Софийски международен панаир на книгата

Как смеем? Попитахме котарака, не възрази

Отговор на едно гневно писмо защо сме снимали един необичайно красив софийски котарак (снимки)

Всяка котка много добре знае какво да направи, ако не иска да бъде снимана. А тази от ул. „***” не само нямаше нищо против, но и позираше с удоволствие. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Как смеем? Попитахме котарака, не възрази

Всяка котка много добре знае какво да направи, ако не иска да бъде снимана. А тази от ул. „***” не само нямаше нищо против, но и позираше с удоволствие. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На редакционния мейл бе получено писмо от г-жа Александрова Зори, която изразява праведния си гняв от факта, че сме използвали снимка на нейния котарак. Прилагаме писмото без редакторска и коректорска намеса:

„Добър ден,Г-н Георгиев.
Пиша Ви във връзка със статията в Facebook в която сте изпозвали снимка на моя котарак , който стои пред прозореца на дома ми на ул.***.

Кой ви дава право да използвате котарака ми ? Той изобщо не е безомен
и не и ли трябвало да ме попитате за съгласието ми“.

Вижте още: РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО СПАСЯВА КОТЕШКОТО НАСЕЛЕНИЕ ОТ СТУДА

Америка за България

Длъжни сме да отговорим.

Уважаема г-жо Александрова Зори, разбираме вашето възмущение. Бихме го озаглавили с крилатата фраза „Как смеете! (How dare you!)“.

Не смеем, г-жо Зори, не смеем. Познаваме член 32 от Конституцията на България, в който се казва:

„Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”

И ние като вас предположихме, че той не се отнася само за хората, но и за котките. Но освен това знаем, че законите не позволяват притежаване на живи същества (така нареченото робство), затова и през ум не ни мина, че котката може да има собственик. Вероятно става дума за съжителство.

За да спазим законите на РБ, ние наистина попитахме за съгласие. Котката. Тя ни даде мълчаливото си одобрение и докато не получим лично от нея писмено възражение, ще смятаме, че съгласието е валидно.

Г-жо Александрова Зори, предлагаме ви да преосмислите връзката си с тази така фотогенична котка. Очевидно тя не ви споделя всичко. Ако сте достатъчно настоятелна, може би ще ви признае, че ни позволи не само една снимка, но и цяла фотосесия.

Струва ли си да вярвате на толкова потайна котка?

С уважение: екипът на „Площад Славейков“

Бележка от автора на снимката:

Още не са ме арестували за снимане в градска среда, но изглежда нещата отиват натам. Виждал съм разправии на гръцки кораб, когато в кадъра на турист, снимал морето, МОЖЕ БИ бяха попаднали и деца, тичащи по палубата. Нямаше как да се провери – апаратът му беше аналогов, и няколко морски офицери го накараха да извади и унищожи лентата. Спорил съм любезно с полицай, когото снимах, докато пише глоба на велосипедист (и още по-любезно с велосипедиста). Детска възпитателка едва не ме изкара педофил, затова че съм снимал църквата „Св. Седмочисленици” с децата, играещи пред нея. Бил съм атакуван и от разгневени монаси в руския манастир „Св. Панталеймон“ в Атон, защото не бях разбрал правилно надписа „Фотографировать не благословляется”.

Снимал съм също лъвове, тигри, носорози, жирафи и мармозетки в Софийската и още няколко чуждестранни зоологически градини – без позволението на техните директори, осиновители и родители. И, разбира се, безброй кучета и котки по улиците и градинките на София. Снимал съм дори коне, които работят в полицията.

Но никога досега не бях получавал обвинение, че не мога да снимам животно без разрешение на собственика му. А от самите животни никога не съм получавал възражения (с изключение на някои синигери, които и да искам, не мога да ги снимам, ако те не искат). Това е все едно да не мога да снимам приятелите си, без да питам началниците или родителите (или съпругите им). Защото истината е, че всяка котка много добре знае какво да направи, ако не иска да бъде снимана. А тази от ул. „***” не само нямаше нищо против, но ми позираше с удоволствие и определено се наслади на фотосесията. Личеше ѝ (въпреки че съм съгласен с Бродски – „Котките не могат да заемат некрасиви пози). Дни наред след това тя ме чакаше на перваза и се надяваше на още и още.

На госпожата, която се смята за собственик на тази необикновена котка („Няма обикновени котки”), бих казал следното: ако искате котката ви да е нещастна и неснимана, дръжте си я вкъщи, на тъмно, зад спуснати завеси. Или ѝ закачете на врата голяма табелка, на която напишете с жълти букви на червен фон: „СНИМАНЕТО СТРОГО ЗАБРАНЕНО!!!“. Но така може да привлечете още повече фотографи.

Ето още малко снимки от личната фотосесия на същия котарак:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков