Преди около две седмици в Русия почина един от видните професори по физика – Дмитрий Колкер, на 54 години. Историята за смъртта му е илюстрация на това как изглежда руската държава днес – безчовечна и фокусирана върху собствената си непогрешимост. „Новая газета. Европа“ разказва сърцераздирателната история за болния в последен стадий на рака учен, който прекарва последните два дни от живота си в ареста, насила измъкнат от смъртното си легло.
Ученият е обвинен в това, в което в Русия обичайно обвиняват онези, които през последните 20 години четат лекции в чуждестранни университети – шпионаж. В случая – за Китай.
Детството на Колкер минава в Академгород в Сибир, където дядо му Йосиф работи като специалист по здравината на летателните апарати заедно с Туполев. В Новосибирск той създава катедра и факултет по самолетостроене. Бащата на Дмитрий – Борис, е физик изобретател, чиито открития дават сериозен тласък на съветските технологии. Дмитрий Колкер обаче започва като музикант – учи в музикална прогимназия и гимназия, има избор дали да стане студент в Консерваторията или във факултета, създаден от дядо му. Избира второто, но запазва любовта към музиката завинаги и я предава на трите си деца – Алина, Гриша и Максим. Съпругата му Наталия е органистка и концертираща изпълнителка.
В началото на века Колкер защитава докторска дисертация. Пътува много по света, работи дори във Френската обсерватория, а по-късно се съсредоточава върху преподавателската си работа в Новосибирск. През 2015 г. основава своя собствена лаборатория към Новосибирския университет и към Института по лазерна физика на Руската академия на науките в Сибир. Тя се занимава с разработка на инфрачервени източници на излъчване (параметрични генератори на светлина) и използването им за медицински газов анализ (неинвазивен метод за диагностика). В свободното си време набеденият за шпионин свири на орган.
През 2018 г. китайската Компания по развитие на технологиите кани Колкер за поредица лекции по физика на оптичните явления. Става дума за семинар по обмяна на опит между руски и китайски специалисти. Всички разходи са поети от китайската страна. Експертната комисия на Сибирското отделение на Руската академия на науките дава заключение, че в подготвените от Колкер лекции за презентиране няма сведения, които да са свързани с държавна тайна, специални технологии или стоки с двойно предназначение, подлежащи на експортен контрол.
През декември 2018 г. Колкер заминава за Гуейян. По време на пътуването, като в добрите стари съветски времена, е съпровождан от сътрудник на ФСБ. Колкер чете лекциите си на руски. Разговори и изказвания на английски по време на подобни семинари са забранени.
След ареста на баща си, дъщеря му Алина намира в телефона си запазен чат с него точно от същия период:
„Нормално, първия ден рухнах. Преводачката китайка е страхотна – превежда целите ми лекции от руски. Тук е плюс 10 градуса, както при нас в края на септември-началото на октомври. Посрещнаха ни добре. Полетът беше дълъг, ние сме някъде близо до Индия. Но си искам у дома. Да си почивам или с Пасуша (така наричал жена си) да отидем във Филхармонията“.
След завръщането на Колхер от Китай ФСБ не предявява никакви претенции. Но четири години по-късно, през 2022-а, Първи отдел на Следственото управление на ФСБ, който разследва криминални дела по държавна измяна и шпионаж, си спомня за това пътуване. Формално подсказката идва от Министерството на отбраната, което все пак открива в лекции с четиригодишна давност държавна тайна. Какво конкретно е било повод за делото, не е ясно, то е отбелязано с гриф „секретно“.
Но гръмкото дело е провалено от нещо непреодолимо – Колкер е на прага на смъртта. Към момента, когато на службите им идва наум да криминализират лекциите му в Гуейян, Колкер е болен в последен стадий на рак на панкреаса, диагностициран през декември 2020 г. Само за две години здравият 54-годишен мъж се е превърнал в 80-годишен старец.
Ракът на панкреаса е един от най-тежките видове рак, практически неподдаващ се на лечение. Колкер не е изключение. След три безсмислени операции, в тялото му се разпространяват множество метастази. Химиотерапията не помага, заради отслабения организъм след половин година е спряна. Колкер е на поддържаща терапия в очакване на края. Храни се през тръбичка със специални смеси. Отслабва с 30 килограма. Непрекъснато изпитва силна болка. Повръща 24 часа в денонощието. Скромното му жилище през последните месеци е пълно с пластмасови легени.
Майка му и жена му го водят за ръка от леглото до банята и обратно. Те го преобличат, мият, следят за приема на лекарства, за храненето, подават легени.
На 29 юни синът му Максим отвежда баща си на носилка в московска клиника за вливане на системи и поддържаща терапия. Никъде другаде не го приемат. Семейството все още храни надежда да успеят да го закарат в онкоцентъра „Блохин“, където да удължат живота му с няколко дни. И точно тази надежда изиграва най-лошата шега на семейството. От платената столична клиника ученият е отведен, но не в онкологичен център, а в ареста. В Москва, вместо да удължат живота му, го съкращават до два дни, като го лишават не само от поддържащата терапия, от специалното хранене през тръбичка, от грижата – лишават го от възможността да си отиде, обкръжен от близките си.
Сътрудниците на ФСБ нахлуват в московската клиника на 30 юни. Носят абсолютно непотвърдена справка, че той „не се нуждае от хоспитализация“. По-късно става ясно, че справката е написана от обикновен терапевт, написал, че пациентът „има заболяване на простатата“.
В този момент в лабораторията му се провежда обиск. Дошлите по-късно ученици на Колкер откриват, че от компютъра му е изваден твърдият диск.
Нещата влизат в ръцете на съдията Ирина Алиева и следователя Морозов. Съдия Алиева, както всички съдии в Русия, е назначена с указ на президента и работи като съдия на Съветския районен съд на Новосибирск вече две години. За това време е произнесла десетки присъди и постановления по административни дела – мошеничества, кражби, наркотици, нарушение на ковид-мерки, компютърни вируси. Лесно издавала тежки присъди, лесно глобявала. Статистиката ѝ била добра – много малко оправдателни присъди, като при всеки средностатистически руски съдия.
И изведнъж – член 275, „държавна измяна“. Учен шпионин. Разследва ФСБ. Да не дава господ да се обърка. Трудно е да си представи човек какво е изпитвала съдия Алиева при вида на учения Дмитрий Колкер в съдебната си зала. Но решението ѝ било категорично – измъкнатият от системите в болницата Колкер бил арестуван ефективно. Сякаш нито видимото му състояние, нито медицинските заключения имали значение. От юридическа гледна точка решението на Алиева е незаконно, защото ракът четвърта степен е в правителствения списък на заболяванията, за които е забранено поставяне под стража.
А ето и какъв диалог провеждат Дмитрий Колкер и следователят Морозов в съда на 30 юни:
Морозов: – Моля Колкер да бъде задържан до 29 август 2022 г.
Колкер: – Как мислите? Дали ще доживея до 29 август?
Морозов: – В материалите по делото има справки на лекари, от които е видно, че можете да участвате в следствени действия. Повече от уверен съм, че ще доживеете.
Колкер доживява до 2 юли, само 2 дни след този разговор.
Ученият има адвокат, но назначен служебно. Семейството просто не успява да осигури навреме истински адвокат – между изтръгването на системите от ръката на Колкер до вкарването му в съда минават само един-два часа. Когато намират, съдът дори не го допуска в ареста.
В същия ден Колкер е изпратен със специален полет за срочни следствени действия в Москва. Роднините му представят документ, че е приемал барбитурати през последните дни, но следователят Морозов дори не мигва, макар че по закон показания, дадени под въздействие на психотропни вещества, нямат никаква стойност.
Позволяват на Колкер едно последно обаждане. 30 секунди. Той го използва за сбогуване. Успява да каже: „Прощавам се с всички вас“ и един от оперативните работници, грубо псувайки, изтръгва слушалката. Семейството никога повече няма да чуе гласа му.
Никой не знае какво се е случвало в следващите 48 часа с умиращия учен Дмитрий Колкер.
Не позволяват на пристигналата в Москва негова дъщеря да му предаде лекарствата. Не позволяват повече телефонни обаждания. Жалбите до ФСБ остават без отговор. Колкер си отива в 2,40 през нощта в реанимацията на 29-а градска болница в Москва, на две крачки от ареста „Леферово“. Това е съобщено на роднините със суха телеграма.
Сега семейството трябва да организира за собствена сметка връщането на тялото до родния Новосибирск за погребение. Не само това, но и властите отказват да го предадат, оправдавайки се с бюрократични проблеми с документите. Дмитрий Колкер и до днес е в една от моргите на Москва.
На 5 юли в Академград гражданите поставят мемориал – цветя и свещи в памет на Дмитрий Колкер. Полицията незабавно го разрушава. След няколко дни подобен мемориал в негова памет е направен на площада на Бастилията в Париж. Той е там и до днес.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение