Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как са се борили с наводненията в древността

20 юни, Варна, кв. "Аспарухово" - Как са се борили с наводненията в древността

20 юни, Варна, кв. "Аспарухово"

Наводненията в древността са били още по-страшен бич за средновековните обитатели на Европа, особено за равнините й части, тъй като реките за разлика от днес не са били „стегнати” от диги. Дъждове с много по-малка интензивност от тези, които претърпяха Англия, Германия, Австрия, Чехия, Сърбия, Босна, а в последните дни и ние, както и пролетното снеготопене, са причинявали чудовищни бедствия на селищата, реколтата, а и на хората.

Как европейците са се борили с това бедствие? Според френският историк Бродел до началото на ХІХ век са се справяли по най-простия начин – не са заселвали плътно равнините. Бродел твърди, че всички големи селища са на хълмове с надморска височина от 200 до 800 м с естествените им наклони, позволяващи бързо оттичане – както на дъждовните, така и на отпадните води.

Един поглед върху средновековната поселищна мрежа на България показва, че ние също сме строили селищата си върху хълмове или в предпланините. Така са разположени жилищата на предшествениците ни в Пловдив, Стара Загора, Сливен и т.н. При наводнения, причинени от Марица, Тунджа, Сазлийка, Янтра и Искър, страда реколтата в близката равнина, но не и селищата и хората. Равнините по принцип са и слабо заселени, защото водата при наводнения се оттича бавно, застоява се, често превръщайки се в блато, засолява се. Захари Стоянов пише, че до Освобождението Добруджа е била огромно пасище на котленските и жеравненските овчари. Селища е имало само по дунавския и черноморския й бряг.

В Западна Европа диги по реките започват да се строят в началото на ХІХ век и до края на века всички опасни реки са коригирани и стегнати в диги. В България този процес започва след Освобождението и придобива особена сила след Първата световна война, когато огромна армия от трудоваци по заповед на земеделското правителство започва корекция и строителство на диги. Работата продължава и през 30-те години при комунистическите правителства. „Оковани” са Дунав, Марица, Тунджа, Тича, Искър и други по малки реки.

Затова днес у нас наводнения стават само при скъсване на язовирни стени и стени на хвостохранилища – Згориград, Цар Калоян, Бисер и т.н. Или при особено проливни дъждове като този във Варна на разположени в ниското градски или селски части.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах