Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Как съкращава Милен Русков, как лъже себе си

Винаги съм смятал, че книга над 500 страници е естетически неуспех. Моят предварителен идеал за „Чамкория“ беше 520 страници, казва писателят

„Моят опит казва, че за да върви гладко една книга, в нея трябва да има езикови излишества“, споделя писателят Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев - Как съкращава Милен Русков, как лъже себе си

„Моят опит казва, че за да върви гладко една книга, в нея трябва да има езикови излишества“, споделя писателят Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев

Намерението на Милен Русков да съкрати новия си роман „Чамкория“ (вероятно вече е в ход) и да събере двата тома в един развълнува мнозина от неговите читатели. Още с появата си книгата предизвика немалко коментари, че има някои „трески за дялане“ – предимно дължината й, но покрай новината за съкращението се чуха и гласове на недоволни, че разказът не им стига, искат още. За автора, писал този роман в продължение на четири години – по думите му, не за да се чете 4 години, а за да го надживее – това начинание надали е приятно. Всички сме наясно, че разравянето на едно завършено повествование носи риск – затова, макар и впечатлени от смелостта му, искрено съчувстваме на Русков, защото всяко отнемане от тази великолепно създадена история ще бъде негова лична загуба.

В очакване на новия вид на романа, си припомнихме думи на писателя на едно от първите представяния на „Чамкория“. Беше през месец май, в Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, пред тясна аудитория от приятели, съмишленици и неколцина журналисти, сред които и ние от „Площад Славейков“. Русков сподели тревогата си от дължината на романа, разделен в 2 книги. Първият том е 400 страници, вторият – 230. И обясни защо в крайна сметка се е стигнало до този вариант.

„Исках да напиша книга, която да представи панорамно този грамаден сблъсък, който се случва в България през 20-те години – обясни Милен Русков. – Затова има много герои, обстоятелства, места, много подробности, дребни мини-сюжети, случки… Това става, разбира се, за сметка на известно разпиляване на фокуса на книгата и на обема й – трябва ви по-голям обем.

Иначе аз винаги съм смятал, че да напиша книга над 500 страници е естетически неуспех – в днешно време, през XIX век не е било така. Но в днешно време книга над 500 страници общо взето говори, че нещо в нея не е направено както трябва, не е достатъчно съвременна. И е много възможно случаят с „Чамкория“ да е такъв. Просто не можах да я съкратя повече – бях написал 700 страници и тръгнах да съкращавам. Трябваше да я съкратя с 1/4 – и както бях решил, тя щеше да стане 520 страници и да отговаря на този мой предварителен естетически идеал.

Америка за България

Но като започнах, се оказа, че при всяко съкращение над 10% започнах да губя качеството. Някой друг, който е по-талантлив от мен и може да я погледне по-отстранено, може би би могъл да събере тази книга в 500 страници, само че аз не успях. И причината за това е, както ви казах, в това, че книгата представлява общо взето широка панорама на 20-те години и ако се отнемат някои късове от тази панорама, тя започва да губи. А ако се съкращава стилистично – става дискурсивно препъната, върви по-трудно.

Моят опит казва, че за да върви гладко една книга, в нея трябва да има езикови излишества. Ако един човек, който не разбира от литература – някой редактор в издателство, да кажем – вземе тази книга и каже: „Това изречение е излишно, това изречение е излишно…“ – и смислово може би е така, но риторически не е, защото прави речта по-гладка. Гладката реч има много дискурсивни маркери и създава впечатление за излишество, но това излишество всъщност е стилистично нужно.“

Двата тома на „Чамкория“

Днес, когато е ясно, че Русков все пак се заема да събере двата тома на „Чамкория“ в един, всички почитатели на писателя се питат как точно ще го направи. Затова ще цитираме самия Милен Русков как от 700 страници е съкратил романа до 630. Въпросът към него бе отправен от режисьора Виктор Божинов, който екранизира предишния роман на писателя „Възвишение“, премиерата на филма е насрочена за 10 ноември. Въпросът му бе не само за резултата, а за процеса на съкращение – известно е, че Русков пише на ръка, след което набира романа на компютър.

„Съкращаването правя на компютър и няма да повярваш на колко механичен принцип – отвърна Русков на Божинов. – Когато реша да съкратя една книга с 25%, решавам да излъжа себе си и си казвам: ако съкратя всяко пето изречение, тя ще намалее с 25%. И започвам. Стигам до петото изречение и казвам: а, петото изречение не мога да го съкратя! Тогава гледам дали мога да съкратя четвъртото или шестото – и ако мога, правя го. Звучи смешно, но аз съм пробвал всякакви начини да съкращавам и те уверявам, че механичният начин е единственият, който работи. Защото ако решиш да съкращавам умно и с някакви сложни замисли, преставаш да съкращаваш – казваш „не мога“. Затова единственият начин е механичният. Това, разбира се, продължава, докато стигнеш до момент, в който си кажеш „не мога да продължа по-нататък“ – но до този момент вече си съкратил 10%.“

За да стигне до двата тома на „Чамкория“, Милен Русков е успял да излъже себе си, отнемайки едва 70-ина страници от първоначално написаната история – тоест, както споменава, 10%. Сега му предстои да намали романа вероятно с още над 100 страници – с 1/6, или 18%. Звучи като елементарна задача. Но литературата на Русков не е проста аритметика, а висша математика.


Вижте още: МИЛЕН РУСКОВ: ПИСАНЕТО НА КНИГИ ОТПУШИ ЖИВОТА МИ

Лист

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3