Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Как тоталитарна България влезе в ролята на Запад за четирима севернокорейци

Куриозна история със студенти от Северна Корея, които описват в писмо до Тодор Живков мъченията, на които са подложени заради убедеността си в идеите на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС

Преди разрива в отношенията между България и Северна Корея Тодор Живков е бил наричан на полуострова „по-малкия брат на Ким Ир Сен“. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ - Как тоталитарна България влезе в ролята на Запад за четирима севернокорейци

Преди разрива в отношенията между България и Северна Корея Тодор Живков е бил наричан на полуострова „по-малкия брат на Ким Ир Сен“. Снимка: Държавна агенция „Архиви“

Една история на малко повече от 50 години разкрива неочаквана гледна точка към отношенията между социалистическите страни, които се намират във вътрешно противоборство. Годината е 1962-ра. Година по-късно в Северна Корея ще бъде завършен процесът на отделяне от влиянието на СССР. Ким Ир Сен е отказал да се влее в течението на десталинизация, започнало през 1953 г. и отношенията му със съветските лидери все повече охладняват. Подготвя се въвеждането на идеологията „чучхе“ – специфична за Северна Корея, изцяло тоталитарна, автократична и потисническа.

В България пък се разгръща ново течение, чието начало е поставено през 1956 г. по време на Априлския пленум. Тодор Живков и Никита Хрушчов променят посоката, в която се развива социализмът в един дълъг процес на десталинизация. Режимът все още е мракобеснически, но по друг начин, идеологически различен от този на Северна Корея.

Социалистическа България, в която в този момент все още има концлагери като Белене и Скравена, арестуват за вицове, а и споменът за Народния съд е все още кърваво жив, се оказва напредничава, „западна“ страна в сравнение с полуострова в Далечния Изток.

Разривът между двата лагера продължава да се задълбочава и започва да се отразява и в лични истории. На 27 август 1962 г. пред толичното кино „Димитър Благоев“ четирима севернокорейски студенти са отвлечени посред бял ден от собственото си посолство. В продължение на месец те са затворници в сградата на посолството, но двама от тях успяват да избягат. Те разказват за изпитанията си в писмо, адресирано лично до Тодор Живков.

Четири дни след бягството българското правителство уведомява Северна Корея, че ще затвори посолството си в Пхенян, ако корейското правителство не гарантира свободата на избягалите студенти. Корейския посланик, разбира се, гарантира и бегълците са върнати на посолството.

След около още един месец служители от посолството на Северна Корея трябва да придружат студентите в полета им до Пхенян. Двамата студенти обаче, подпомогнати от техни приятели от Румъния и Китай, които са следели ежедневно полетите, успяват да ги измъкнат след доста драматични събития. След този случай официалните дипломатически контакти между България и Северна Корея са прекъснати за осем години.

Предлагаме ви пълния текст на писмото, изпратено до първия държавен ръководител на социалистическа България, отбелязано с гриф „Строго секретно“. То е запазено в дигиталните архиви на „Уилкинс център“:

Изявление
От Лий Джанг Джик – студент в Лесотехническия университет
Лий Санг Чен – студент в Химикотехнологичния университет

Другарю Живков,

Пишем ви от името на четирима корейски студенти, които бяха задържани в корейското посолство; обаче двама от нас успяха да избягат.

Шест години учим в България под непрекъснатите майчински грижи на БКП.

През това време успяхме да се запознаем и проучим решенията на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС, 7- ия конгрес на БКП и Априлския пленум. Ние сме напълно убедени, че вашият път е единственият правилен, ленински път, който ще отведе хората към щастливото бъдеще на човечеството – към светлите върхове на комунизма.

Някои лидери на Корейската работническа партия, водени от Ким Ир Сен, не можаха да си извлекат поуки от решенията на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС; напротив, засилиха репресиите срещу истинските комунисти, които активно подкрепят новата линия на КПСС.

Много истински комунисти бяха изключени от партията, само защото искаха нормите на Ленин в партийния живот.

Хората в Корея не са запознати с решенията на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС по простата причина, че пресата не дава никаква информация, с изключение на няколко заглавия от Програмата на партията.

Отдавна предаванията на Радио „Москва“ са прекратени в Корея, а съветските вестници и списания са забранени за четене. Студентите в социалистическите страни нямат право да говорят за 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС; онези, които не се подчиняват, са преследвани като „антипартийни“ и „модерни ревизионисти“.

В резултат на мартенския пленум на Корейската работническа партия бе засилена кампанията срещу европейските социалистически страни, с изключение на Албания.

Новият секретар на Корейската работническа партия тук – трети секретар в посолството, започна антисъветска и антибългарска пропаганда, в подкрепа на албанските лидери. Бяхме посъветвани да прочетем позорната реч на Енвер Ходжа срещу СССР, докато нашите лидери подкрепяха неговите репресии срещу честните комунисти, включително убийството на бременна жена. Посланикът Лим Чун-чу лично заяви, че вашата критика, другарю Живков, към Енвер Ходжа за отношението на Албанската работническа партия към КПСС е „международно сектантство“, следователно Корейската работническа партия не критикува Енвер Ходжа и неговите поддръжници .

По отношение на външната политика СССР беше обвинен в това, че съветската борба за мирно съвместно съществуване на страни с различен обществен строй пречи на обединението на Корея и освобождаването на остров Тайван; СССР не подкрепя националноосвободителните движения в Азия и Африка, а Китай оказва материална помощ.

Ким Ир Сен твърди, че за да получи само една машина от Съветския съюз, той трябва да се поклони пред Хрушчов поне десет пъти; следователно ние сме принудени да развиваме собствената си национална икономика.

Посещението на другаря Анастас Микоян в Корея през 1956 г. провокира образуването на антипартийни групи в Корейската работническа партия и по този начин Съветският съюз се намесва във вътрешните работи на Корея (според думите на посланик Лим).

Отказът на Корея да бъде член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) се обяснява с нежеланието да бъде „зависима” като другите страни.

Партийният секретар Сим Санг-ил, който обиколи Северна България, на среща с местните партийни ръководители помоли своя преводач, студента Ко Жун Хун, да преведе, че ревизионизмът от Югославия вече прониква в България. Студентът обаче каза друго.

На 20 юли тази година ни беше поставена задача да проучим биографиите на 17-те лица, издигнати в ръководни постове след Априлския пленум на ЦК на БКП.

Всички тези факти, както и много други, са свързани с личното управление на Ким Ир Сен, а ние не сме съгласни с него и неговите последователи.

Всички ние, студентите в България, с малки изключения, подкрепихме новия курс на БКП. Ние тримата – Чой Донг Сунг, Лий Джанг Джик и Лий Санг Чен, открито защитавахме политиката на КПСС, водена от другаря Никита Хрушчов, и БКП, ръководена от Вас, другарю Живков.

След 20-ия конгрес на КПСС другарят Чой Донг Сунг беше единственият, който разбра и ни помогна да разберем правилно линията на всички комунистически партии след 20- ия конгрес на КПСС.

Другарят Лий Джанг Джик, активен пропагандист, и другарят Лий Санг Чен, младежки секретар и политически информатор, винаги са давали правилната информация за 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС.

Когато посолството разбра за всичко това, те започнаха да ни обвиняват и преследват като „антипартийни активисти и ревизионисти“.

Другарю Живков, Чой Донг Сунг загуби баща си в японски затвор още преди да се роди. Другарят Лий Джанг Джик също загуби баща си в японски затвор, където беше с доживотна присъда, и загуби брат си по време на Отечествената война. Бащата на Лий Санг Чен е участвал в Отечествената война.

Знаем как се надяват нашите родители, братя и сестри да ни видят да се завърнем у нас като квалифицирани специалисти от братска България. Не сме забравили родното място, където сме израснали. Но преди всичко ние мислим за справедливата кауза и сме дълбоко убедени, че рано или късно идеите от 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС ще възтържествуват в Корея, както се случи и в България.

Другарю Живков, на 25 юли тази година правителството на Корея отзова всички студенти, учещи в братски социалистически страни, с обещанието да се върнат да довършат обучението си. Ние знаем целта на това изтегляне и знаем какво ще се случи с нас.

Поради гореспоменатите политически причини ние твърдо решихме да откажем да се върнем в Корея. Досега бяхме 13 студенти. Повечето другари удължиха срока на дипломните си работи, като се поколебаха да поискат политическо убежище в България. Но в решителния момент лъжата, измамата, строгото преследване и заплахите, идващи от посолството, ги принуждават да заминат за Корея. Въпреки всичко ние четиримата – Чой Донг Сунг, Лий Джанг Джик, Лий Санг Чен и Чой Донг Джун – твърдо отказахме да се върнем в Корея.

На 28 юли следобед напуснахме София и се отправихме към Витоша, за да се скрием.

За нашия отказ да се върнем в Корея уведомихме лично Вас, другарю Живков, както и председателя на Президиума на парламента другаря Димитър Ганев, председателя на Министерския съвет другаря Антон Югов, външния министър другаря Карло Луканов, министъра на вътрешните работи другаря Дико Диков, другаря Начо Папазов – министър на просветата и културата, и другаря Иван Абаджиев – първи секретар на Младежкия комунистически съюз.

В същото време изпратихме писмо до партийния комитет в корейското посолство, за да ги информираме за причините за нашия отказ да се върнем в Корея.

По време на едномесечното ни укриване в България с подкрепата на наши колеги и приятели, постоянно бяхме търсени от корейското посолство, за да бъдем принудени да се върнем в Корея.

В следобедните часове на 27 август тази година пред кино „Димитър Благоев” седем мъже от посолството на Северна Корея, инструктирани от посланик Лим, ни арестуваха четиримата по варварски и нецивилизован начин, грубо нарушавайки закона, суверенитета и международно право. Представиха ни като „пияници” и „хулигани” пред българските полицаи и българските граждани, възползвайки се от дипломатическия си статут, злоупотребявайки с доверието, което България им оказва.

Бяхме насила откарани в посолството, където ни вързаха краката, ръцете и кръста първо с тел, после с въже. Бяхме арестувани по двама в двете стаи на третия етаж на посолството. Всички служители на посолството ни охраняваха. Двама следователи бяха изпратени през Румъния специално за нас три дни след ареста ни. Водени от посланик Лим Чун-чу, следователи Ким и Лий (те скриха имената си), трети секретар Сим Санг-ил , търговски съветник Парк Нин Хак, търговски служител Ким Ен-ил и други непрекъснато ни разпитваха, без да се срамуват да използват всякакви методи, включително изтезания и лишаване от сън.

Самият посланик е измъчвал физически нашия другар Лий Джанг Джик, който отказва да се върне в Корея. Когато последният отговори на посланика, че се бори за дясната, партийната линия на Ленин, посланикът нареди да го преместят в тоалетната без храна. Обвини ни, че сме по-опасни от империалистическите агенти и ни заплашваше през цялото време. Казаха ни, че България ще ни приеме, за да ни използва срещу Корея и после ще ни изхвърли като кучета без възможност да живеем като всички българи. След дълги мъчения бяхме принудени да подпишем „обещание да се върнем в нашата страна“. Подписвайки тази декларация, планирахме да се измъкнем от ръцете им и да избягаме, когато ни отведат на летището или гарата.

През изминалата седмица бяхме принудени да признаем, че сме били лично при вас, другарю Живков и съветския посланик в София, и бяхме принудени да напишем, че сте ни дали указания да не се връщаме в Корея. Така, обвинявайки вас, те искаха да обвинят БКП. Не си признахме обаче какво не е вярно.

По време на ареста ни, въпреки нашето настояване, не ни дадоха нито български, нито съветски вестници и списания, а само произведенията на Ким Ир Сен.

За пореден път успяхме да видим къде е истината. От самото начало се опитвахме да намерим изход, за да продължим честната си работа.

Стаята ни беше на третия етаж. В нея винаги имаше следовател; в съседство беше стаята за охрана с шестима служители на посолството; винаги имаше двама пазачи. Всички врати и прозорци бяха заключени, дръжките на вратите бяха свалени, поставени са двойни завеси, за да не се вижда отвън. През цялото време планирахме как да избягаме и да ви информираме какво се случва в корейското посолство.

На 27 септември тази година в 23.00 часа, когато всички бяха на среща в съседство, използвайки монета от 2 стотинки (като отвертка) и бръснач (за рязане на чаршафи и пердета), успяхме да избягаме през прозореца с помощта на от въже от чаршафи и пердета.

Другарю Живков, целта на нашето бягство беше:

– Да докажем на Корейското посолство, че сме действали по собствено убеждение, а не по указания на ръководители на БКП;

– За разобличаване на порочните методи, които приложиха към нас и към милиони честни хора в Корея;

– Да не дадем младите си животи, преди великите идеи на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС да триумфират в Корея.

Сега, когато сме свободни и се грижим за нашите приятели и колеги, очите и мислите ни са насочени към сградата на Корейското посолство, където нашите приятели все още са незаконно задържани. Вероятно ще бъдат принудени да се върнат в Корея, където ще бъдат ликвидирани без съд, само защото искат нашият народ да живее щастливо като хората в Съветския съюз и България.

Другарят Живков, един от нашите приятели, Чой Донг Сунг , имаше сериозни здравословни проблеми още преди ареста; в резултат на измъчване и мъчения здравето му е сериозно влошено. Въпреки това посолството не полага никакви медицински грижи за подобряване на физическото му състояние, а го оставя в ръцете на съдбата. Затова ние Ви молим, другарю Живков, и молим българското правителство да помогне на нашия приятел. Ако остане сам, може много скоро, може би след месец да загуби младия си живот, а ние имаме нужда от него.

И накрая, за да станем възможно най-скоро членове на Димитровския младежки комунистически съюз, молим за политическо убежище и българско гражданство. Искаме да допринесем като инженери за изграждането на социализма в НРБ.

Скромно обещаваме и ви даваме думата си на млади комунисти, че докато сме живи в България, ще работим, учим и живеем по правилата на комунизма и сме готови да бъдем изпратени там, където БКП има нужда от нас.

Дълбоко се надяваме, че ЦК на БКП, ръководен от Вас, другарю Живков, ще ни разбере и ще ни помогне.

С комунистически поздрави,
Лий Джанг Джик
Лий Санг Джонг

4 октомври 1962 г
София

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg