Как светът бе спасен от ядрена война

Човекът, взел решението, не е повярвал на машината

Путин размахва ядрената заплаха като основен коз във войната срещу Украйна. Надеждата на целия свят е, че ще се намерят умни хора като подполковник Петров, които да не допуснат ядрен апокалипсис. Човекът, взел решението, не е повярвал на машината. На снимката: ядрената гъба от атомната бомба, пусната над Нагасаки, Япония, през 1945 г. Уикипедия - Как светът бе спасен от ядрена война

Путин размахва ядрената заплаха като основен коз във войната срещу Украйна. Надеждата на целия свят е, че ще се намерят умни хора като подполковник Петров, които да не допуснат ядрен апокалипсис. Човекът, взел решението, не е повярвал на машината. На снимката: ядрената гъба от атомната бомба, пусната над Нагасаки, Япония, през 1945 г. Уикипедия

Светът бе спасен преди точно 39 години от един обикновен подполковник от съветската армия. В полунощ срещу 26 септември 1983 г. едва не започва ядрена война между САЩ и СССР заради повреда в системите в съветската военна база Серпухово до Москва. Апаратурата започва да отчита изстрел на междуконтитентални ракети от бази в САЩ в посока СССР. За отговор били предвидени точно 40 минути.

Подполковник Станислав Петров бил дежурен в тази нощ до „ядреното копче“. Негова била отговорността да вземе решение. Подвигът му в тази нощ е бил засекретен в продължение на 20 години. Когато обаче документите излизат на бял свят през 2003 г., на Запад започват да го наричат „човекът, който спаси света“.

1983 г. е една от най-напрегнатите в съветско-американските отношения. През март Роналд Рейгън обявява СССР за „империя на злото“. През април американски самолети провеждат учения с имитация на бомбохвърляне близо до Курилите. На 1 септември съветски изтребител сваля южнокорейски „Боинг“. Студената война става все по-гореща.

Станислав Петров по това време е системен аналитик от противоракетната и протиокосмическата отбрана. В 0:15 ч. на 26 септември на командния пункт се появява предупреждение:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„От територията на САЩ е изстреляна балистична ракета. Целта е СССР“.

Сирената вие ужасяващо, на най-горната част на панела светят огромни червени букви: „СТАРТ“. Петров дава заповед всички да заемат местата си, започва проверка.

Трийсет нива на проверка потвърждават: ракетата лети. Човешката преценка е излишна – машината е категорична, дава „доказателства“, а дежурният докладва към „върховете“. Оттам се връща заповед за ответен удар. Но Петров е обхванат от съмнения. Ако е удар, трябва да летят ракети от няколко бази, не само една.

Висшестоящето началство на подполковника също наблюдава компютъра и почти крещи в слушалката на Петров със заповеди да натисне копчето. Звънят му от най-високото място. Той съобщава, че информацията е лъжлива. Но в този момент системата започва да пищи отново. Втора ракета е излетяла от американска база. Отново блесва „СТАРТ“ на екрана. И така три поредни пъти за три минути. Надписът вече гласи „Ракетно нападение“.

Дежурните вече са занесли на бегом ядреното куфарче на Юрий Андропов. Оставали само 28 минути до взимане на окончателно решение. За подп. Петров – не повече от 10-15. За това време трябвало да бъдат анализирани множество фактори. Решението означавало да бъде определена съдбата на целия свят. Петров започва да комуникира с всички служби. Специалистите по визуален контакт докладват: нищо не се вижда. Надхоризонтната радиолокация също казва, че няма нищо.

Подполковникът докладва, че проблемът е в компютъра. Отказва да натисне онова ужасяващо „старт“. Постфактум ще бъде доказано, че е имало уникално съчетание на обстоятелства, което довело до грешката – орбити, спътници, инфрачервени лъчи…

Пред журналисти Станислав Петров разказва и как изглежда прословутото „ядрено копче“. По думите му то е червено и точно като във филмите е покрито с метален капак с оловна пломба. За да не го натисне някой. Но това е само за допълнителна заблуда. Всъщност това копче не е свързано с нищо. След взимане на решението се процедира по съвсем друг начин, който е засекретен, разказвал подполковникът.

За спасяването на света обещават да наградят Петров с орден. Но – типично за военната бюрокрация – наградата се оказва сложна работа. Започнали да търсят проблеми в работата му, да се заяждат за дреболии. Година по-късно Петров излиза в резерва, дори без да получи чин полковник.

Когато разсекретяват историята, за Петров започват да разказват в Америка и в Европа. Един ден руският пенсионер получил паричен превод – 500 долара от Кевин Костнър. За благодарност, че не е натиснал копчето.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах