Как се прави музика за „Оскар“, според композитора на La La Land

След успеха на La La Land в началото на годината филмът идва отново у нас, този път като концерт – с музика, изпълнена на живо. На 7 декември в зала 1 на НДК ще го гледаме La La Land в съпровод на голям симфоничен оркестър и джаз солисти.

Зрителите, пленени от изпълненията на Райън Гослинг като вдъхновен джаз пианист от любовния сингъл „City of Stars”, ще чуят изпълнението на песента на живо – за жалост не и от самия Гослинг. Зад пленителните мелодии във филма стои композиторът Джъстин Хъруиц, за които той получи два от шестте оскара на филма. Музиката е толкова разнообразна и добре интегрирана в сюжета, че превръща La La Land в явление, което проправя нови пътища на позабравения романтично-музикален жанр.

Вижте още: ЗАЩО LA LA LAND ПРАВИ ИСТОРИЯ

Успехът на Хъруиц не е случаен. Режисьорът Деймиън Шазел и композиторът Джъстин Хъруиц се познават още като студенти в Харвард и имат зад гърба си дълго партньорство – работили са заедно по Guy and Madeline on a Park Bench (2009) и „Камшичен удар“ (2014) – също носител на „Оскар“. В момента двамата работят по нов проект – филма First Man, отново с Гослинг в главната роля, който ще излезе през 2018 г.

За това как се създава музика като „City of Stars“, която всички си тананикат, разказва Хъруиц.

Композиторът Джъстин Хъруиц:
Музиката не идва при мен сама, а след много труд

Джъстин Хъруиц получи два оскара за La La Lаnd – за музика и за песен. Снимка: ЕПА/БГНЕС

– Как се срещнахте с Деймиън?

– Срещнахме се още в първата седмица в Харвард, където аз изучавах теория на музиката, а той – кино. Исках да направя група и разпитвах всички наоколо дали свирят. Чух, че има някакъв невероятен джаз барабанист Деймиън и така създадохме групата. На следващата година зарязахме бандата и се фокусирахме върху киното. Той от дете е мечтал да стане режисьор. Тогава започнахме да мислим за Guy & Madeline. Дори наехме обща квартира, за да можем да работим заедно по цял ден.

– И как работите заедно с режисьора по музиката на даден филм?

– Връзката ни е много силна, защото е градена с години. Обсъждаме дълго какво чувство трябва да носи филмът и музиката към всяка една сцена. Аз предлагам мелодии, а той казва дали пасват достатъчно добре на настроението. След това с него сядаме и решаваме – тук ще има песен, тук – музика, тук – безтегловен танц сред звездите в планетариума…

– Спомняте ли си момента, в който измислихте City of Stars?

– Не е толкова романтично, колкото си мислите – някой си подрънква на пианото и изведнъж музиката идва сама. Главната тема „Mia & Sebastian” написах през 2011 г. след много търсения и демо версии. А „City of Stars“ създадох през 2014-а. Помня, че бях при родителите си в Уисконсин през лятото и прекарвах дни наред пред пианото. Пробвах много варианти, докато мелодията се получи. Такъв е процесът при създаването на всичко, не само с музиката.

– При писането на песните влияете ли се и от лични преживявания?

– Не, най-силно ми влияе сценарият. През цялото време мисля как се чувстват героите и за какво мечтаят. Двете ключови мелодии в La La Land са „Mia & Sebastian” и „City of Stars“. Темата на „Mia & Sebastian“ трябваше да бъде наистина романтична – Миа се разхожда из града, мислейки за момчето, с което по-рано се е запознала. Изпълнена е с любов, но и с недоверие заради толкова много провалени мечти зад гърба си. В „City of Stars” Себастиан изпитва терзания и търси любов, но нещо не му достига.

– Знаете, че хората плачат на финала на филма. С Деймиън обмисляли ли сте вариант, в който Миа и Себастиан не се разминават в живота?

– Това беше решение на Деймиън. Но и двамата от самото начало искахме да направим един сладко-горчив мюзикъл. Такъв е и вкусът ни към музиката – нито много тъжна, нито много жизнерадостна. Музика, която разчупва тези стереотипи. Имаме някои любими филми от 60-те години, които разказват любовни истории по този начин. Хората не винаги са заедно докрай, но все пак историята е красива. Години наред сме обсъждали как да направим наша версия на тази идея – за една истинска и честна любовна история, която не завършва непременно щастливо, но има реалистичен край. История, в която и двамата израстват и продължават напред – всеки по своя път, учейки се един от друг.

По материали от чужди медии