Как стачкува един от най-големите световни оркестри

В концертната зала на Чикагския симфоничен оркестър е тихо, музикантите са на улицата

„Когато чуя „Ама те работят само по 3-4 часа на ден“, това ми се струва много глупаво. Работата, която виждате на сцената, е само малка част от работата, която музикантите вършат у дома си“, казва главният диригент на оркестъра Рикардо Мути. Снимка: Денис Полков - Как стачкува един от най-големите световни оркестри

„Когато чуя „Ама те работят само по 3-4 часа на ден“, това ми се струва много глупаво. Работата, която виждате на сцената, е само малка част от работата, която музикантите вършат у дома си“, казва главният диригент на оркестъра Рикардо Мути. Снимка: Денис Полков

Винаги можете да откриете отлични музиканти по улиците на Чикаго, но обикновено те не са членове на Чикагския симфоничен оркестър. Днес обаче оркестрантите от ЧСО са навън, наредени в стачни постове, за да защитят нещо, на което обикновено се радваха работниците от миналия век: осигурени достойни пенсии, пише сайтът chicagoreader.сom.

Те искат пенсии, гарантиращи да имат установен месечен доход, докато са живи, съобразен с увеличаването на разходите за живот.

Такъв вид пенсии навремето са били едно от ключовите предимства на американските компании и те са били горди да ги предложат, защото работниците, които отдават най-добрите си години на компанията, заслужават сигурно пенсиониране. С приближаването на ХХI век, докато хората по върховете на най-големите корпорации – и самите корпорации – започнаха да правят все повече и повече пари, тази политика някак се оказа прекалено голям товар за много от компаниите, които дотогава осигуряваха добре служителите си с план, наречен „дефиниран доход“. Така работодателите започнаха да предлагат друг вид пенсионен план – такъв, който им позволява да отхвърлят отговорността по осигуряването на гарантиран доход за късните години на техните служители. Наричат го с подобно име – план „дефиниран принос“ – но става дума за нещо много различно.

Според новия план, работодателят ще постави определена сума пари в пенсионния фонд за всеки служител за периода на заплащане и ще бъде освободен от всякакви други задължения. Парите ще бъдат инвестирани (работниците обикновено ще могат да избират от определен списък с възможностите за инвестиции), но дали тези инвестиции ще нараснат достатъчно, за да осигурят приличен доход за пенсиониране, вече няма да бъде грижа на работодателя. Рискът оставя изцяло за служителите.

Америка за България

Пенсионен план „дефиниран принос“ се предлага от повечето работодатели в частния сектор, които изобщо са склонни да финансират пенсиите на служителите си. Но оркестрантите в шестте най-големи оркестъра на Америка, включително и тези от Чикагския симфоничен оркестър – музиканти, които превъзхождат толкова много останалите в своята област, колкото звездите от NBA останалите баскетболисти – досега успяваха да се придържат към старата договореност. И тя беше – казват те – от ключово значение за набиране на персонал в силно конкурентния пазар за нови таланти. Досега. Което доведе и до стачката.

В преговорите по договора, които продължават почти година, Асоциацията на Чикагския симфоничен оркестър, която го управлява и наема музиканти, е дала ясно да се разбере, че възнамерява да премахне „дефинирания доход“.

В отговор на стачката, която започна на 10 март с изтичането на предишния договор, мениджмънтът обяви в изявление, че както се случва с пенсионните планове „дефиниран принос“ в цялата страна, финансовите задължения не позволят тяхното продължаване, защото те се превръщат в нарастваща и значителна финансова тежест за Асоциацията.

„Асоциацията предлага модернизиране на типа пенсионно обезщетение, за да защити музикантите и дългосрочното бъдеще на Чикагския симфоничен оркестър“, се казва в изявлението.

Bookshop 300×250 3

Така че ръководството предлага да „защити музикантите“, като измести „значителната финансова тежест“ от осигуряването на пенсионния им доход към самите тях.

Стачниците повдигат и други въпроси, включително повишаване на заплатите им, които през последните години са сред най-високите за оркестранти в страната. Базовата заплата миналия сезон е $159 000 годишно. В отговор мениджмънтът е направил графика, която има за цел да покаже, че спрямо местните разходи за живот, музиканти на ЧСО са все още по-добре компенсирани от своите колеги, с изключение на тези в Кливланд.

Но музикантите, представени от Федерацията на музикантите от Чикаго, казват, че тяхната заплата изостава от тези на колегите им в Сан Франциско и Лос Анджелис и че, както казва контрабасистът Стивън Лестър в интервю миналата седмица, „ако тенденцията не се обърне, Чикагският симфоничен оркестър ще бъде заплатен като втория най-добър оркестър в страната. А това е немислимо за нас“.

Миналата година ЧСО е имал оперативен дефицит от 911 000 долара, а оперативните разходи са надхвърлили 73,6 милиона долара. Ръководството определя това като успешен сезон, който „представлява стъпка напред“ по пътя към финансово устойчиво бъдеще.

Някъде на заден план остава и облигационният дълг от $140 млн., приет през 90-те години, за да се финансира ненужно и неуспешно преустройство на залата за оркестъра, създадена през 1904 година.

Все пак, според фактите, представени от музикантите, „ЧСО поддържа силен баланс с 300 милиона долара дарения, 72 милиона долара инвестиционен фонд и почти 300 милиона долара чисти активи. Това позволява ЧСО да поддържа статута си на водещ американски оркестър“.

Запитан как ще се отрази това на настоящия сезон, Дрю Макманус, чикагски експерт по управление на оркестри, смята, че заплатите и другите обезщетения вероятно ще бъдат договорени. Проблемът с пенсиите, от друга страна, в най-лошия случай може да провали този сезон (който изтича през юни), а дори да засегне и следващия. Тезата на музикантите, че ЧСО трябва да запази своя пенсионен план с дефинирани доходи, за да наема най-талантливите музиканти и да запази статута си на голям оркестър, има основания – защото всеки друг голям оркестър ще предлага подобна преимущества, ако иска да остане конкурентоспособен.

Исканията на музикантите от оркестъра бяха защитени от двама от знаменитите диригенти на нашето време – Рикардо Мути и Даниел Баренбойм.

„Чикагският симфоничен оркестър е едно от културните бижута на света. Бих искал да насърча Борда, музикантите, обществеността и град Чикаго да се противопоставят на всеки опит, който ще намали този статут. Предлагам пълната си подкрепа на музикантите от Чикагския симфоничен оркестър“, заяви Баренбойм, бивш музикален директор на оркестъра.

„Тук съм с музикантите си – обяви на 19 март Рикардо Мути, главен диригент на оркестъра. – Днес трябваше да имаме репетиция за следващата програма, но вместо това, както виждате, музикантите са тук, за да се опитат да подобрят живота си, пенсията си, работата си.

Искам да изясня едно нещо: някои хора виждат в подкрепата ми за музикантите позиция срещу Борда. Това не е вярно. Не съм против Съвета, попечителите, дарителите. Просто искам те да чуят и разберат по-добре нуждите на музикантите, които представляват един от най-големите оркестри в света.“

Стачката е предвидено да продължи до 25 март.

Предлагаме Ви откъс от изпълнение на Чикагския симфоничен оркестър от „Asia Tour 2019“:

ДС