Преди около седмица избухна скандал, че Путин е подкупил ФИФА да подкрепи Русия за Световното първенство по футбол с две картини на Пикасо от колекцията на Ермитажа. Онзи ден всевластният Владимир Владимирович се „реваншира“ като император и подари на музея в Санкт Петербург яйце-часовник Феберже за 18,5 млн. долара.
Прочутият Ермитаж, оцелял четвърт хилядолетие, като птицата Феникс ще надживее Путин – така, както надживя Октомврийската революция и разпада на СССР. Това е най-големият музей в Русия и един от най-големите и старите в света. В началото на декември многократно ограбваната държавна съкровищница, гордост на цяла Русия, празнува 250 години от създаването си. Честването на юбилея започна с полагането на цветя на гроба на императрица Екатерина Велика, основателката на Ермитажа, който днес е сред най-големите и престижни музеи в света.
През 1764 г. партида от 225 картини, предимно на художници от холандско-фламандската школа от първата половина на 17 век, пристигат от Берлин в Санкт Петербург. Първоначално те не били предназначени за Русия. Платната били събирани цяло десетилетие от берлинския търговец Йохан Ернст Гоцковски по лична заръка от пруския крал Фридрих Велики. Заради последвалите победи на руската армия обаче на монарха никак не му било до изкуство. Затъналият в дългове Гоцковски бил принуден да се занимава с търговия на хляб в окупирания Берлин и в крайна сметка предал колекцията си на руския посланик Владимир Долгоруки. В Деня на Света Екатерина, 7 декември, трофейните картини тържествено били представени на императрицата за личната й колекция в т.нар. Малък Ермитаж. Тази церемония се смята за рождена дата на музея.

Общата площ на музея днес е 127 478 кв. м. Състои се от няколко сгради – Зимен дворец, Малък Ермитаж, Стар Ермитаж, Нов Ермитаж, Ермитажен театър.
Екатерина Велика умело съчетавала пиара (както бихме го нарекли днес) със собствените си интереси и водела шумно огласявана кореспонденция с най-великите умове на епохата. Следвайки съветите на Волтер и Дидро, владетелката натрупала внушителен брой безценни произведения на изкуството. През 1769-а тя придобила дрезденската колекция на граф Брюл, състояща се от около 600 картини. Сред тях бил и шедьовърът на Тициан „Бягство в Египет“. Три години по-късно Екатерина купила в Париж колекцията на барон Кроз, съдържаща творби на художници като Рафаел, Джорджоне, Тициан, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др.
През 1779-а императрицата подредила в музея си и колекцията на британския премиер Уолпол, две трети от картините в която били на Рембранд и Ван Дайк…
Малкият Ермитаж бързо изчерпал капацитета си и в края на века бил открит Големият Ермитаж по проект на високоуважавания архитект от немски произход Юрий Матвеевич Фелтен.
Бляскавият музей в столицата Санкт Петербург станал магнит за руската интелигенция. За да получи работа в Ермитажа, Пушкин помолил за ходатайство поета Василий Жуковски, който бил наставник на бъдещия император Александър II.
Големият Ермитаж, чиито зали били препълнени с произведения на изкуството, не бил достъпен за народа. Едва Новият Ермитаж, отрит от Николай I през 1852 г., отворил вратите си за простосмъртни. Към 1880-а около 50 000 души ежегодно разглеждали богатствата на имперския музей.
През втората половина на XIX в. пазител на Ермитажа станал ученият Андрей Сомов. Той издал първия „Каталог на картинната галерия на Ермитажа“, в който са щателно са описани всички експонати. По негово време започнали да се излагат археологически артефакти и картини на съвременни руски художници. По ирония на съдбата Сомов станал жертва на музея, който толкова много обичал – сгазила го карета отпред на Дворцовия площад.
След щурма на Зимния дворец през октомври 1917-а изкуството станало „собственост на народа“. Смяната на властта се отразила много значително на Ермитажа. В залите му били добавени национализирани частни колекции, както и сбирката на Художествената академия. В същото време някои от старите експонати били разпределени из малки музеи в провинцията. Диамантената зала украсила Кремъл, много картини били предоставени на Държавния музей на изобразителните изкуства „А.С. Пушкин“ в Москва.
През втората половина на XX век съветската власт решила да обменя шедьоври на Ермитажа срещу така необходимата за индустриализацията на страната валута. От фондовете на музея били конфискувани около 3000 произведения на изкуството, които са разпродадени в пълна секретност. „Печалбата“ била повече от задоволителна и представлявала около един процент от валутните постъпления на задъхващата се от надпреварата във въоръжаването комунистическа държава.
Разпадът на СССР в началото на 90-те също хвърлил сянка върху Ермитажа. Отново постъпили предложения за разпродажба на експонати, но този път те не били осъществени.
Благодарение на щедри спонсори, повечето от които новобогаташи и бъдещи олигарси, колекциите на прочутата галерия дори се обогатили. Основан бил Отделът за съвременно изкуство. В рамките на неговата програма „Ермитаж 20/21“ в Петербург гостуваха изложби на най-големите съвременни художници, а част от творбите им останаха в залите на музея.
Емритажът продължава да се разширява. Наскоро бяха отворени за публиката помещенията в Старая Деревня. След преместването на Военно-морския музей Ермитажът получи сградата му, в която ще бъде разположен Музеят на хералдиката.
Един от най-пресните триумфи на птицата Феникс е реваншът спрямо Държавния музей на изобразителните изкуства „А.С. Пушкин“, прибрал много от експонатите му през комунистическия режим. Битката за наследството на Музея на новото западно изкуство беше спечелена именно от Ермитажа в остра надпревара със съперника от Москва.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение