Множество изследвания показват, че привържениците на войната в Русия са повече от нейните отрицатели. Специалистите смятат, че една от причините за това е пропагандата, за която от 2012 г. насам руското правителство харчи огромни ресурси. Пред изданието „Бумага“, вече блокирано на територията на Руската федерация, социолингвистката Мария Евстигнеева разказва как мащабната пропаганда влияе върху ежедневния език, как се променя инструментариумът ѝ и от какво зависи ефективността ѝ.
Според Евстигнеева езиковите технологии на пропагандата почти не са се променили от миналия век насам. Немският пропагандист Йосиф Гьобелс е извел шестте ѝ базови принципа, които са актуални и днес:
1. пропагандата трябва да бъде изобилна и непрекъсната, защото човек усвоява информацията, която му се повтаря многократно;
2. крайна простота на формулировките;
3. еднообразие на ярки и ударни изказвания, които се запечатват в съзнанието;
4. отсъствие на възможност за съмнение, за вариативност: пропагандата винаги се придържа към една позиция, в която потребителят не трябва да се съмнява;
5. въздействие върху емоциите: ако възникне място за анализ, съмнение, друг вариант, това или е провал на пропагандата, или изобщо не е пропаганда;
6. основата на пропагандата са шокът и лъжата.
Социолингвистите смятат, че шокът наистина работи, твърди Евстигнеева. Ако човек подхожда към една мисъл постепенно, тя не оказва нужния ефект, трябва да бъде изживян потрес. С лъжата е малко по-сложно, твърди експертката, тя трябва да бъде по-скоро игра с фактите, която не позволява да се разбере дали това е истина, или лъжа. Най-добре е да се съчетаят част истина и част измислица. Според науката, важно е да се въздейства и върху чувството за безопасност. Когато се повтаря едно и също с едни и същи изрази, човек получава усещане за стабилност и се чувства в безопасност. Ако възникне критично осмисляне, разнообразие на мненията и позициите, усещането е за неустойчивост.
Ефективността на езиковите технологии на пропагандата се установява с изследвания, които анализират живата реч в живия живот, както и като се проследи степента на проникване на пропагандистките клишета в езика на хората. Например изразът „А къде бяхте 8 години“ вече е добил широко разпространение. Интернет не е показателен, смята Евстигнеева, защото вместо с живи хора, изследователите може да се срещнат с ботове или тролове.
Социолингвистката разказва какви са най-важните особености на езика на пропагандата:
„На първо място е лозунговостта, тоест ударно, но едновременно просто изказване. Важни са и различните противопоставяния в съчетание с опозицията „ние-те“: „Ние сме добри, а те са лоши“, „Ние постъпваме правилно, те постъпват грешно“. Местоимението „ние“ помага за отъждествяване на адресата с говорещия, това създава усещане, че общност от хора прави нещо в общ порив“.
Според нея са популярни и безличните конструкции, които представят мнението на говорещия като общовалидно, общо мнение и обективен факт, който не изисква допълнително обсъждане: „произвежда се“, „беше прието решение“… Създава се впечатление за истина и никой не спори с това, допълва Евстигнеева. Освен това в езика на пропагандата се срещат риторични въпроси, най-вече с очевиден отговор, които създават илюзия за липса на съмнение. Важни са и ласкателствата към адресата, който чувства признание на своята значимост.
„Пропагандата, като всеки жанр на публичната реч, цели да предизвика у човека силни полярни емоции, които се появяват извън волята му: гняв, ненавист, възторг, възхищение, отвращение, смях. Пропагандата използва прости конструкции, които не предполагат анализ, защото анализът смъква емоционалната температура. Една от целите на пропагандата е човек да бъде потопен в определена реалност, да се създаде за него различна картина на света, изгодна за някого“, казва социолингвистката.
Според нея не може да се твърди, че различните възрастови групи се поддават в различна степен на езикови манипулации. Реакциите на хората зависят по-скоро от ценностните ориентации, индивидуалните особеноси и мотивацията. Колкото повече човек търси безопасност и стабилност, толкова по-податлив е на манипулация.
„За да се намали влиянието на пропагандата, трябва да се развият навици да се проучва информация от различни източници и човек да се абстрахира от личните си емоции. Трябва да е ясно, че не всичко, което човекът чува, независимо дали му харесва емоционално, или не, трябва да се приема на доверие“, твърди Евстигнеева.
По време на войната езикът на пропагандата в Русия се променя, сочат изследванията, в които участва социолингвистката. Той става по-твърд.
„Клишетата, които се появиха в началото, се бетонираха, не се променят. По-често започна да се приема тактиката на осмиване и обезценяване“, твърди учената.
В началото на войната е било по-динамично и смехът не е бил подходящ. Когато настъпи забавяне на процеса, в ход влезе и този инструмент. При това осмиването намира почва при хора с различни позиции и възгледи. Смехът е силна емоция, затова хуморът като способ на осмисляне добре работи в пропагандата.
„Тактиката на обезценяване работи най-добре в контраст. Малко е да се каже „ние сме добрите“, ефект се получава, когато е ясно на фона на това колко лоши са другите. Или например да не се казва „нас ни изолираха от света“, а „те се изолираха от нас“, разказва Евстигнеева.
Тя описва и нова тенденция – появата на инструмента „илюзия за дискусия“. Според нея това е по-префинена манипулация, която предполага обмен на мнения в разговорен формат, но мненията остават в рамките на една теза. Няколко души, които се придържат към общи възгледи, дискутират за детайлите.
Езикът сам по себе си също се променя. Изразите се евфемизират, смекчават се, употребяват се неутрални изрази: „специална операция“ вместо „война“, „удар“ вместо „взрив“, „обезвреждане“ вместо „убиване“. Те работят за изглаждане на емоцииите. Ако обаче се изисква активизиране на аудиторията, се използват думи-тригери като „пета колона“, „бойци“, „нацисти“, които въздействат върху силни емоции и предизвикват съгласие или несъгласие. Невинаги думите тригери имат отрицателна окраска – например „герой“ или „освобождение“. Думите тригери се използват не само в езика на пропагандата, употребяват ги много хора в публично ораторство. Това е начин да се привлече и задържи аудиторията.
Някои от новосъздадените покрай ситуацията думи и изрази остават завинаги в езика, смята Евстигнеева, но това е непредсказуем процес. Важна роля в случая играят лидерите на мнение. Ако те често употребяват тези думи, тълпата, която ги слуша и се идентифицира с тях, също започва да ги повтаря.
Политическите неологизми (оказионализми) са свързани с твърде конкретни събития. В руския език вече има такива – ярък пример е „да макрониш“, което означава да звъниш често без причина и да бъбриш. Думата идва от честите разговори на френския президент Макрон с Владимир Путин. Но тъй като това обозначава епизодична ситуация, едва ли ще остане задълго, смята Евстигнеева. Тесният контекст ще го ограничи. Макар че в руския език има примери за обратното – затворническият жаргон масово е влязъл в употреба, а хората дори не осъзнават, че го употребяват.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение