2002

„Когато съм във фазата си за роман, ставам в 4 сутринта и работя пет-шест часа. Следобед тичам 10 километра или плувам 1500 метра (или и двете), след това чета малко и слушам музика. Лягам си в 9 вечерта. Следвам този режим всеки ден – без никакви изменения. Повторението само по себе си е важно нещо – то е форма на хипноза. Аз хипнотизирам себе си, за да стигна по-дълбоко в съзнанието си.“

Избрано

Хайде и утре

OPERA OPEN