Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Как руската императрица стана „опитно имунизационно зайче” преди Биг Фарма

Имунизациите преди появата на ваксините

Портрет на Екатерина ІІ от Фьодор Рокотов, 1763 г., детайл. Снимка: Уикипедия - Как руската императрица стана „опитно имунизационно зайче” преди Биг Фарма

Портрет на Екатерина ІІ от Фьодор Рокотов, 1763 г., детайл. Снимка: Уикипедия

И до днес медицинските историци спорят кога за пръв път се е появила едрата шарка. Някои намират данни за съществуването ѝ още в Библията. Със сигурност още в ранното Средновековие едрата шарка е била доста разпространена в Европа, а в Ренесанса писмените източници показват, че симптомите ѝ са били познати практически на всеки.

Болестта е траяла от две седмици до месец. Симптомите били треска, силно главоболие и гадене, обилни кожни обриви, които се превръщали в големи гнойни абсцеси. При оздравяване те оставали като белези. Смъртността достигала до 75%, а при най-опасния вариант на вируса – до 100%.

Столетия наред едрата шарка била една от основните причини за смъртност. Според медицинските историци преди да започне ваксинацията тя е била отговорна за 3 до 10 процента от всички смъртни случаи на планетата. В Америка, занесена от европейските колонизатори, тя довела до измиране на значителен дял от коренното индианско население. В Англия от 1660 до 1799 г. имало 37 големи епидемии на едра шарка и всеки пети британец е умирал от тази болест. През втората половина на ХVІІІ век в Швеция болестта отнесла 15% от населението.

Агресивният вирус, предаван чрез докосване и по въздушно-капков път, не щадял никого. Негови жертви ставали и хора от простолюдието, и аристократи. През 1694 г. от едра шарка починала кралицата на Англия и Шотландия Мария ІІ. През 1711 г. едрата шарка убива императора на Свещената Римска империя Йосиф І, а през 1774 г. тя става причина за смъртта на управлявалия повече от 60 години френски крал Луи ХV.

Във века на Просвещението било вече ясно, че трябва да се търси трайно решение, които да прекрати разпространяването на смъртоносния вирус. Решението дошло от територии, които „изтънчените“ европейци били свикнали да мислят за недостатъчно развити.

В Африка съществувала древна и почти ритуализирана примитивна форма на имунизация срещу едра шарка. Взимали кожа с пъпки от болен човек и я прикрепяли с плат към ръката на здраво дете. Макар понякога това да завършвало със смърт, повечето имунизирани по този начин оздравявали и получавали траен имунитет.

Подобна традиция съществувала и в Османската империя. Там задължително имунизирали по подобен начин момичетата, предназначени за харема на султана. Целта била най-вече да бъде съхранена красотата им. Този обичай привлякъл вниманието на съпругата на английския посланик в Константинопол през 1717 – 1718 г. Лейди Мери Монтагю имунизирала себе си и шестгодишния си син. След завръщането си в Лондон тя започнала активно да пропагандира имунизирането сред британското висше общество. Почти хиляда души се имунизирали по този начин, включително и децата на крал Джордж І. Тъй като имунизирането „от ръка на ръка“ не било напълно безопасно, 2% от преминалите през процедурата умирали. Но това било много по-малко, отколкото при епидемии. Затова тази практика се разпространила и във Франция, Италия, Германия, Швеция…

Така имунизирането станало един от символите на епохата на Просвещението, заедно с борбата със суеверията и навлизането на научните открития в живота. Пиер дьо Бомарше чрез героя си от „Севилския бръснар“ доктор Бартоло дава характеристика на тази епоха, като ни оставя свидетелство за мисленето на все още несъбудените за просвета маси:

„Простете дързостта ми, но какво ни даде този век, за което бихме могли да го възхваляваме? Всякакви глупости: волномислие, гравитация, електричество, веротърпимост, имунизация, енциклопедия и еснафски драми…“.

По това време в Русия управлява Екатерина ІІ, която възприемала себе си като последовател на европейските просветители. В писмо до Волтер през 1768 г. императрицата обяснява, че дълго не му е писала с благодарност за изпратените ръкописи, защото е обмисляла да му се отблагодари чрез „деяние, което ще му хареса”.

„Накрая измислих, че най-добре да дам със себе си пример, който може да бъде полезен за хората. Сетих се, че за щастие не съм карала едра шарка. Писах до Англия да ми изпратят имунизато“, казва в писмото си императрицата.

Това било и практическо решение – съпругът ѝ Петър ІІІ карал тежко болестта, а по същото време от едра шарка се заразила и австрийската императрица Мария Терезия.

За царската имунизация била осъществена детайлна подготовка. В Петербург пристигнал известният английски лекар Томас Димсдейл. Императрицата проучила, че той вече е имал шест хиляди болни и никой от тях не е умрял, освен едно малко дете, което още не било имунизирано против едра шарка.

Томас Димсдейл (1712 – 1800)

Англичанинът започнал с пробни имунизации на кадетите от Морския кадетски корпус. След това били имунизирани децата от Обществото на благородните девици и Императорската академия на изкуствата. Бил подготвен и издаден специален научен труд „Кратка история и описание на най-добрия начин за имунизиране срещу едра шарка“, чийто автор бил Йохан Ениш, лекар към Петербургското общество за благородни девици. На 12 октомври 1768 г. била имунизирана и самата Екатерина. Тя получила заразена тъкан от обикновеното селско момче Александър Марков. Това събитие променя целия му живот. Той е обявен за аристократ и получава дворянската фамилия Марков-Оспенин (оспа (рус.) – едра шарка. Бел. ред.). Получава и герб, на който е изобразена оголена ръка с избили пъпки от шарка.

Имунизацията на императрицата била проведена като секретна операция. В спомените си доктор Димсдейл разказва, че вечерта в дома на семейство Волф, където се намирали докторът и заразените селяни, от които трябвало да бъде взет материал за имунизацията, пристигнал пратеник от двореца с разпореждане тайно да се явят за процедурата. Димсдейл пише:

„Детето, което аз бях избрал като най-подходящо и на което вече започваха да му избиват пъпки, по това време спеше. Синът ми го взе на ръце, уви го в палтото си и го занесе в каретата. Нямаше никой друг, освен нас. Влязохме през таен вход в двореца, а там ни посрещна барон Черкасов, който ни заведе при императрицата. Имунизацията завърши бързо, после синът ми се върна с детето при Волф, където съобщи, че е направена имунизация в дома на един велможа“.

На следващия ден Екатерина заминала за Царско село, където водела обичайния си начин на живот и едва на петия ден съобщила, че е била имунизирана срещу едра шарка.

„Тя участваше във всички увеселения, без да изразява и най-малко безпокойство за това, което ѝ се е случило. Хранеше се с другите и оживяваше целия двор“, пише Димсдейл.

Веднага след това е бил имунизиран и великият княз Павел Петрович. По-късно руският Сенат приема указ за ежегодно празнуване на деня „като благодарност за великодушния и знаменит подвиг в името на благополучието на поданиците“. В указа се подчертавало колко е важен личният пример, даден от царските особи.

И всичко това се случва 30 години преди Едуард Дженър да открие ваксината, която слага край на епидемиите от едра шарка 2 века по-късно. „Експериментите“, които тогава били провеждани не в контролирани лаборатории и извън контрола на големи медицински служби, спасили живота на милиони хора. А отговорност за изхода от имунизацията не поемал никой. Само вярата в науката и желанието да бъде победена болестта движели човечеството.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах