Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как се избира министър на културата

Кой ще се навие този път за ролята на просяка в правителството?

Снимка: Румен Добрев - Как се избира министър на културата

Снимка: Румен Добрев

Покрай парламентарния вот си припомнихме отново сюжетите на Алеко Константинов. Същите истории важат и когато се реди кабинет, а най-некултурно се избира министъра на културата. Пазарят се с половин София и накрая пак си обявяват техния човек. И за какво в крайна сметка е целият този пехливански бой? Всички знаем – за поста на просяка в правителството.

Сега, когато отново тръгва пазарлък в арта, е добре да си припомним някои срамни сцени около избора на служебния министър на културата. Старите герои надали отново ще лапнат въдицата в новия лов на шарани. Но пък останалите нека да имат едно наум, когато тръгнат да ги ухажват.

Името на Явор Гърдев, най-елитарният интелектуалец в театъра, неочаквано бе пуснато в публичното пространство като вероятен министър в служебния кабинет. Парадоксалното е, че режисьорът вероятно е привлякъл вниманието с едно слово, произнесено в Театър „Сфумато“, в което той разкри абсурдното присъствие на министъра на културата в правителството. Същността на неговата работа режисьорът определи като просия. Според него министърът не провежда културна политика, няма за цел да развива изкуството, единственото, което прави, е да иска пари, без да може да се аргументира защо са необходими. А и творците очакват от него точно това – да им бъде адвокат пред Министерския съвет.

Незнайно защо екипът на президента реши да покани за ролята на просяка тъкмо Гърдев. Пълна мистерия е как са успели да го навият, защото той надали е имал вярата, че ще успее да промени системата за 2 месеца. Работата му на сцената е високо ценена и вероятно няма театър у нас, който да не го е канил да поставя. Всички се чудеха защо от отличен режисьор ще го правят чиновник. Последвалите събития обаче биха били унизителни не само за творец като Явор Гърдев…

Докато са издирвали министър на културата, съветниците на президента явно са въртели телефоните наред. Единствен Христо Мутафчиев си призна, че са го канили и е отказал. Заявил, че ще се съгласи, само ако бюджетът за култура стане 2% от държавния бюджет. Тоест никога.

Но се оказва се, че и при бюджет 0, 5% все пак се намират мечтатели да се борят с вятърни мелници. Такъв е бил актьорът Веселин Калановски. Предложили са му по телефона, той приел и министерстването му свършило дотук.

Подобно унижение изживял и Владимир Левчев, който също станал част от „министерския“ сценарий. Малко, преди да бъде обявен служебният кабинет, писателят зачакал да го известят за час и място…

Излишно е да припомняме, че в цивилизованите страни всеки счита за редно да отвърне дори на запитвания по мейла, да не говорим за някоя институция. Тук практика за подобни любезности няма. Явно дори, когато институциите си имат работа с авторитетни личности. Достойнство тука всяко оставете.

Цинизмът пред входа на това министерство цари и вътре в него, нарича се „Последна грижа“.

Борбата на министъра в културата се провежда в окопа…, пардон – в кабинета, където се крие от неудобни разговори с творците. Защото въпросите в арт министерството явно и занапред ще са повече от отговорите. Един от тях е защо не може да се пребори сценичните изкуства да получават редовно парите си. Театрите са пълни, а касите – празни, защото държавата не им превежда редовно субсидиите, които им дължи по закон. В сложна ситуация са външните продукции, които според споразумението си с директора на театъра, чакат да им се платят приходите от билети. Парите се плащат бавно, с големи мъки, понякога десетки месеци по-късно – така както и продуцентът Димитър Митовски бавеше парите на актьорите, играли в сериалите му. Държавата направи реформа в културата, която оказа се, не може да покрие финансово. Предишният министър на културата – Петър Стоянович, закопа съвсем системата като повиши субсидията, с което заложи бомба на старта на новия сезон в театъра.

Държавата все още не прави разлика между култура и халтура. Тя им плаща еднакво – на онези, които правят безспорно изкуство, и на другите, които могат да се съществуват и без субсидия – комерсиалните трупи, чиито билети струват по 25 лв. Безразличието на властта е престъпно не само към актьорите, но и към публиката, която все повече свиква с елементарното, низкото, пошлото, вулгарното.

По закон държавата трябва да превежда определени суми за кинопроизводство, но кинаджиите май никога не са ги получавали в пълен размер. Чиновниците не намериха за уместно да премахнат шуробаджанащината в раздаването на субсидиите, нито пък да поставят условие филмите да имат публика, да не бъдат предназначени единствено за фестивали.

Едва през 2014-а се намериха пари за библиотеките, в предишните години нямаше.

И тази година парите за археологически разкопки се бавеха безкрайно. Добре, че учените имаха работа по магистралите.

Няма държавна воля за намаляване на ДДС върху печатните издания – 20%.

Властта не намери мотивация да направи работещ закон за спонсорството, който облекчава данъчно бизнеса и го стимулира да инвестира в изкуство. Затова и цялата ни култура продължава да съществува по социалистически – чака за всичко на държавата…

Изброените проблеми са малка част от спешните за разрешаване недостатъци в системата на съществуване на един творец в България. За съжаление, който и да оглави това министерство, той бързо забравя амбициите си и разбира, че ще си остане просто касиер. Той дори не е директор на водопад, а шеф на тръбата, от която капят стотинки.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах