Как се прави велико изкуство без вяра в Господ

Атеизмът никога не се е сблъсквал с нещо подобно на изкуството на художника от XVII век Франциско де Сурбаран, който създава чист и мощен визуален език. Намирам неговите творби за особено притегателни по Великден – въпреки че не вярвам в неговия, а и в който и да било друг бог.

Сурбаран работи в Севиля в годините, когато андалусийският град създава своите ритуали за Страстната седмица. В картината си „Агнец Божий“, вързано агне преди смъртта, символизира Христос. В „Апостол Петър се явява на Свети Педро Ноласко“ предполагаемият основател на Църквата изглежда като християнин визионер.

„Апостол Петър се явява на Свети Педро Ноласко“, Франциско де Сурбаран (1629)

Според Светото писание Петър е разпънат на кръст с главата надолу – Караваджо също рисува неговото мъченичество с особена сила. Но докато той представя разпването пред очите на зрителя, Сурбаран го показва като представа, откровение.

„Мъченичеството на Свети Петър“, Караваджо

Това е типично за артист, който изразява с поетически перфекционизъм духовното възраждане на католицизма в епохата на Контрареформацията. В Испания през XVI и XVII век мистични светци показват нови пътища за общуване с Бога. Света Тереза Авилска и Свети Йоан Кръстни създават християнство, насочено към лични душевни търсения.

Повече от всеки друг художник Сурбаран изразява силата на този католически мистицизъм. Неговата картина на молещия се Свети Франциск от Асизи демонстрира зловеща визия за себе си, обзет от молитвата. В съзерцанието си към Господ, закачуленият Франциск като че ли потъва в тъмната бездна. Лицето му почти не може да се види, проявява се като сянка. Изгубен в божественото.

„Свети Франциск Асизки в молитва“, Франциско де Сурбаран

Станах атеист, когато бях на 15, след детство прекарано в църквата в Уелс. За мен Дарвин уби Бог. Но не виждам защо вярванията ми трябва да ме спират да се възхищавам на религиозното изкуство или да уважавам преживяванията, които то формира. Наскоро бях впечатлен силно от ислямско изкуство в Мароко и на католически картини в Испания. Атеистите не са създали нищо, което може да се сравни с това – те не са рационалистични Сурбарановци. Проблемът с агресивния атеизъм в стил Докинс е, че той отхвърля огромни масиви история и култура.

Така че какъв е проблемът да кажем, че религията е допринесла опит за света, въпреки че Бог не съществува? Мистицизмът е благороден, така е и с религиозното изкуство. Аз не искам да се отрича стойността на големите културни постижения, направени в името на религията, или моралното измерение на вярата. Религията е прекрасно човешко постижение, тя просто се опира на неправдоподобни разкази за вселената. Това е хубава история, създала изключително изкуство. Жалко, че всичко е измислено.

Източник: „Гардиън“