Как Русия от векове краде културното наследство на Украйна

За две години, откакто започна агресивната война на Русия срещу Украйна, на културното наследство на страната е нанесена вреда на стойност 3,5 милиарда долара. Това гласи извод, публикуван от ЮНЕСКО. Изданието „The Insider“ разглежда въпроса с продължаващото ограбване на културата на Украйна, което не е започнало на 24 февруари, а много по-отдавна.

В момента Русия интензивно пренася на своя територия ценности от окупираните украински земи и взима всички мерки да не ги връща. За тази цел се приемат специални закони за включването на артефактите от украинските музеи в Държавния музеен фонд на Руската федерация и за „неделимостта на музейните колекции“. Наричат кражбата на артефактите „спасение“. Украинските музейни работници обаче напомнят – Русия от векове изнася от Украйна ценности и твърди, че има повече права върху тях, въпреки че така нарушава не само своите, но и международните закони.

През декември 2023 г. директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски анонсира приемането на закона за „неделимост на музейните колекции“, който всъщност забранява връщането на ценностите там, откъдето са отнесени. Директорът на Ермитажа упорито говори за „културна специална операция“ и за ползата от руската експанзия за натрупването на още културни ценности в руските музеи.

Този закон, уточняват от „The Insider“, е копие на закони от колониалната епоха на големите европейски империи. Някога и Лувърът, и Британският музей са запълвали колекциите си с откраднати артефакти, но днес тече процес по връщането им на истинските им собственици. Руският културен империализъм продължава и днес, като се ограбват не само колонии, но и съседи.

Преди декември 2023 г. Русия приема друг закон – за включването на паметниците на изкуството и културата на Украйна в Държавния каталог на Руската федерация. Така, при кражбата им от украинските музеи, те формално „се връщат“ в „неделимите колекции“.

В момента всеки предмет, намиращ се в руски музей, завинаги остава там, независимо кой е оригиналният му собственик. Единственото изключение, предвидено в закона, е за Православната църква. Така стана възможно предаването на ценната икона на Андрей Рубльов „Светата Троица“ на РПЦ.

Вече се виждат резултатите от законодателните инициативи – през 2024 г. в Руския музей ще бъде показана за пръв път картината на Карл Брюлов „Христос в ковчег“. Тя е била отнета от Федералната служба за безопасност от германските колекционери Александър и Ирина Певзнер, когато те са я занесли за експертиза в Руския музей. И въпреки че и Конституционният, и Върховният съд в Русия признаха изземането за незаконно, практически откраднатата картина не е върната и е включена в колекцията на Руския музей.

Борбата за украинските културни артефакти продължава вече столетия. Още през XIX век администрацията на Керченския и Одеския музей се опитала да спаси поне някои от находките при разкопките в Крим и черноморското крайбрежие, но по специална императорска заповед всички те били изпратени в Ермитажа.

През ХХ век колониалната практика продължила. В началото на миналия век Ермитажът получил артефакти от Киевска Рус, скитско злато и предмети от палеолита, открити в Украйна.

Ратифицираната от СССР Хагска конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности при въоръжен конфликт забранява присвояването на артефакти и творби от окупирани територии. Но за Русия това очевидно няма значение.

През 2021 г. Михаил Пиотровски нарича разкопките около древния Херсонес в Крим „централно археологическо събитие в живота на Русия“. Става дума за половин милион артефакти, открити в рамките на половин година. Ценностите били изпратени в Ермитажа, макар и международното право да го забранява. Обяснение за това настървение може да бъде открито в интервю на Пиотровски от 2021 г.:

„Постоянно говоря за нашето право да бъдем в Европа, защото на юг в Русия имаме антично наследство – Херсонес, Керч, Таман. А който има антично наследство, той е Европа. В Норвегия например няма никакво антично наследство – там няма нито гръцки колонии, нито римски легиони“.

Друг чувствителен момент в изграждането на историческия образ на Русия са отношенията с Византия и Киевска Рус. Русия претендира да е наследник и на двете. Но на територията на Русия са се съхранили по-малко византийски и древноруски обекти, отколкото им се иска на историците. Затова недостигът се попълва за сметка на украински съкровища и археология.

Русия би искала да си присвои и украинските художници от края на XIX и началото на ХХ век – като Архип Куинджи и Иван Айвазовски, за да твърди, че руският народ е създавал украинското изкуство. Много картини от украински колекции са в Русия вече десетилетия, а посетителите на руските музеи нямат идея как са се оказали там. Показателна е историята с „Похищението на Европа“ на Валентин Серов. Руският музей, в който се намира картината, указва само факта, че тя е постъпила от частна колекция през 1918 г. Според украинските историци на изкуството обаче, историята е друга – творбата е била предадена за „временно съхранение“ от колекцията на украинката Елизавета Терешченко. Друга интересна картина – „Тоалетът на Вирсавия“ на Питер Ластман, която се намира сега в Ермитажа, е била част от колекцията на Василий Шчависки и според завещанието му е трябвало да отиде в Киевския музей на изкуствата.

Украински предмети на изкуството често не се връщали и от временни изложби. Те заминавали уж само за времето на изложбата, но накрая оставали в Ермитажа, защото там решавали, че „картините ще стоят по-добре в Ленинград“. Оформяли кражбата като „подарък“.

Подобна история се случила с мозайките и фреските на Михайловския Златовръх манастир в Киев. Те били свалени преди събарянето му през 30-те години на миналия век. След това по заповед от Москва били изпратени в Третяковската галерия, защото „изкуството на Киевска Рус е слабо представено“ там. Първоначално народният комисар по просветата на Украинската ССР Владимир Затонски отказал. Но мозайките и фреските заминали на изложба в Москва и никога не се върнали оттам. Сред откраднатите артефакти е и мозайка с изображението на свети Димитър Солунски от ХII век, която в момента е един от най-ценните експонати на Третяковската галерия.

Практически детективска е историята с украинските съкровища, откраднати от нацистите през Втората световна война. Те се върнали в СССР, но не стигнали до Украйна. Всички те се оказали в колекцията на Ермитажа. Връщането им е отказвано през цялото време от 1945 г. насам, включително и през 1998-а, когато е изпратено официално искане от Украйна до Руската федерация.

Присвояването днес, по време на войната, не се отличава от имперската и съветската практика, отбелязва „The Insider“. Произведенията от кримските музеи вече са част от Държавния каталог на Русия и се представят в Москва. Сред тях са и артефактите от колекцията „Херсонес Таврически“. Произведенията на Айвазовски се „разхождат“ по изложби в Русия, като се представят за „акт на интеграция“.

По-страшното обаче, казват от „The Insider“, е масовото унищожаване на украински културни ценности при ракетните и артилерийски обстрели. Колекцията на краеведски музей в Мариупол е унищожена почти изцяло, зданието на Мариуполския художествен музей с три оригинала на Архип Куинджи пострада при обстрелите и 95% от експонатите бяха унищожени. И ако след края на войната международният съд вероятно ще наложи на Русия да върне откраднатото, то унищоженото е загубено завинаги за Украйна и за цялото човечество.