Найден Тодоров и Камий Тома

Как руснаците още при Петър I се съпротивляват да бъдат европейци

Преди 324 г. руският цар заповядва поданиците му да си обръснат брадите и да облекат европейски дрехи

Сергей Ефошкин, „По улиците на Стара Москва“. Репродукция: Уикипедия - Как руснаците още при Петър I се съпротивляват да бъдат европейци

Сергей Ефошкин, „По улиците на Стара Москва“. Репродукция: Уикипедия

На днешния ден, 29 август 1698 година, след като се връща от дълго пребиваване в чужбина, руският цар Петър I подписва един от най-знаменитите укази в руската история – заповед поданиците му да обръснат брадите си и да започнат да носят европейски дрехи. С това владетелят, с когото Путин неуспешно се опитва да се отъждестви, отваря вратата на Русия към Европа, а не я затваря като имитатора си от ХХI век.

Преди Петър І брадата в Русия е задължителна. При Ярослав Мъдри (Х век) всяко увреждане или промяна по брадата се наказвали с глоба. Във времената на Иван Грозни (ХVІ век) бръсненето се смятало за тежък грях, който не можел да се отмие дори с кръвта на всички великомъченици. Църковният „стоглав събор“, проведен по негово време, издал специални указания за брадите на руснаците.

Петър I обаче в края на ХVІІ век променя всичко. На 29 август 1698 г. той въвежда данък върху „лицевата растителност“. Бил създаден дори специален метален жетон – „браден знак“ – който доказвал, че собственикът на брада е платил глобата си. Легендата приписва на Петър І думите:

„Ей, брадатковци, коренът на голямото зло са старците и поповете. Баща ми имаше проблеми с един брадатко (патриарх Никон), а аз с хиляди“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Против нововъведението се обявили тези, които с указ били освободени от бръснене – селяните и духовенството. Църквата, а покрай нея и обикновените хора, смятали бръсненето на брадата за тежък грях.

Архиепископът на Москва Адриан написал, че „Бог е сътворил света по свой образ и подобие, с помощта на брадата Всевишният е разграничил мъжа и жената, като е дал само на единия като на властител такова благолепие“. Един от видните староверци, Андрей Иванов от Нижгород, публично нарекъл Петър „царствен еретик“. В оправдателната си реч при разпита, след като го арестували, заявил:

„Господарската работа е такава: отидох аз да кажа на господаря, че той разрушава християнската вяра, заповядва брадите да бръснем, дрехи да носим немски и тютюн заповядва да пушим. А за дрехите е писано: който чуждоземни дрехи носи, проклет ще бъде. Но къде е написано, не знам, защото съм неграмотен“.

През 1705 г. Петър пише още един указ – „За бръснене на брадите и мустаците на хора от всякакъв чин, освен поповете и дяконите, и за взимане на данък от онези, които отказват“. Царят сам запретва ръкави – заедно с шутовете си хваща болярите, извлича ги от шейните и им реже брадите и дългополите кафтани насред столицата. Известни са случаи на самоубийства заради новия закон, но това не спирало царя. Злите езици говорели, че голяма част от омразата му към брадите била заради това, че царската брада отказвала да порасне.

Един от най-интересните спомени за този период от царстването на Петър І разказва британският инженер на руска служба Джон Пери в книгата си „Състоянието на Русия при днешния цар“.

„Царят пристигна във Воронеж, където тогава бях на служба и много от моите работници, цял живот носили бради, бяха принудени да се разделят с тях. Един от първите, които срещнах, когато се връщаше от бръснаря, беше старият руснак дърводелец, когото особено обичах. Пошегувах се леко с него, като му казах, че сега е станал млад човек и го попитах какво е направил с брадата си. Тогава той пъхна ръка в пазвата си и, като извади брадата, показа ми я и каза, че ще се прибере вкъщи и ще я скрие, за да я сложат в ковчега му и да я погребат с него, за да може, като отиде на оня свят, да се отчете пред Свети Никола“.

Глобата за неподстригана брада била солена. За богатите търговци била по 100 рубли „на брада“. За средните и по-дребните указът не уточнявал, само казвал, че е „по-малко от 100 рубли“.

Следващият праг бил 60 рубли – за царедворците, дворяните, чиновниците и „всички чинове“. По 30 рубли глобявали всички други московски жители. За селяните било най-евтино – „по 2 пари на брада“, но само ако влизали или излизали от града.
Годишната заплата на стрелец от руската войска била 30 рубли. Брадите били скъпо удоволствие.

През 1714 г. законът става още по-строг, но набляга повече на дрехите. В указите от края на 1713-а и 1714 г. се казва, че „с никакви руски дрехи да не се търгува и никой такава дреха и брада да не носи“. И вече не ставало дума само за глоби – наказанието било каторга и изземване на цялото имущество.

През 1722 г. Петър I, който продължавал да се бори със закостенелите традиции, измислил още един ход. Той заповядал, че всеки, който носи брада, въпреки закона, е длъжен да носи специални дрехи и под заплаха от най-строго наказание няма право да облича други. За тях били задължителни червените яки на ризите със специална кройка, но били забранени всякакви други червени дрехи.

Законите, въведени от Петър Първи, просъществували половин столетие. Отменила ги едва Екатерина Втора през 1772 г. Но цял век по-късно отношението към брадите в Русия било негативно. Ситуацията била променена едва от Александър ІІІ, който носел брада.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах