Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Kak Rusia iskashe da smeni kirilicata

Анатолий Луначарски и Максим Горки, Москва, 1929 г. Ако идеята на Луначарски за латинизация на руския език бе успяла, романът на Горки днес щеше да е „Mat“, а не „Мать“. - Kak Rusia iskashe da smeni kirilicata

Анатолий Луначарски и Максим Горки, Москва, 1929 г. Ако идеята на Луначарски за латинизация на руския език бе успяла, романът на Горки днес щеше да е „Mat“, а не „Мать“.

Защо през 20-те години на миналия век езиците на повечето народи в СССР бяха преведени на латиница, а през 30-те на кирилица? Кой и защо искаше да латинизира руската азбука? Защо много от бившите съветски републики отхвърлиха кирилицата и възможен ли е някога преход на руския език към латинските букви? Отговорите на тези въпроси и още няколко научаваме от разговора с доктора по филология, член-кореспондент на Руската академия на науките, директор на Института по лингвистика на Руската академия на науките Владимир Алпатов, в редакцията на Лента.ру

Болшевишка идея

Идеята за латинизация на руската азбука влиза в руслото на осъзнатата езикова политика на съветската власт в първите години след революцията. В противовес на русификацията, провеждана от царското правителство, новата власт се ангажира за националното развитие на всички народи, населяващи СССР, включително и на техните езици. Но някои народи не разполагат с писмен език, а мюсюлманското население използва арабска писменост, която тогава е сметната за непригодна.

Съветската власт асоциира арабската писменост с религиозната традиция, с Корана. През 20-те години комунистите все още вярват в близката победа на световната революция, която рано или късно трябва да доведе до създаването на един световен език за общуване на трудещите се от различните страни и континенти. Кирилицата не била подходяща за тази цел, доколкото се свързвала с омразния царски строй. Оставала само латиницата, която тогава нямала общо с никакъв конкретен език — често я наричали „азбуката на революцията“.

Съществувал и друг важен аргумент: през 1928 г. дружеската на СССР кемалистка Турция приема латиницата и започва да провежда усилена европеизация във всички сфери на обществения живот. Ето защо на латиница първо са преведени езиците на всички мюсюлмански и будистки народи в СССР, както и на тези, които преди това не са имали писмен език. Латиницата е въведена дори и за якутския език и езика коми, които дотогава използвали кирилицата.

Територията, завзета от руския език в пределите на Съюза, е остатък от русификаторската дейност на царските мисионери — разпространители на православието – пише в началото на 1930 г. авторът на идеята за преход към латински букви, филологът Николай Феофанович Яковлев. – Територията на руската азбука днес представлява клин, забит между нас и страните, в които е приета латинската азбука. Клин между Октомврийската революция и страните на Западна Европа, където имаме национално-буржоазни азбуки на същата основа. По този начин в етапа на строителство на социализма съществуващата в СССР руска азбука представлява безусловен анахронизъм, вид графическа бариера, разделяща най-многобройната група народи в СССР, както от революционния Изток, така и от трудовите маси и пролетариата на Запад.

Според проф. Алпатов, сред целите за латинизацията на руския език не е стояла идеята за скъсване със старата културна традиция и затрудняване на достъпа на съветските хора до литературата, издадена преди революцията. На болшевиките им е било важно преодоляването на наследството на религиозната култура и сближаването със световния пролетариат. Забравянето на Пушкин и Толстой не било сред целите им… Все пак Надежда Крупская съставя огромни списъци със забранена дореволюционна литература, която по нейни указания е изземана от библиотеките. Това се случва в началото на 20-те години. Но според професора няма свидетелства, че съветската власт се е стремила към пълен разрив с наследството на руската култура. Болшевиките били много по-непримирими в борбата си с православието, а не с руската класическа литература.

Ленин и латиницата

Защо обаче тези радикални мерки са предложени чак през 1929-1930 г., а не веднага след революцията, когато болшевиките провеждат правописна реформа? Вероятно по-рано просто не им стига времето за толкова мащабна задача. Работата по правописната реформа, осъществена през 1918 г., започва още през 1904-та. Тя била утвърдена от Временното правителство, а съветската власт само я осъществява. В първите години след революцията една от главните задачи е била ликвидацията на неграмотността и създаването на писмености за малките народи на СССР. Затова и редът на руския език идва чак в края на 20-те години.

Народният комисар на просветата Луначарски, горещ привърженик на латинизацията на руската азбука, през януари 1930 г. твърди, че по време на Гражданската война Ленин е говорил за необходимостта от преход към латински букви, но не веднага, а „в по-спокойни времена, когато укрепнем“. Но не са известни други доказателства за тази позиция на Ленин.

Вероятно ако идеята беше предложена още по време на революцията, тя би могла да се осъществи – след като латинизацията е наложена успешно в Турция, нищо не би й попречило и в СССР. В първите години на съветска власт, когато се сменя абсолютно всичко и болшевики решително се стремят да приключат с наследството от миналото, те спокойно биха могли и да се откажат от кирилицата.

Novyj russkij alfavit

Автор на проекта за преминаването на руския език към латиницата бил изтъкнатият съветски лингвист Николай Яковлев – ръководител на Технографическата комисия при Всесъюзния централен комитет за нова азбука (ВЦКНА), съществувал от 1925 до 1937 г. Именно Яковлев (дядо на известната писателка Людмила Петрушевска) и неговите сътрудници се занимавали с непосредственото конструиране на азбуки за безписмените народи на СССР и латинизацията на азбуките на мюсюлманските народи. Независимо от дворянския си произход, той горещо подкрепял и искрено вярвал в идеалите на съветската власт.

Комисия под негово ръководство разработила три варианта за преход на латиница. От научно гледна точка те били добре обмислени и грамотни. Яковлев предлагал буквата „щ“ като обозначаваща два звука да бъде заменена със „sc“. А латинските букви за звуците „ы“ и „й“ да бъдат „y“ и „j“. Буквата „ё“ в началото на думите и след гласна се заменя „jo“, а след съгласна — с „ö“.

От латинизация към кирилизация

Яковлев и Луначарски живеели със старите, идеалистически представи за същността на съветската власт. Сталин бил против латинизацията на руската азбука. Основен приоритет на неговата езикова политика бил всеобщото разпространение на руския език. По настояване на Сталин на заседание на Политбюро на 1 март 1930 г. проектът е отхвърлен.

Освен идеологически и политически основания, имало и чисто обективни съображения. През 1930 г. новият обществен строй вече е укрепнал, а в такава обстановка трудно се рушат традиционни представи и навици. Въпросът за смяна на писмената система, освен политически и културни, има и психологически аспекти: кой бе желал без крайна необходимост или много силна мотивация фактически отново да се учи да чете и пише? Както тогава отбелязали сътрудниците на ВЦКНА,

„Когато се сменя азбука, огромно количество хора стават за известно време неграмотни“.

Освен това, колкото по-голяма е литературата и по-развита писмената традиция на съответния език, толкова по-трудно е за неговите носители да преминат към нова азбука. За малките народи с невисок процент грамотно население това било много по-просто, но за руския език подобна радикална реформа би донесла огромни разходи и проблеми.

Кому пречи кирилицата

След разпада на СССР от кирилица на латиница преминават Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркмения, а скоро към тях ще се присъедини Казахстан и може би Киргизия. В Азербайджан и бившите съветски република от Средна Азия отказът от кирилицата бе продиктуван от политически съображения. Тази демонстративна крачка преследваше целта за максимално отделяне от ареала на руската култура и сближаване с Турция. Периодически за преход към латински букви се говори и в Украйна. Но по опита например на Узбекистан се вижда, че процесът е сложен и съпроводен с колосални разходи. За да се смени писмеността в условия на почти пълна грамотност на населението, са нужни сериозни основания и политическа воля.

За последен път в Русия призиви съм преминаване на латиница се носеха през 90-те години. Например член-кореспондентът на РАН Сергей Александрович Арутюнов обосноваваше отказа от кирилица с необходимостта да се направи правилен цивилизационен избор. Той писа, че ако „иска да върви в крак с прогресивния свят и да бъда част от Европа, рано или късно Русия ще трябва да избере латиницата“. Тази аргументация много напомня на реториката на Яковлев, само че „световната революция“ и „класовата солидарност на трудещите се“, са заменени от „цивилизация“ и „глобализация“.

Русия, разбира се, едва ли някога ще се откаже от кирилицата. Научни основания за това практически няма, а политически — още по-малко.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах