Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как се краде законно в българското кино

Държавните пари те считат за свои

„Създават се филми със съмнителна слава, които няма да се срещнат с публиката. Защо? Опасно е - ясно ще се види колко струват“, обяснява Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“ - Как се краде законно в българското кино

„Създават се филми със съмнителна слава, които няма да се срещнат с публиката. Защо? Опасно е - ясно ще се види колко струват“, обяснява Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“

Павел Васев, бивш директор на Сатиричния, Народния театър, на Националния филмов център, отново излезе на война срещу схемите в българското кино. В момента Васев е директор на Българския културен център в Москва, но е решен да не си мълчи за „тарикатлъците“, чрез които продуценти печелят пари уж, за да снимат кино, но не филмите са основната им цел, а парите. Затова немалко ленти се прожектират само по фестивали, пред специалисти, но не се пускат по кината. По думите на Васев, това се прави, за да се вземе някоя награда, която да оправдае държавната субсидия. 

През месец октомври миналата година Павел Васев оповести публично, че в българското киното се краде средно по 500 хил. лева на филм. А формулата, по която съществува това „изкуство“ у нас, гласи: „Трябва да станем богати, докато снимаме, а не след това“.

Предлагаме ви статия на Павел Васев, публикувана в днешния брой на в. „Стандарт“. 

Дискретният чар на тишината

Павел ВАСЕВ

Не така отдавна имаше едни страсти по българското кино, които избухнаха заради мое твърдение в пресата, че от всеки игрален филм, заснет с държавни пари чрез Националния филмов център, неправомерно се отклоняват поне половината. Продуценти, културтрегери, киномутри и мутреси се заканваха, че ще ме „разнищят“ и разобличат публично. От няколко вестника ми поискаха нова статия, две национални телевизии ме поканиха на дебат с опоненти, които не искаха да обявят предварително, „смели“ кино чираци ме плашеха със съд. Аха-аха истината да излезе наяве и сякаш някой преряза лентата – няма възмутени кинематографисти, няма бесни скапани продуценти… И започнахме да слушаме тишината. Тишината като форма на гражданска позиция, която ни казва, че ако си мълчим и онемеем, занапред пак ще получаваме пари, без да ни питат как ги харчим и защо ги харчим. А задаващите въпроси да ходят „на кино“.

Ще отговоря на тишината с факти, които всеки може да провери в сайта на НФЦ. Продуцентите от фирма „Мувименто“ и режисьорът Павел Веснаков опищяха пресата и електронните медии за „гаф“, който според тях съм сътворил в качеството си на изпълнителен директор на НФЦ, като не съм допуснал проекта им „Спасителят в прахта“ да бъде финансиран в категорията „игрален дебют“. Но през цялото време спестяваха факта, че Веснаков отдавна не е дебютант и е режисьор на четири игрални филма, два от които снимани с държавни пари чрез НФЦ. На сесията през май 2015 г. продуцентите от „Мувименто“ се явиха с бюджет, който предвиждаше отпускане на 620 000 лева – колкото им трябваха тогава за заснемането на „Спасителят в прахта“. Но на сесията през ноември те явно са „размислили“ и искат от държавата за същия филм вече 1 150 000 лъва. Ето я разликата от 530 000 лъва, лъвчета, тигърчета и маймунчета. И ще ги получат. Защото

целта на продуцентите са парите

за тях творчеството е второстепенен фактор.

Само не ми казвайте, че филмът ще е по-дълъг с 10 минути, че е с променен сценарий и други леки уловки. Аргументи за наивници и непрофесионалисти. Всеки, който е снимал игрален филм, знае, че сценарият се променя непрекъснато. Дали ще трае час, два или повече, е въпрос само на творческа мяра. Или греша – времетраенето на филма да не е търговска сделка? Формално режисьорът няма вина. Но съгласие да участва в това изтичане на средства поставя отново въпроса за морала. Нещо с него в нашето кино не е наред. И ако днес бяха живи Людмил Кирков, Въло Радев, Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Еди Захариев, Зако Хеския – повярвайте, нямаше да допуснат подобни гаменски прояви.

„Кражбата“ на държавни пари се извършва законно. Според Закона за филмовата индустрия, Националната художествена комисия не носи отговорност за своите решения. НФЦ не носи отговорност за това „КОЙ“, продуцентите не носят отговорност за това „КОЛКО“. Пълна тишина. Тогава кой е отговорен? Продуцентите представят единствен отчет, заверен от наети от тях заклети експерт счетоводители и той не подлежи на контрол. А като добавим отмененото задължение продуцентите да разпространяват същите тези филми и да възстановяват на държавата част от получените средства, ясно се оформя картинката на безотговорността. Ако искат – разпространяват, ако не искат – не. Но повечето се спотайват. По тишината ще ги познаете.

И от Националния съвет за кино (НСК) редовно отправят гръмогласни претенции към Министерството на културата за повече пари. Но настъпва пълна тишина, когато се забърка някоя каша – като тази през 2014-а. При 11 милиона пари за филмопроизводство, определени тогава с държавния бюджет, директорът на НФЦ Георги Чолаков подписва договори за 20 милиона – с 9 милиона повече от бюджета, с който разполага. И какво мислите – НСК протестира ли? Не, разбира се. Тишина. Пълна тишина. И така заработиха нулевата година за българското кино, която предстои. Неизбежно е. Но ще викат с продрани гласове за още пари от министерството. И ще изкарват винаги министъра виновен. Към днешна дата вече са нужни 22 милиона, а в бюджета има 13. „Онези“ 9 милиона са дължими. Викове, крясъци за повече пари, но за отговорността – тишина.

Така стигаме до втория парадокс – създават

филми със съмнителна слава,
които няма да се срещнат с публиката

Защо? Опасно е – ясно ще се види колко струват. И въобще никакви идеи как филмите да се прожектират пред публика – а това е целта на отпуснатите държавни пари. Все едно да се вложат бюджетни средства за спектакъл, който ще има единствено премиера с пищен коктейл. Кой видял – видял. Другите да четат вестник. Там ще ви го разкажат – Вили Дечева в малотиражния вестник „Култура“ например. И няма да има 300 представления на „Хъшове“ или 250 на „Контрабасът“.

Разбира се, че продуцентите намериха форма, чрез която да се оправдават за нежеланието си да разпространяват филмите, които се снимат в България. По „тарикатската“ система – „некакви филмове“ се явяват на „некакви“ фестивали. Те само в Европа са над 1500 – Бордо, Бърдо, Тихануга, Гманциг, Симитли. И там получават награди като тази, която получи наш филм в Кан – продуцентите откровено си измислиха пиар акция с негърка на снимка, която връчва нещо на екипа (бел. ред. – филмът „Дякон Левски“)! Защото това е единственият им критерий. Някъде някаква награда да се мотае, защото това е достатъчно, според тях, за да оправдае похарчените пари. И да настъпи тишината.

Да, ама не. А в социалистическа България имаше само 4 кинофестивала, като анимационният във Варна бе един от петте световни. Сега с филмопроизводство, което не достига дори една четвърт от онова от 80-те години, имаме двадесетина фестивала. Защо? За да легитимират харченето на пари.

А какво точно се случи, че зачестиха тежките и безсмислени конфликти в българското кино? Просто е. Чрез Закона за филмовата индустрия продуцентите се явиха неоснователно като лидери в създаването на филми у нас – те решават кой, кога и колко. Това е тежка и пагубна грешка. Бил съм и държавен продуцент, и частен. Убеден съм, че продуцентите са само помощници на творческия екип. Може да са много важни, но в най-добрия случай са само съмишленици на сценаристите, режисьорите, операторите и артистите. И докато новата и незаслужена конструкция на продуцентското надмощие над творческото начало не се промени, скандалите и проблемите ще се повтарят и мултиплицират.

За пет години НФЦ смени шест директора. Защото не е нужно много време, за да стане ясно, че именно продуцентите чрез НСК и чрез други йезуитски действия

ще изхвърлят всеки, който
не им осигурява „техните“ пари

Стигнали са твърде далеч в наглостта си – вече отдават сами на себе си под наем техника, транспорт и офиси, които са купили или изплащат с държавни пари. Собствени или заети от банки средства не влагат в продукциите. И творците са им подчинени по принуда. Режисьори и оператори – съгласно закона и правилника – никъде не заверяват отчети. Никъде не са предвидени като първа инстанция при взимане на решения. Творците са ситуирани формално – за оправдаване на похарчените пари. Не случайно мнозина режисьори предпочитат да са и продуценти на филмите си, вместо да гледат безучастно кражбите, които се извършват от тяхно име.

Това налага бърза и рестриктивна промяна на Закона за филмовата индустрия. Или радикална смяна на философията на закона и създаването на нов, който да отчете всички натрупани проблеми и да изведе българското кино на чисто.

По принцип това би трябвало да бъде основна грижа на Националния съвет за кино. Но НСК мисли и действа за себе си като Политбюро. Неговият разярен водач Диана Андреева досущ се е докарала до нивото на зрялата Цола Драгойчева. Най-красноречив пример за дейността на тази дама е изобразен в анимационния филм „Га“ на Тачо Дуков. Гледайте го. Той е кратък и ясен – за агресивността на бездарието. Част от водените от нея членове на НСК са просто аналог на жалка партийна организация. Те не се свенят от белите коси на останалите. И с постоянното си присъствие в този орган силово се възползват от лостове, с които се опитват да влияят само и единствено за лична полза. Как? С натиск върху всички комисии в НФЦ – включително и върху финансовата. Със заплахата от стачки и искане на оставки. За да си пазят парите. Да, разбира се – държавните пари, които те считат за свои.

Проверяемо е. Вгледайте се в членовете на НСК и в един от тях ще откриете лидер на фирма, която за последните 7 години е акумулирала от НФЦ над 7 000 000 лева. Обаче има ли филми срещу тия пари – има. Ама скъпо било, ама филм, който се снима на неохраняем плаж с две бараки, сал, стара гума от трактор и две коли струвал бил 1 500 000 лева – иди доказвай. Да, мога да докажа, че филмът, който визирам, струва по-малко от половината отпуснати от държавата пари за него. Разполагам с отчетите на въпросната фирма и съм готов на публична дискусия с нейните собственици. Заради тишината.

През 2000 г.- след втория ми мандат като председател на СБФД – напуснах завинаги българското кино. Защото

бях омерзен от меркантилността

която излезе на повърхността. И от срам. Защото загубих битката за съхранението на киноцентъра „Бояна“. Защитавах позицията, че киноцентърът не бива да се приватизира и трябва да се съхрани, за да работи в полза на българското кино. Тогава обаче група алчни момчета взеха връх и киноцентъра бе продаден. Петнайсет години всички вече горко съжаляват за това. А аз не се радвам, че се оказах прав и че стана видимо безумието на опонентите ми. Бедата е непоправима. Сега има нова голяма беда – надмощието на продуцентите над творците. Засрамете се, мерзавци! Не че времето няма да ви постави на мястото, което заслужавате. И тогава сигурно ще ви сполети тишината на забвението. Но засрамете се сега, защото българското кино е по-важно от всеки един от нас.

Вярвам, че ще има катарзис. През лятото срещнах човек с изключително достойно и скромно поведение. Няма да го забравя. В НФЦ дойде продуцентът Жельо Желев, оператор по професия. Каза, че е болен и моли да прехвърлим на колега филма, на който е продуцент – „9,6 по скалата на Рихтер“. Отначало не разбрах какво точно става, но след две седмици стана безпощадно ясно – Жельо Желев си отиде от този свят. Рак. До последните си дни се мъчеше достойно да живее и достойно да работи в българското кино. Станете прави – той го заслужава. Достойно ест.


Източник: „Стандарт“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах