Как Театър “София” хвана дявола за опашката

Беше време, когато авторите у нас се обиждаха, когато им лепваха етикета “детски писател”, и всеки от тях се стремеше да се доказва в литературата за възрастни. Днес палачинката се обърна – Холивуд е фабрика за зрители с акне, а детските книги на Джоан К. Роулинг чупят рекорди в книжарниците. Но в България тези тенденции са дълбоко презрени от интелигенцията. За успешни все още се смятат книги с тираж 2000 броя. Същите елитарни традиции тресат и българското кино, което дълго още ще търси как най-сложно да филмира своето его.

Родната драма се ориентира много по-гъвкаво – дотам, че понякога пропада в чалга театъра. Общинският театър “София” обаче налучка пътя към най-масовата публика – онази в пубертета. Премиерният спектакъл “Ян Бибиян” търси публиката на “Хобит” и “Властелинът на пръстените” и ако съдим по реакциите на първите му зрители – има изгледи да стане едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. В историята, разказана от Елин Пелин, също има момче като Фродо, което се бори с тъмните сили, има и същество, обладано от злото като Ам-Гъл – дяволчето Фют. Хобитът е носител на пръстена, Ян Бибибян – на дяволската опашка. Приликите с Дж. Р. Р. Толкин обаче са дотук, защото едното е представление със символичен бюджет, а другото – мащабна комерсиална кинотрилогия, за която са похарчени с удоволствие едни 280 млн. долара.

В Театър “София” ще се уверите, че комерсът на сцената не винаги е нещо пошло. Очевиден е стремежът на екипа да се хареса на най-малките фенове на киното, анимацията и компютърните игри. Режисьорката Бисерка Колевска е създала представление, което предизвиква несдържани реакции у децата в салона, които се провикват в хор, за да предупредят беладжията Ян за номерата на Фют. По време на представлението публиката се оказва обладана от еуфория и дори щастие, което завладява и възрастните.

Участниците в спектакъла са само шестима, но създават впечатление за голяма трупа, защото почти всеки от тях жонглира уменията си в няколко роли, а някои се премятат и буквално като акробати. Впечатляваща е сценографията на Свила Величкова – с бънджи въжета, декор, който ни пренася ту на горната, ту на долната земя – сиреч Ада, или пък се превръща в масивните телеса, подобни на октопод, на магьосника Мирилайлай. Тайфата на Сатаната твори злодейства е в кожена хеви-метъл стилистика, маските им са с овнешки рога като от каски на мотористи. Най-атрактивен е Фют – и като костюм, и като игра – той върши магии с черни ръкавици без пръсти и с малки червени рогца като люти чушлета. Образът е поредното актьорско постижение на Юлиан Малинов, който е сред най-запомнящите се фигури в Театър „София“. Той намира начин да се открои във всяка, дори най-дребна роля, и да я превърне в уникален типаж – нещо рядко срещано в галерията от унифицирани образи на българската сцена. Борис Георгиев в ролята на Ян Бибиян е другият любимец на детската публика, който явно се забавлява в бурното си общуване с нея, защото посред представлението се обръща към хлапетата в салона за съвет – например да върне ли опашката на Фют или не.

Всичките шестима актьори в спектакъла са забележителни – и заедно като хомогенен състав, в който всеки си е на мястото, и поотделно като типажи. Борис Георгиев, Юлиан Малинов, Юлиан Рачков, Симона Халачева, Николай Върбанов и Николай Димитров са част от интересната млада трупа на Театър “София”, която вече си има свой облик и постоянна аудитория. Създаването на компания от единомишленици от актьори е дяволски трудно – почти толкова, колкото за Фют да си върне опашката от Ян Бибиян. Много от актьорите в този театър са започнали професионалната си кариера на тази сцена, на нея са шлифовали актьорския си натюрел, превъзмогвали са суетата си в името на крайния резултат – представлението. В момента те вече са едно цяло, което личи във всеки спектакъл. От тази сплав вече може да се моделира история.