Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Как траките бяха превърнати в предци на българите

Всичко започва от Тодор Живков, който заявява: „В нашите жили тече тракийска кръв“

Смъртта на Орфей, изображение върху сребърен кантарос, 420 - 410 г. пр. Хр.  Познат от елинския божествен Пантеон, според изследователите Орфей е превъплъщение на тракийско божество. Снимка: Колекция „Васил Божков“ - Как траките бяха превърнати в предци на българите

Смъртта на Орфей, изображение върху сребърен кантарос, 420 - 410 г. пр. Хр. Познат от елинския божествен Пантеон, според изследователите Орфей е превъплъщение на тракийско божество. Снимка: Колекция „Васил Божков“

Все повече българи, уморени от липсата на национална самоувереност поради проблемите на днешния ден, се опитват да изправят гръбнак чрез миналото. И понеже то на Балканите е малко условно, трудно за разделяне, невъзможно за сепариране, лесно се изражда в шовинизъм, какъвто демонстрира кандидатката за президент Цвета Кирилова.

Вижте още: ПРЕЗИДЕНТ НА 10 ХИЛ. ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ

И ако допреди няколко години най-далечното минало, към което се обръщаха патриотарите, беше романтизираната версия на Възраждането и пасторалната идея за „чистото село“, днес все по-често се срещат твърдения, че корените на националното ни самочувствие са отпреди писмената история – във времената на траките.

Тази теория – за българите като наследници на траките – не е нова. За пръв път траките се споменават в български историографски труд през 1870 г. – в брошурата на Стефан Захариев „Татар-Пазарджишката кааза“. В него предосвобожденският писател споменава за митичния предводител Тир, който извел народи от Индия и те после се кръстили на негово име – траки. А като дошли на Балканите, елините ги нарекли пеласги. Те помежду си се наричали „ярии“ и били славяноезични. В трудовете на Раковски също се появяват подобни митове, макар и да не се споменават изрично траките.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Теорията не добива широк отзвук преди 20-те години на ХХ век, когато Гаврил Кацаров, историк, археолог, за известно време ректор на Софийския университет, полага началото на науката тракология и чете лекции за траките. Той обаче не стига до националистически изводи и не превръща траките в прародители на българите. Вплита ги в общата балканска древна история и ги изследва в контекста на развитието на племенните и държавните образувания на полуострова.

Тезата за траките като носители на пределинска култура, предшественици на българския етнос и основно автохтонно население на Балканите, изкристализира късно. Лансирана е през 60-те години на ХХ век от социалистическото правителство, което се опитва да отклони повеите на критично мислене, долитащи от Чехия и Унгария, като засили националистическите настроения у нас. Подобен процес се развива и в Румъния, но там по-скоро става дума за дистанциране от опита на СССР да включи държавата в доктрината си за панславизма.

През 1967 г. Тодор Живков лично заявява, че „в нашите жили тече и тракийска кръв“ и критикува научната общност, че не отделя достатъчно внимание на траките. Това поставя началото на една тенденция, за която едва ли и бившият диктатор е вярвал, че ще стигне подобни мащаби в по-късно време.

Темата е подхваната от дъщеря му Людмила. Като председател на Комитета за култура тя дава старт на множество инициативи, които трябва да докажат, че българите са преки наследници на траките. През 1972 г. е основан първият в света специализиран Институт по тракология, оглавен от Александър Фол. Близкият на Людмила Живкова историк се заема да наложи идеята за траките като автохтонно население на българските земи, което е дало основите на българската народност. Едва тогава теорията за трите корена – прабългарски, славянски и тракийски – се превръща в държавна доктрина. Траките са представени като самостоятелна цивилизация, която влияе върху елинската и я предхожда.

Александър Фол е реалният създател на науката тракология и един от световно признатите траколози. Приносът му към чистата наука е голям, но активното му и ентусиазирано участие в пропагандния шум на соц идеологията хвърля сянка върху реалните му постижения.

В Румъния също основават Институт по тракология и се опитват да наложат идеята, че произхождат директно от племето даки и нямат никакъв славянски елемент. Мирча Елиаде помага много за лансирането на тези легенди.

Интересното е, че най-изявените траколози в света са с произход от Балканския полуостров. В Гърция, която не разделя тракийската цивилизация от елинската, траките се изучават като нещо, което стои на раздела между археологията и фолклора. В днешни дни особено сериозно тракологията се развива като клон на историческата наука и в Турция.

Има много основания за още повече изследвания на тракийската безписмена култура. Историята на траките е важен елемент от древността, който все още е недостатъчно изследван. Липсата на писменост затруднява, но не елиминира нуждата от допълнителни проучвания. Но пък недостигът на данни извън археологическите находки, които се финансират трудно и съхраняват още по-трудно, отнема ентусиазма на професионалните историци. Нишата бързо се запълва от лаици и псевдоучени, които се упражняват върху темата, превръщайки я в основа на националистически теории.

Все по-често се появяват и все по-необосновани са твърденията, че българите са основно траки, без особени примеси. Цитират се съмнителни генетични изследвания, търсят се доказателства в псевдонаучни източници, прилагат се лингвистични доказателства, основани на натъкмена етимология без езиковедска база. Говори се за тракийска писменост, каквато нито един истински учен не е открил, но пък блогъри и пишман историци размахват като несъмнен факт. Лингвистичните им фантазии стигат до абсурди, но са охотно приемани от публиката, готова да повярва на всичко, което е в разрез с твърденията на академичните историци.

А всъщност всичко започва от пропагандната машина на социалистическата държава, която не се е колебаела да използва сериозни исторически изследвания, за да ги включи в идеологическата обработка на хората. Лавината от исторически мистификации се развихря в наши дни заради интереси, невежество и отказ от доверие в авторитетите. Доверчивостта на публиката е благодатна почва за всякакви фантасмагорични измислици, представяни като „научни“ факти. Появяват се призиви, дори сериозни петиции за „промяна на историята“ – опасни в същността си и основани само на преувеличения и наукообразни твърдения.

И всичко това за сметка на траките – древно балканско население, претопено от римляните, което има само условна и частична историческа, антропологическа и етническа връзка с българския етнос. Твърдението, че българите са траки е чисто и просто опит да се използва древността за целите на дребнав популизъм. Друга полза от него няма.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах