Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как Толстой пренаписа историята на Русия

„Война и мир“ - претворен в сериал, тръгна премиерно по Би Би Си

Когато започва да пише романа през 1863 г., Лев Толстой е на 35 години, отскоро женен и баща на новородено бебе. Никой, нито дори самият той, не би могъл да предскаже, че ще прекара следващите шест години в работа по един от най-дългите романи, писани някога. - Как Толстой пренаписа историята на Русия

Когато започва да пише романа през 1863 г., Лев Толстой е на 35 години, отскоро женен и баща на новородено бебе. Никой, нито дори самият той, не би могъл да предскаже, че ще прекара следващите шест години в работа по един от най-дългите романи, писани някога.

„Война и мир“ – един от най-дългите романи, писани някога, всеобхватен и интелектуално предизвикателен – е заплашителен в мащаба си. Но той е също и велика история, както става ясно още от първата ни среща с двама от най-прочутите литературни герои, създавани изобщо.

Пиер и Наташа са централни фигури на емоционално платно, което Толстой разгръща пред нас, докато разказва за войната на Наполеон с Русия от 1805 г. и повторението ѝ от седем години по-късно, когато френската армия нахлува и за кратко окупира Москва. Героите са ключови и в новата адаптация на романа от Би Би Си – представящи поредица от заплетени сюжети в шест телевизионни епизода. В ролите влизат Лили Джеймс, Джим Броудбенд, Джилиън Андерсън и Грета Скаки.

Сериалът „Война и мир“ на Би Би Си започна премиерното си излъчване на 3 януари.

Сериалът „Война и мир“ на Би Би Си започна премиерното си излъчване на 3 януари. Снимки: Би Би Си

„Война и мир“ е творба, която приляга на телевизията. Толстой не само спретнато показва историята си в кратки глави, но подхожда към нея от различни ъгли, почти като филмов режисьор. В един момент усещаме, че сме на върха на планина с телескоп в ръце, както Вирджиния Улф заявява, а в следващия авторът понася героите си в толкова близък фокус, че почти усещаме дъха им.

Но онова, което у Толстой надхвърля границите на времето и националността, е безпогрешната му способност да види онова, което ние виждаме – както в периодите на еднообразие в животите ни, така и по време на кризи. Едуард Форстър отбелязва, че нито един английски писател никога не е давал „толкова пълна картина на човешкия живот – едновременно на вътрешната и на героичната му страна“. Това е и причината Алън Тюринг, гениалният криптоаналитик от Втората световна война, да открива утеха между страниците на романите на Лев Толстой по време на мъчителните последни години от живота си, когато е обвинен в неприлично поведение заради хомосексуалността си. Във „Война и мир“ Тюринг вижда себе си и своите проблеми – великата литература има способността да ни вдъхва вяра, че не сме сами.

Лили Джеймс в образа на Наташа Ростова

Лили Джеймс в образа на Наташа Ростова

Когато започва да пише романа през 1863 г., Толстой е на 35 години, отскоро женен и баща на новородено бебе. Вече е известен писател, но е постигнал славата си с кратки разкази, както и няколко репортажа от Севастопол, където се сражава като артилерист в Кримската война срещу британците и французите.

Никой, нито дори самият той, не би могъл да предскаже, че ще прекара следващите шест години в работа по един от най-дългите романи, писани някога. През 1869 г., когато „Война и мир“ най-сетне е завършена, той и съпругата му София, която прави няколко преписа на ръкописа му, вече имат още три деца.

Всичко започва с интереса на Толстой към руската история и в частност към декабристите, бивши офицери и ветерани от Наполеоновите войни, които се вдигат на неуспешен бунт през 1825 г. – три години преди писателят да се роди. Надеждите на въстаниците са били за политическа реформа на царистката автокрация, но след като са разгромени, те са наказани или с екзекуция, или с доживотна каторга в Сибир.

През 1856 г., като част от либерализацията на руското общество след катастрофалното поражение в Кримската война, новият цар Александър II дава амнистия на оцелелите декабристи. Сред тях е далечният роднина на Толстой княз Сергей Волконски, който първи дава идея на писателя да напише книга за остарял декабрист, който се завръща в Москва през 50-те години.

Джеймс Нортън в образа на принц Андрей

Джеймс Нортън като принц Андрей Болконски

Скоро Толстой открива, че има необходимостта да пише за декабристите – от времето на сраженията им за руската армия през 1812 г. Това го довежда обратно до 1805 г., когато Русия отива на първата война с Наполеон и я губи. В крайна сметка Толстой се концентрира върху събитията, довели до френската инвазия през 1812 г. и непосредствените последици от нея – той така и никога не довежда историята си до своето съвремие.

Като част от аристокрацията – Лев Толстой е граф, от него освен това се очаква да възхвалява ценностите на своята класа в сравнение с ерозиралите умове на радикалната нова плебейска интелигенция. „Война и мир“ последва други романи, посветени на Наполеоновите войни – сред тях са „Пармският манастир“ на Стендал и „Клетниците“ на Юго – но е първата хроника на френското нахлуване в Русия. Затова и Толстой провежда изтощително изследване – за да получи реалистична информация за изобразяването си на исторически събития. Източниците му варират от официални патриотични текстове от Русия и Франция, мемоари на офицери и чуждестранни посланици до по-възрастни роднини и приятели на Толстой, които споделят личните си спомени и проследяват непубликувана кореспонденция на хора, живели в Москва през 1812 г.

На битката при Бородино, в която участват над 250 хиляди души, Толстой посвещава 20 глави от романа си – като комбинира гордите перспективи на реални исторически фигури с възгледите на своите обикновени хора. Всичко това е примесено и с коментари от самия автор – които идват чрез разказвача му.

War & Peace - Generics

Грета Скаки като графиня Ростова

Бройката на избитите в сражението е поразителна – само за ден руската армия дава 44 хиляди жертви, а френската 58 хиляди. Технически победата е за Наполеон, но неговите сили са значително отслабени. Разказвачът на Толстой заявява, че директната последица от битката при Бородино е бягството на Наполеон, поражението от нахлуването на 500 хиляди мъже и победата над Наполеонова Франция, която за пръв път се е сблъскала с противник с по-силен дух. С други думи, военните стратегии на Наполеон са нищо пред руския патриотизъм.

Толстой е доста щедър на авторови изказвания от този вид. В двата си епилога той развива силно идиосинкратична (бел. ред. – характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда) философия покрай силите, стоящи зад исторически събития. Оспорва конвенционалното схващане, че те се определят от действията на велики лидери. Писателят се подиграва с напразните предположения, че някой индивид би могъл да има подобна власт. Той вярва, че ходът на историята, както животите на героите му Пиер и Наташа, е непредсказуем и не може да бъде променен от човешки стратегии и машинации. Учени, професионални историци и военни лидери, вярвали в обратното, не се ползват с доверието му.

Джак Лоудън в ролята на Николай Ростов

Джак Лоудън в ролята на Николай Ростов

В подкрепа на своите възгледи Толстой издига герои, които в крайна сметка се въздържат от участие във философствания. Целият му роман може да се чете като критика срещу абстрактната мисъл, очертала се като присъща на социалните парвенюта (сред които и самия Наполеон) и представляваща егалитарните идеи на Френската революция. Дори и френският език, който стои редом до руския във „Война и мир“, е изобразяван като съмнителен инструмент за комуникация.

Виждаме забележително субективен поглед към историята. Но точно тази митична мощ на писателя води до това версията му за събитията да е общоприета от читателите за най-малко един век. Съвременни историци като Доминик Ливен по-късно изпълняват важна роля, като ни напомнят, че Толстой предава погрешно части от събитията – а също и че е изключително селективен около онова, което изобразява – например обърканите крайни етапи на войната през 1813-а и 1814-а, които се смятат за решаващи за изхода ѝ, просто са изпуснати.

През 1879 г., когато е публикуван първият превод на френски език на романа, Тургенев прави рядка възхвала на по-младия си съвременник – а отношенията между двамата са известни като противоречиви. В емоционален призив, който Тургенев публикува в парижки вестник, се казва, че „Война и мир“ е „по-пряко и по-достоверно представяне на характера и темперамента на руския народ, отколкото вкупом стотици произведения на етнографията и историята“.

Оценката му все още е актуална.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах