Как се прави културна политика във Франция посред бунт на артистите

Изправена пред въпросите на френските творци за намаляването на публичните бюджети и по-специално тези на местно ниво, министърът на културата Фльор Пелрин се опитва да внесе успокоение. Без обаче да отстъпва от взетите решения, пише в. „Либерасион“.

Едно събитие, провело се в сряда, 10 декември, в Театр дьо Колин, запечата отчуждението между левицата и културните среди. На срещата дойдоха стотици артисти, режисьори, хореографи, но и директори на творчески средища от цялата страна, за да алармират правителството за рисковете от „разпадането на културните институции във Франция”. Прочетен бе Призивът на Синдеак (Националният синдикат на художествените и културните организации. Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА) за намаляването на държавните и общинските субсидии за култура. Огласена бе и не по-малко обезпокоителната тенденция към „популярност“ в някои общини след последните общински избори, която поставя под въпрос програмната насоченост на съществуващите центрове. Ксавие Крочи, директорът на Форума в община Блан-Меснил, разказа как новият общински съвет ликвидира центъра, който той ръководи, с аргументи срещу „елитаризма“.

Пет месеца след обещанието на премиера Манюел Валс „да гарантира бюджета на културата за следващите три години“, бяха замразени с 8% интервенционните заеми на Министерството на културата, а дотациите на местните творческите колективи бяха намалени с 11 милиарда евро.

Това не е ли всъщност настъпването на нов начин на финансиране, който поставя под съмнение плодовете на 70 години културна децентрализация? Обявена за страна по казуса в отвореното писмо, прочетено в театъра ла Колин, министърът на културата г-жа Фльор Пелрин се съгласи да коментира тези притеснения.

Да, културата е в риск

– В призива си от 10 декември, Синдеак пише: „Не се задава никакъв проект, никаква воля, никакъв стремеж за гарантиране и поощряване на артистичното творчество нито във Франция, нито в Европа“. Това звучи най-малкото като неодобрение на политиката на правителството, а и на вашите действия…

– Аз съм министър на културата едва от три месеца, но съм част от екип и поемам всички критики, които се отправят. Първият въпрос, който повдига този призив, е: съществува ли днес реален риск за разпад на модела ни за финансиране на културата? Отговарям: да, така е, има риск за отслабване на творческия процес и на неговото разпространение, но в никакъв случай културното ни наследство, родено от Националния Съвет на Съпротивата и от 70-те години културна политика, няма да бъде разпиляно. Ще се погрижа за това, като ще закрилям творчеството и ще защитавам културната изключителност на европейско ниво. Въпреки намаляването на бюджетните дотации на местните колективи, запазването на бюджета на Министерството на културата за следващите три години ще ни даде възможност да постигнем тази цел. Аз разбирам безпокойството, но отхвърлям критиката за липса на визия и амбиция за бъдещето.

– Изправена пред тази мобилизация на творческите дейци, вие отговорихте, че държавата е поела своята отговорност като е сакрализирала бюджета на културата. Но именно вашето правителство реши да намали дотациите на местните художествени състави, които днес трябва да поемат това намаление върху собствените си културни бюджети…

– Това правителство направи смел и отговорен избор – да сложи край на бума на задлъжняването, което се удвои при управлението на десницата. Така че в този контекст ние решихме да запазим бюджета за култура за 2015, 2016 и 2017 година. Както държавата, така и местните колективи трябва да направят значително бюджетно усилие. Днес те се сблъскват с политически избор, с избор между различни приоритети. Това не е лесно. Но още веднъж казвам – държавата изпълни своята задача: запази културата.

– Не може да се каже, че това правителство запазва средствата за култура, щом ефектът от неговата политика ще накара много градове и департаменти да съкратят с 10% културните си бюджети…

– Ще повторя отново – бюджетният избор е политически избор, който трябва да се направи като такъв пред лицето на всички французи. Местните колективи се управляват от принципа на свободната администрация. Не държавата им нарежда да съкратят или да увеличат този или онзи бюджет… Решението е на местните изпълнителни лица, избрани от гражданите.

– Така обаче културата се превръща в променлива и зависима величина…

– За щастие, това не е така в много колективи. Има градове като Рен, където бях на посещение миналата седмица, които избраха да запазят интервенционните си заеми за 2015 година. Или Сена-Сен-Дени, който между впрочем е най-малко богатият департамент във Франция по доход на глава от населението. Въпреки това аз не искам да отхвърлям своята отговорност. Водя непрекъснат диалог с местните колективи, които осигуряват две-трети от финансирането на културата (бел. ред. – извън киното и аудиовизуалните изкуства). Предлагам им пакт. Казвам на местните избраници – ако вие поемете ангажимента три години, държавата ще се ангажира да бъде до вас през тези три години.

Културата не е аксесоар, тя е инвестиция за бъдещето

– Публикувахме репортаж за съкращаването на субсидиите, които засягат оркестъра на „Музикантите на Лувъра“ от Гренобъл. Говорили ли сте за това с кмета Ерик Пиол?

– Още веднъж подчертавам, че не аз нареждам на местните изпълнителни лица какво да правят. Но тъй като бях разтревожена, разговарях с Ерик Пиол, за да разбера какво е решението и обхвата му, и препредадох опасенията на някои културни деейци, състави и културни асоциации. Извън конкретната ситуация, въпреки похвалното намерение да управляваме разумно един бюджет, можем да се окажем принудени да направим избор, за който горчиво да се каем след години. Културата не е аксесоар, тя е инвестиция за бъдещето, за нашето общо бъдеще, и аз апелирам към повече съзнание. Налице е реален риск да станем свидетели на разпадане на това, което седемдесет години сме градили.

– За да погледнем конкретните случаи – наскоро бяха закрити много художествени центрове, както и Форума в Блан-Меснил, действащ на договорна основа. Може и да съжалявате, но нищо не правите…

– Два са аспектите при закриването – финансовото и политическото му измерение. По първата точка – има центрове, в които държавата не е действаща страна. Там, където тя е партньор, понастоящем работя по проект за лейбъл, за да подсигуря държавното участие за периода. По втория пункт (бел. ред. – „елитарната“ политика на Форума), който поставя въпроса за политиката на програмното съдържание, проблемите са напълно различни и засягат всички сфери на творческата дейност. От няколко месеца вече виждаме тук и там появата на политически опити за посегателство върху програмното съдържание на някои културни учреждения. Искам да съм пределно ясна – ние имаме фундаментален принцип за свобода на творчеството и на програмното съдържание и в целия свят ни поздравяват за това. Това именно имам намерение да утвърдя отново в Закона за свободата на творчеството, който ще внеса в парламента следващата пролет. Призивът на „Синдеак“ в Театр дьо ла Колин излага, разбира се, известно безпокойство относно бюджетите, но той е преди всичко израз на безпокойството относно смисъла, на опасението да не приключи цикълът, роден веднага след Втората световна война.

– Поставено е на изпитание в затворените художествени центрове и чувството, че артистът вече не е приоритет, той е принуден да се опитва да се хареса на широката публика, предлагайки й това, което тя очаква…

– Френският модел бе конструиран около културното предлагане. Защото предлагането е условието за разнообразието. Принципите на Малро, когато той открива културните домове в Бурж и в Амиен, са още актуални, въпреки, че практиките доста са променени. Днес, разбира се, има селски или крайградски зони, в които все още съществува проблемът за достъпа до култура, но като изключим тези случаи, ние се намираме по-скоро в контекста на хиперизобилието на предложения от всякакъв вид, улеснени между другото и от цифровата революция. Риск има за приравняване към долното ниво, затова ние трябва да поддържаме високи художествени критерии. Това означава преосмисляне на политиките за демократизация, за да се отговори на тази взискателност, като се отчитат новите практики ни французите.

Нека и гражданите се включат във финансирането на културата

– Споменахте, че вероятно сме в края на един цикъл. Професионалистите в културата често казват, че сте избрали да привилегировате пътищата за приватизация на ресурсите чрез призив за дарения, меценатство, външни финансирания…

– Винаги е имало меценати, културата не е монопол на публичната власт. Прекрасно е, че съгражданите ни имат желание да инвестират, за да стимулират творческата дейност или да съхранят националното ни наследство, включително и чрез платформите на партиципативното (съучастното) финансиране. Публичните колекции на музеите принадлежат на нацията, не на Министерството на културата. Връзката с творбата е много по-непосредствена, по-емоционална, когато човек реши да вземе участие в реставрацията на Победата на Самотраки, отколкото ако е само данъкоплатец.

– Да разбираме ли, че се люшкаме в нещо друго?

– Да, без съмнение, дори и ако трябва да се разграничи това, което се отнася до живия спектакъл и до културната индустрия. Американският икономист Уилям Баумол обяснява, че живият спектакъл, ако го разгледаме за момент под икономически ъгъл, е област, в която няма наддаване на производителността – когато Молиер е поставял пиеса в двора на Луи XIV, го е правил с толкова артисти, с колкото се прави и днес. Затова би било абсурдно да говорим за рентабилност. Именно Манюел Валс поиска да се сакрализират интервенционните заеми от Министерство на културата за следващите три години. Ако искаме да запазим тази мрежа от живи спектакли, ако искаме достатъчно фестивали, за да раздвижим всички териториални области, намесата на държавата остава все така необходима.

Всъщност, заемите за живия спектакъл бяха запазени през последните две години, през които министерството положи, с голям героизъм, своя дял от усилия. Промяната в парадигмата е по-скоро от страната на творческите индустрии и на модела, наречен „културна изключителност“, основан на квотите за различност и на модела за финансиране на творческата дейност от страна на всички аудиовизуални канали. Днес гигантите в интернет се възползват от това богатство, без да участват финансово нито в създаването, нито дори в инфраструктурата.

Министерството на културата има стабилизиран бюджет. А за да бъде увеличен, честно казано, нашият марж за маневриране засяга между другото и банковите сметки на Гугъл на Бермудите! Днес парите, които липсват и които би трябвало да захранят мрежите за подпомагане на творчеството, са някъде в данъчното изпаряване, а това е абсолютно недопустимо.

– Какво сте гледали напоследък на театрална сцена?

– Има хора, които говорят, че аз не ходя на театър. Но вероятно това се отнася за тях, защото в противен случай все щяхме да се засечем в някой театър. Наскоро бях по съседски в Комеди Франсез на „Антигона“ и на „Сламената шапка от Италия“. В Театр дьо ла Колин пък гледах една прекрасна пиеса от Арн Лигр, изключително взискателна към артистите; също и „Екзоконферанс“ на Александър Астие… Бях на представлението на балета на Лионската опера, Форсайт, Каролин Карлсън, открих Сезона за деца и подрастващи в театър Шайо – една прекрасна инициатива на Министерството на културата, без да споменавам концертите и посещенията ми в операта… В четвъртък вечерта бях на премиерата на „Репетиция“, невероятната пиеса на Паскал Рамбер.

– Кога смятате, че ще стане факт реформата на интермитентия режим? Имате ли надежда за намиране на решение?

– Екипът ще приключи работата си в края на годината и премиерът скоро ще вземе отношение по темата. Аз съм оптимист. Имате основание да правите връзка със съкращаването на субсидиите на състави от някои местни колективи, защото въпросът с периодичната прекъсваемост е проблем и с активността, и с достъпа до работни места. Въпросът според мен е как доразвием дейността и разпространението на представленията. Спектаклите се играят в театрите средно по 2-3 пъти. Това е прекалено малко!

– Какво е лявото в културната политиката, която правителството провежда? Няма ли нещо като приемственост от петнадесет години вече в това недосегаемо министерство?

– По-рано битуваше концепция, според която културата се свежда до големите проекти. Големите проекти наистина са доста престижни, но културата не е само недвижими имоти. В трудни от бюджетна гледна точка времена, да увеличиш с 30% заемите за художествено и културно възпитание, както ние направихме, е политически избор.

– Нека вземем музеите. Преди време място центърът Помпиду, който наскоро организира изключително скъпа експозиция – ретроспективната изложба на Джеф Кунс, и сякаш отговаря повече на повелята за печалба, отколкото на критериите за художествено качество, обогатяваше цялата страна като изпращаше колекциите си в пътуващи експозиции. Днес това вече е извънредно скъпо начинание.

– Призванието на колекциите е да пътуват към публиката и да обикалят регионите. Ще следя за това. Предоставихме автономност на музеите и това очевидно е хубаво. Това, което бих искала в отплата, е да утвърждават ясното политическо ръководство на министерството по отношение на музеите. Не като ме включват в ежедневното си управление, а като се ангажират тясно в провеждането на политическите ми приоритети. Например да способстват за пътуването на колекциите, които принадлежат на гражданите и мисията им е да бъдат видени от всички хора.

– Щом като го споменахте, от няколко месеца ви обвиняват, че се интересувате повече от индустрията, отколкото от творбите.

– Защото по-рано отговарях за цифровизацията…  Ако идвах от живия спектакъл, щяха да казват: „Тя се интересува повече от живия спектакъл, отколкото от културните индустрии“.

– Това изкристализира около случая с Модиано (бел. ред. – запитана миналия месец в интервю по Канал+ коя е любимата ѝ книга от Нобеловия лауреат Патрик Модиано, министърът на културата не можа да цитира нито едно заглавие на Модиано и отговори: „Признавам, без да се притеснявам, че от две години въобще нямам време за четене“)…

– Преди всичко изразих съжаление, разочарование от малкото време, което човек може да посвети на четенето, когато е министър. Посвещавам се напълно на мисията си, която виждам като борба за творчеството, за артистите, за защита на националното наследство, за авторските права, за достъпа на французите до културата и т.н. Неприемливо е да се говори: „Тя идва от цифровизацията и не може да бъде добър министър на културата и да защитава правата ни“.

Напротив, точно обратното е. Именно защото разбирам тези механизми, съм подходяща да защитя културата на XXI век. Освен залозите на цифровизацията, част от работата на министъра е да се потапя често в твърде конкретна и техническа проблематика. Няма култура без артисти, но няма и артисти без социални права. Онази, която се бори за социалните права, трябва от време на време да навлезе и в полето на кодекса на труда и на социалната защита. Онази, която ще защитава авторското право в Брюксел, трябва да проникне в дебрите на европейската политика, ако желае да отстоява категорично и ясно посланието на артистите.