Как руските туристи почиват под санкции в България

България бе обявена за неприятелска страна от Русия още през 2022 г. Санкциите, които ЕС наложи, предвиждат множество ограничения за идването на руски туристи у нас. Прекратени са директните полети, затруднено е издаването на визи. Наскоро обаче руският депутат Пьотр Толстой заяви, че в България и особено покрай Черно море е пълно с руски граждани, собственици на имоти, които само чакат знак, за да започнат да се бунтуват. Туристи разказват, че край морето тази година руската реч се чува често, въпреки всички ограничения.

Предлагаме ви пълен и точен превод на репортаж на кореспондентка на руското проправителствено издание „Аргументи и факти“, който показва как възприемат страната ни руските туристи, който доказва несъмнено имперското им отношение към България, която „не им е чужбина“. Поместваме надменния разказ за родното Черноморие изцяло, както е публикуван в онлайн версията на изданието, с оригиналното заглавие.

„Ние ви обичаме, а нашите властници – не“. Как българите приемат туристи от Русия

Ирина Малина

Руските туристи много години избират за своя отпуск курортите на България. Сега за отминалия наплив на руснаци българите могат само да мечтаят.

– Юни тази година беше пълен провал, дори миналата година имаше повече туристи. Да видим какво ни чака през юли и август – страда управителят на частен хотел в Бяла. – Всичко е, защото руските туристи са забележимо по-малко. А е пълно с украинци.

– Сигурно са бежанци?

– Да бе, бежанци – засмя се българинът. – Я им вижте колите.

Коли с украински номера има много. Но ще отбележа заради справедливостта, че освен скъпите „Ауди“ и „Мерцедес“, има и много бюджетни „Шевролет“, „Хюндай“. Видях дори старичък „Деу“.

Разбират руския

„Кокошката не е птица, България не е чужбина“. Не знам за другите, но на мен България ми навява асоциации с черноморското крайбрежие на Краснодарския край – същото море, същият климат, същите аборигени с нескрито желание да одерат туриста с някоя копейка и най-важното – всички разбират руски. Има и разлики. Обслужването и просторните чисти плажове, на които винаги има място за всички. Затова всички „прелести“ на санкциите (липса на директни полети и възможност да се разплащаш с руски банкови карти), които братушките въведоха през 2022 г. по отношение на руснаците, не ме смутиха.

Истанбул стана транзитен пункт между Москва и Варна. А купените в руска банка евро решиха проблема с платежоспособността ми.

Бяла е малко градче на черноморското крайбрежие на България, на 50 км на юг от Варна. Не може да бъде наречено шумен курорт. Това е място за спокоен семеен отдих. Хотели и апартаменти на първа линия и високо по хълмовете, много кафенета, ресторантчета и капанчета, супермаркет и десетки павилиони правят отдиха тук достъпен за хора с различно дебели портфейли.

Много от почиващите пристигат тук с автомобили. Българи, румънци, поляци, молдовци и както вече беше казано – украинци, почиват в Бяла през лято 2023. До този извод стигнах, когато гледах номерата на паркираните коли. Автомобили с руски номера няма. Макар да се чува руска реч. Основно малоруския ѝ вариант, но понякога може да се чуе и московското „а“-кане.

– Тук почиват и руснаци, и украинци. Никакви ексцесии не е имало. Поне не съм чувал за нещо подобно – казва ми хотелиерът, който ме запознава с условията в хотела.

Море, цени и „свободни стаи“

Половината от шезлонгите и чадърите на плажа са свободни. Почиващите пестят. Не искат да дават 12 лв. (6 евро) за комфортно място под слънцето, затова се нагласят редом до платената зона простичко: кърпа на пясъка, сламена шапка на главата. Мнозина имат пълна екипировка – сгъваеми столове, чадър и дори плажни палатки, за да се скрият от слънцето. Баровете по брега са полупразни. В градските кафенета също винаги има места. А табелки „Свободни стаи“ се срещат на всяка крачка.

– Ох, по-малко са туристите, а от Русия изобщо няма – въздъхва стопанката на павилион за зеленчуци. Въздъхва, но твърдо държи на цените на бързоразвалящата се стока.

Изобщо стойността на плодовете и зеленчуците в курортните зони на България винаги е била неприятелска. Но сега, когато, както казват българите, туристическият поток не е същият, търговците пак отказват да правят отстъпки. Цените на доматите и краставиците, да кажем, ако не шокират, то поне учудват. За килограм домати искат 2,5 -3 евро, за краставици – 1 – 1,5 евро, чушките (на руски – болгарский перец, бел. прев.) продават за 1,5 – 2 евро.

– Нима с такива цени ще примамите тук руснаци? – безнадеждно се опитвам да се пазаря. В отговор чувам стенания колко е трудно да се живее, как всичко поскъпна, как няма работа, как младите хора заминават, а пенсионерите или предпенсионерите трябва да работят буквално за стотинки.

Между другото, за парите. Картата от китайската платежна система в България не проработи нито веднъж – нито в магазин, нито в банкомат, макар в съседна Турция да се разплащах с нея и да теглех турски лири от банкомат. Добре, не обслужвате наши карти, ще отида в банката да сменя евро за левове. Но и това не става. Единственият клон на банка в Бяла, оказва се, е бил закрит още миналата година. Изход – да търся чейнчаджии или да пътувам до съседния Обзор или във Варна, където има банки и обменни пунктове.

В стъкления павилион, където се намира екскурзионното бюро, седи скучаещ българин. Внимателно изучавам цените. Пътуване до Букурещ или Солун отхвърлям веднага (нямам шенгенска виза), избирам между екскурзии до Несебър или Созопол.

– Ние нямаме екскурзии. Не ги провеждаме. Няма групи. Руснаци почти няма, а всъщност те обичаха да пътуват на екскурзии – най-накрая ми реагира българинът. – Виж, трансфер до летището във Варна или Истанбул можем да уредим. До Истанбул ще ви откарам за 300 евро, ако имате нужда, кажете.

Хм, комфортен автобус в същата посока ще струва 10 пъти по-евтино.

Загадъчната българска душа

В местните Телеграм канали чета обяви, че бежанци от Украйна могат да започнат работа като камериерки, готвачи, сервитьори за летния сезон. Примамват ги със заплати от 500 евро, осигурена храна и спане.

– Може би някъде трябват камериерки, но не и при нас, пазим си работата. – Възрастната камериерка се усмихва широко. – Нашият комплекс е почти пълен с почиващи. Но руснаците са много малко. А Бяла е традиционно място за лятна почивка на руски туристи. Защо не идват? Главната причина, както аз го разбирам, е пътят. Самолети директно от вас до нас не летят. Само през Турция. Не всички искат да пътуват с прехвърляне. Особено ако са с деца. И на възрастните им е трудно. Тук руснаците преди и имоти купуваха, за да почиват в собствени апартаменти. Доколкото знам, още миналата година мнозина от тях си продадоха жилищата. Ей така. Жалко. А ние с руснаците имаме много… – българката дълго подбира точната дума. – Душата ни е обща.

Още когато се настанявах, хотелският служител, докато търкаляше куфара ми през големия празен вестибюл и разказваше за прелестите на българския климат, неочаквано тихичко добави:

„Наслаждавайте се на почивката, грижете се за здравето си. Обикновените българи са за Русия, само нашето правителство не е“.

Кое колко

Прилагам цените в евро при разчет 1 евро – 1,96 лв.:

Обяд в ресторантче за двама с алкохол – от 20 евро

Вечеря за двама с алкохол – от 35 евро

Един бял хляб – 1,25 евро

Литър мляко – 1,4 евро

Праскови 1 кг – 1,5 евро

Вишни 1 кг – 3,5 евро

Череши 1 кг – 5 евро

Олио 1 л. – от 1,75 евро

Мляно кафе (200 гр) – 2,75 евро

Цена за денонощие в апартамент (хотел) в зависимост от площта, разположението, обслужването – от 30 до 200 евро на денонощие
Бензин (А-95) – 1,25 евро

Виза (направихме я за седмица в московска туристическа фирма, беше достатъчен само международен паспорт) – 100 евро. Наистина, визата е еднократна и за половин година. Преди даваха двукратна за година.

Какво е поевтиняло – наемът на автомобили: 30 евро за денонощие. Миналата година под 50 евро не можеше да се намери.

Най-популярният способ да стигнеш – самолетът Москва-Истанбул. После автобус Истанбул-Варна (времето за път е между 7 и 11 часа в зависимост от опашките на границата), който по път спира в основните курорти. Билетът за автобус до Варна е 33 евро.