Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Как се търси „под вола теле“ във Филмовия център

Някои коментари след интервюто с Жана Караиванова и юриста на НФЦ Петър Станков пред „Площад Славейков“

Изпълнителна агенция „Национален филмов център“. Снимка: Площад Славейков - Как се търси „под вола теле“ във Филмовия център

Изпълнителна агенция „Национален филмов център“. Снимка: Площад Славейков

Не мога да остана безучастен към проблемите, които бяха засегнати в интервюто в „Площад Славейков“ с директора на Националния филмов център Жана Караиванова, публикувано на 13 януари тази година. От една страна, тъй като частично съм засегнатата страна, а от друга – подкрепям Руси Чанев в неговия казус, не само защото имам подобен или почти подобен, а защото мисля различно от интервюираните. А най-вече защото смятам, че в НФЦ от известно време (от три години може би) съществува определена политика да се крият проблемите, които не са удобни за НФЦ. Те са много и надявам се, че сега, с въвеждане на частични промени в правилника и Закона за филмовата индустрия, особено що се касае за оценъчните карти и състава на художествени комисии, ще се пооправят. Но ще видим.

Двата случая са заплетени, само защото Националният филмов център не желае да ги разгледа откъм реалната им страна. Това ясно проличава в интервюто – и особено от намесата на юриста Петър Станков, който се представя като тълкувател на правилата, които се прилагат в НФЦ. И вероятно той подтиква ръководството към необмислени ходове. Защото случаят с Руси Чанев е много прост и ясен. В него Борислав Колев е основната причина за проблема. Борислав Колев е в конфликт на интереси по своята служебна зависимост с режисьора на проекта Боряна Пунчева. Директорът на Филмовия център е този, който решава как трябва да се постъпи. И вместо да напусне Колев, напуска проектът. Юристът търси „под вола теле“, за да се измъкнат от тази ситуация, но така и не става ясно по кои закони и правила. От интервюто проличава, че  всичко се „замазва“, вместо да се проясни. Тоест НФЦ работи против творците, вместо да им помага. А би трябвало да е обратното, такъв е смисълът на тази агенция – поне според мен.

Случаят с филма за Милчо Левиев „Silent Movie“ също не е удобна тема за Филмовия център, да не кажа, че съвсем е неприятна.

Вижте още: МИЛЧО, ЗАЩО?

Точно преди един месец пуснах жалба до НФЦ, респективно до изпълнителния директор на агенцията Жана Караиванова, на която се надявам да отговори.

Коментирам твърдения от интервюираните:

„Вече има много отговори към Андрей Чертов пак от юриста на НФЦ. Но режисьорът на филма Андрей Чертов все още е неудовлетворен“.

И пояснявам: да, имало е отговори, които винаги са били извън контекста на запитването от мен по случая. Които, обаче, нито решават проблема, нито го проясняват. Все в същия дух на изказванията на юриста Станков в интервюто за нищо конкретно и не по същество.

ДНК

Прехвърля се вината към предишния директор на НФЦ Камен Балкански, но всъщност без да се обвинява конкретно. На най-важния въпрос: „Подписан ли е вариантът, който няма подпис на режисьора? Това не е ли незаконно? Вие, г-н Станков, сте били юрист на Филмовия център и по онова време“, юристът отговаря:

„Аз няма да коментирам това в интервю, съжалявам“.

Питате защо? Защото е незаконно.

Другите твърдения:

1. „Аз лично няма да навлизам в този казус, писала съм и на Чертов, и на Иван Тонев, срещала съм ги двамата, молила съм ги. Ако това е казус извън НФЦ, те по някакъв начин не искат да го решават в съда. Филмовият център с тях няма казус“.

Коментирам: никога и нищо никой не ми е писал по същество за проблема. А Филмовият център има казус дотолкова, че приема фалшивата версия, на която не съм автор и за което в интервюто са зададени конкретни въпроси.

2. „Филмовият център е направил всичко необходимо, за да имаме достатъчно доказателства и данни за това каква е версията на филма и коя е окончателната версия“.

Коментирам: защо в качеството си на автор по Закона за АПСП не съм го разбрал? Какво точно в НФЦ е направил някой си (не се знае точно кой), вероятно е тайна. По-скоро е тайна, която е неудобно да бъде публично разгласена. А тя е също в интервюто:

„Версията, която е спечелила държавната субсидия, не е същата, която има подписа на НФЦ. Това личи дори по дължината на филма“.

Отговорът на юриста Станков „Дължината никога не може да бъде определяща за това, което Вие твърдите“ може да бъде тълкуван, че филмът, който е планиран като 90-минутен, накрая може да бъде с времетраене 20 минути. Защото никъде в закона или правилника, или пък в договора, който се предлага от НФЦ за продуцента, такова нещо не е дефинирано. На практика, парите, се отпускат за „вятъра, който духа“.

Повтарям, този човек (юристът Станков) определя правната политика на Националния филмов център!

И на финала ще цитирам Жана Караиванова от интервюто:

„Те са се позовали на документи, на юрисдикция, на закони; …аз съм декларирала на всички – по Закона за достъп до информация имате право да поискате каквото пожелаете“.

Коментирам: „те“ предполагам, че са: бившият директор на НФЦ Камен Балкански и юристът Петър Станков. Кой все пак приема документацията във Филмовия център и слага своя подпис? В качеството си на автор бих искал да видя тези документи и кои са законите, на които „те“ са се позовали. Защото такова нещо ми беше отказано от бившия директор Балкански.

ДС