Как се отразяват девет месеца в Космоса на човешкото тяло?

Двама астронавти на НАСА излетяха миналото лято в Космоса за мисия с продължителност от 8 дни, но вместо това отброиха на борда на Международната космическа станция почти 9 месеца. Кошмарният сюжет, достоен за научно-фантастичен филм с психо елементи, завърши благополучно за 62-годишния Буч Уилмор и 59-годишната Суни Уилямс, които се завърнаха на Земята късно снощи, 18 март. Двамата помахаха на камерите при кацането си обратно на планетата ни и мнозина отбелязаха от първите публично разпространени кадри, че времето на МКС е оставило видими следи по външния им вид.

Астронавтите обаче вероятно носят далеч повече белези от непланирания си престой в Космоса, при това не само видими, предупреждават експертите. Обикновено хората остават на борда на МКС шест месеца, макар и рекордът за най-дълъг престой да възлиза на почти 438 денонощия в орбита (държи го Валери Поляков).

Уилямс и Уилмор бяха понесени на носилка веднага след кацането си на Земята – редовна практика, за да се улесни адаптацията им към живота с гравитация. Двамата ще преминат през няколко дни интензивни медицински прегледи в космическия център „Джонсън“ в Хюстън и ще им бъде изготвен тренировъчен режим.

Множество са последиците за тялото при дълъг престой в Космоса. Около 70% от астронавтите докладват симптоми на т. нар. невро-очен синдром, свързан с космическите полети, който се проявява най-често със замъглен поглед. Животът в микрогравитация на МКС може да доведе до променена форма на окото, подуване на зрителния нерв, повреда на ретината. Обикновено всички тези промени се изглаждат при завръщането на астронавтите на Земята, твърдят от НАСА, но изтъкват, че удължен престой в Космоса увеличава риска от очни проблеми в бъдеще.

Буч Уилямс преди (вдясно) и след почти 9-месечната си мисия на Международната космическа станция. Снимки: НАСА 

При някои астронавти може да се наблюдава дори спад в когнитивните способности докато са в Космоса, заради променено налягане върху мозъка, стреса и нередовния сън.

Но някои рискове не могат да бъдат преодолени по естествен път – най-голямата заплаха, свързана с удължен престой в Космоса, е загубата на мускулна маса заради ограниченото движение. Заради това физическите тренировки са задължителни на МКС, упражненията продължават по най-малко два часа на ден. Значително намалява и плътността на костите, което в бъдеще може да доведе до повишен риск от фрактури и изкривявания.

Много често астронавтите не успяват да поддържат телесното си тегло извън земната атмосфера, заради напрежението върху синусите понякога се проявяват гадене и загуба на обоняние, вследствие на което хората губят апетит.

Драматична промяна се наблюдава и при течностите в човешкото тяло – при микрогравитация около 5-6 литра могат да мигрират и в някои случаи се наблюдава типично подуване на лицето. Същевременно течността се оттегля от долната част на тялото и силата на краката може да отслабне наполовина. Тези отклонения обаче се регулират след около три дни на Земята.

Буч Уилмор и Суни Уилямс по време на мисията си през август 2024 г. Снимка: НАСА

Допълнителен повод за притеснение е и излагането на космическа радиация – само за една седмица астронавтите на МКС поемат количество, равно на една година на Земята. Смята се, че удълженият престой може да се обвърже с повишен риск от развитие на ракови заболявания, нарушения в централната нервна система и някои сърдечно-съдови заболявания в бъдеще, предупреждават от НАСА. Кръвообращението също е засегнато, когато човек прекара по-дълго време в Космоса – заради микрогравитацията кръвта се изтегля към горната част на тялото и сърдечно-съдовата система отвиква от обичайната си работа да снабдява с кръв мозъка. В допълнение епидермисът изтънява с почти 20%. Всъщност кожните проблеми са сред най-често срещаните при 6-месечни мисии на МКС и обривите например се проявяват 25% по-често в сравнение с хората на Земята.

Всеки астронавт на НАСА, завърнал се от мисия на МКС, минава през 45 дни рехабилитационна програма, която изисква двучасови силови и кардиотренировки всеки ден от седмицата. В някои случаи обаче може да отнеме месеци или дори години докато астронавтите се възстановят напълно, а някои проучвания дори показват, че малцина успяват да възстановят плътността на костите си.

Финансовата компенсация

Буч Уилмор и Суни Уилямс все пак ще бъдат компенсирани за удължения си престой, макар и с не толкова висока сума, колкото се очаква при подобна екстремна ситуация. НАСА не заплаща извънредния труд по подобие на частните компании, разказва за списание „Washingtonian“ бившата астронавтка на агенцията Кейди Колман:

„Има малка сума пари на ден, която са законово задължени да плащат. При мен тя възлизаше на около 4 долара на ден“.

Ако сега е била следвана същата формула Уилямс и Уилмор ще получат около 1148 долара допълнително за 287 непланирани дни в Космоса. На годишна база заплатите им възлизат на около 125-162 хил. долара.