Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как се създава столица

Барон Осман изготвя и осъществява най-грандиозния градоустройствен план в историята. Амбициозният префект пробразява Париж от воняща средновековна клоака в модерен метрополис

Булевардите, излизащи от площад „Етоал“ (сега площад „Шарл дьо Гол“) са проектирани от префекта на Сена. - Как се създава столица

Булевардите, излизащи от площад „Етоал“ (сега площад „Шарл дьо Гол“) са проектирани от префекта на Сена.

Париж е един от най-многолюдните градове с десетките милиони посетители, стичащи се ежегодно в наситения му със забележителности център, а квартал „Маре“ има особена притегателна сила, пише Би Би Си. Любим на аристократите, преди Луи XIV – Краля Слънце – да премести двора си във Версай, този похотлив район с тесни улички и бъркотия от исторически къщи и дворове, потъва в мръсотия и нищета в следващите векове, когато се възражда под формата на един очарователен лабиринт от модни бутици, кафенета, ресторанти, музеи и галерии.

Докато се разхождате из тези весели и живописни средновековни улички, изглежда почти невероятно, че те са били смятани за враг на града и се е подготвяло разрушаването им – при това не от германските военни, които са имали не съвсем здравословни планове за Париж в периода от 1870 до 1945 г. Не, самият император на Франция Наполеон III и неговият префект на Сена – Жорж-Южен Осман, който умира преди 125 години, били вдигнали мерника на старите квартали като „Маре“.

Любимите на парижани и туристи днес тесни улички на кв. „Маре“ били трън в очите на Осман.

Любимите на парижани и туристи днес тесни улички на кв. „Маре“ били трън в очите на Осман.

Както по-голямата част от Париж, „Маре“ вони чак до небесата, когато през 1853 г. императорът нарежда на Осман да построи наново градя с грандиозни и здравословни контури. Цели квартали трябвало да бъдат сринати и на тяхно място да се ширнат модерни булеварди.

„Това беше изтърбушването на Париж“, пише гордо в мемоарите си Жорж-Южен Осман.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Разрушителят

Публичен администратор без опит в архитектурата или градоустройството, Осман превръща френската столица в титанична строителна площадка за 20 години. Макар че е принуден да си подаде оставката през 1870-а, понеже императорът понася силни критики заради огромните бюджетни разходи, работата по проекта на префекта на Сена продължава чак до края на 20-те години на XX век.

Замислен и изпълнен в три фази, планът включва разрушаването на 19 730 исторически постройки и изграждането на 34 000 нови. Старите улички отстъпват на дълги и широки булеварди, край които стройно подредени се издигат внушителни неокласически жилищни домове, облицовани с кремав камък.

В името на крайната си цел за тотално преобразяване на Париж Жорж-Южен Осман не пощадява и родната си къща.

В името на крайната си цел за тотално преобразяване на Париж Жорж-Южен Осман не пощадява и родната си къща.

Наред с имперските булеварди Осман проектира огромни площади, градски паркове по образа на „Хайд Парк“ в Лондон, мащабна канализационна система, нов акведукт, който осигурява достатъчно прясна вода, мрежа от подземни газопроводи за осветление на улиците и сградите, натруфени фонтани, претенциозни обществени бани и върволици от дървета.

Градската инфраструктура се допълва от изпъкващи с величието си железопътни гари – Гар дю Нор и Гр дю л’Ест, разкошната Парижка опера, нови училища, църкви, няколко десетки по-малки площади, амбициозни театри в Палас дю Шале, гигантския, обкован с желязо пазар за хранителни стоки Лез Ал (Халите), наричан от Емил Зола „търбуха на Париж“, и удивителна мрежа от десетки булеварди, започващи от Триумфалната арка в сърцето на Османовия площад „Етоал“.

Откакто е преименуван на площад „Шарл дьо Гол“, той е кошмарът на всеки чужд шофьор: пробвайте да се включите в бързия и яростен трафик, идващ към вас от 12 посоки едновременно, докато успеете да си измолите или пък извоювате път около монументалната победна арка на Наполеон Бонапарт.

Изкормване и ново начало

Никой друг голям град, преди или след това, не е бил подлаган на толкова радикално преустройство в мирно време. Била наета цяла армия от опитни и неопитни работници, архитекти, инженери, озеленители. Пълната промяна на столицата възвърнала здравословния й облик след дълги години на холера и тиф. Парижаните от всички класи вече имали паркове, където да се забавляват и да си отдъхват.

На теория широките булеварди осигурявали на правителствените сили свободно предвижване за поддръжка на обществения ред по време на барикади, бунтове и други безредици. И във времената, когато градът увеличил двойно размерите си, а населението му нараснало три пъти, в Париж царяло усещане за единство и буржоазен просперитет.

Заради преобразяването на Ил дьо ла Сите префектът е обвинен, че торпилирал и потопил стария кораб на Париж - най-голямото престъпление и най-голямата грешка на „барон Осман“.

Заради преобразяването на Ил дьо ла Сите префектът е обвинен, че торпилирал и потопил стария кораб на Париж – най-голямото престъпление и най-голямата грешка на „барон Осман“.

Това, което изглежда поразително и сега, е, че толкова голяма част от столицата сякаш е била разрушена и преустроена заради прищявката на един император и неговия префект. Наполеон II обаче вървял по стъпките на своя чичо, Наполеон Бонапарт, който имал също толкова грандиозни планове за Париж.

„Само ако небесата ми бяха дали още 20 години управление и малко свободно време – пише той, докато е изгнаник на остров Света Елена след битката при Ватерло, – щяхте напразно да търсите стария Париж; от него нямаше да остане и помен.“

През 1925 г. швейцарско-френският архитект-визионер Льо Корбюзие публикува своя Plan Voisin за Париж, проект, който е спонсориран от френския авиатор и производител на луксозни автомобили Габриел Воазан. Иконоборческата схема на Льо Корбюзие предвиждала разрушаването на голяма част от градския център северно от Сена. На освободеното място трябвало да изникне плътно застроена гора от високи бетонни жилищни блокове. Автомобилите щели да фучат из града по издигнати върху няколкометрови колони пътища, по които нямало да им се пречкат пешеходци.

Ако неосъщественият план на Льо Корбюзие ви се струва твърде краен, Османовият преди това бил критикуван за същото. Именитият държавник Жюл Фери (1832-93) написал:

„Плачем и очите ни са пълни със сълзи за стария Париж, Париж на Волтер… Париж от 1830-а и 1848-а…, когато гледаме тези импозантни и нетърпими нови сгради, скъпо струващата бъркотия, триумфа на вулгарността, отвратителния материализъм, който ще завещаем на нашите потомци.“

Или както казва историкът от XX век Рене Ерон дьо Вийфос относно Османовата трансформация на Ил дьо ла Сите, „старият кораб на Париж беше торпилиран от барон Осман и потопен в годините на неговото владичество. Това е може би най-голямото престъпление на префекта-мегаломан и също така най-голямата му грешка… Неговите действия причиниха повече вреди отколкото стотици бомбардировки“.

Винаги ще имаме Париж

Когато през 1944-а силите на Алианса тръгват на освободителен поход към Париж, а Адолф Хитлер издава заповед за цялостно разрушаване на града, германският военен губернатор генерал-майор Дитрих фон Холтиц отказва да се подчини. Просто френската столица е твърде красива, за да бъде осквернена. Наполеон Бонапарт, Наполеон III, барон Осман и Льо Корбюзие не страдали от германската сантименталност.

Независимо че е високопарен, монументалният план на Осман си остава впечатляващ, не на последно място защото постига толкова много за толкова кратко време. Публичен администратор по професия, той е главнокомандващ, който макар и да е талантлив музикант, не е сантиментален. Осман разрушава дори къщата, в която се е родил – на ул. „Фобур-дю-Рул №55, – а пази топли спомени от детството си.

При първата си среща с Осман през 1853-а Наполеон III отбелязва:

„Пред мен стоеше един от най-изключителните хора на нашето време: голям, силен, деен, енергичен и в същото време умен и гъвкав, с хитър дух.“

Партньорството между амбициозния френски император и дейния му префект е наистина забележително. Година след отстраняването на Осман заради преразходи Наполеон III е свален от трона вследствие загубата на империята му във Френско-пруската война. Пуснат на свобода от току-що обединената Германия, той отива на изгнание в Чизълхърст, Кент, където умира през 1873 г.

След уволнението си Осман е назначен за бонапартов наместник в Аячо, Корсика, родното място на Наполеон Бонапарт. Той намира време да напише три тома самохвални мемоари. Макар че те не са особено четени днес, паметта му живее навсякъде в новия Париж, оформен от него (по-късно градове като Барселона правят същото), и дори в толкова обичните тесни улички на „Маре“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах