Найден Тодоров и Камий Тома

Как руските войници грабят българското население през Руско-турската война

Историите са описани в книгата „Руският офицер зад граница”, издадена през 1946 г.

Oлена Барва (вляво) отваря вратата на кооперацията, където е живяла преди началото на руската инвазия в Украйна. Сградата е в Хостомел, северозападно от Киев, Украйна. Олена напуска жилището си на 24 февруари и пет месеца  по-късно го намира в това състояние. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Как руските войници грабят българското население през Руско-турската война

Oлена Барва (вляво) отваря вратата на кооперацията, където е живяла преди началото на руската инвазия в Украйна. Сградата е в Хостомел, северозападно от Киев, Украйна. Олена напуска жилището си на 24 февруари и пет месеца по-късно го намира в това състояние. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проявите на руските войници в Украйна по времето на продължаващата повече от половин година инвазия станаха повод за много възмущение и отвращение. Появиха се доказателства за мародерствата, разрушенията, съсипването на домовете, изоставени от украинците в завладените територии. Проблемите с тормоза, изнасилванията и убийствата стават все по-отчетливи и много от военните престъпници вече са идентифицирани.

„Славната руска армия“, за „дискредитацията“ на която в Русия създадоха специален закон и вече има хиляди осъдени по него, е оставила подобни мрачни спомени за себе си във всички държави от Източна Европа след 1944 г., когато окупацията, представена като „освобождение“, за дълги години затваря социалистическия лагер и го превръща в мрачния ъгъл на Европа.

Можем да се върнем и още по-назад, чак до Руско-турската война, когато руските войски минават Дунава и Балкана и навлизат в Южна България. Пикът на военните действия е отминал, войниците се чувстват по-спокойни и лагеруват край българските селища.

Истории от онова време е описал Александър Кривицки в книгата си „Руският офицер зад граница“. Книгата е публикувана през 1946 г., тоест – не може да се предполага, че историите в нея са свързани с пропаганда, защото в този си вид те дори вредят на „дружбата между народите“, която новата комунистическа власт у нас прокламира по това време.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ето какво разказва Кривицки:

„Имаше периоди в Балканските походи, както и в други войни, когато военните действия замираха, активният боен живот спираше за доста дълъг срок. В чужда страна такива паузи, ако не са запълнени с учения, с подготовка за бъдещи битки, влияят пагубно на дисциплината на войските.

В спомените на офицер от Суздалския полк за завладяването на Южна България са посочени интересни факти, рисуващи именно такава обстановка на военния бит. Авторът на спомените пише: „Абсолютното нищоправене започна да се отразява на войниците. Започнаха да грабят; черничевите плантации започнаха да оредяват около лагера; веднъж тълпа войничета взе на „ура“ за кухненските пещи цяла двуетажна къща. Собственичката ѝ, старица, в сини очилца, дотърча в лагера и се хвърли в краката на първия срещнат офицер с молба да не разрушават дома ѝ. Но половината от него беше разглобена и отнесена. Генералът, като разбра за това, заповяда веднага да започнат учения“.

Известен е разказът на атаман на донските казаци как, срещайки в някакво диво кътче казаче, застанало на пост, го попитал с какво се изхранва тук. Отговорът бил мълчание.

„Глух ли си?“, попитал ядосано атаманът.

„Старая се, ваше превъзходителство – накрая се изпуснал казакът. – Взимам това, което не е заковано.“

Известен е и отговорът на друг казак, когато му се скарали, че гони домашните гъски:

„Те са диви, ваше благородие“.

(…)

Би било нелепо да твърдим, че руската армия се е състояла от ангели в белоснежни дрехи. Във войската винаги е имало хора, които са забравили достойнството си или не са го притежавали никога“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах