Как турското посолство цензурира първия български режисьор Васил Гендов

Първият заснет на Балканите филм е сниман във Варна през 1896 г. от американци. Така, само година след първите филмови прожекции на братя Люмиер, България става част от вселената на най-популярното днес изкуство.

Дълги години социалистическата киноисториография неглижира и дори целенасочено скрива постиженията на първите български кинематографисти. Голяма част от архивите изчезват или просто потъват някъде – в частни колекции или влажни мазета, загубени завинаги за публиката.

Но остават легенди. Като тази за първия български игрален филм „Българан е галант“, излъчен през 1915 г., който никой не е гледал след Първата световна война, защото унгарецът, собственик на „Модерен театър“, си заминал, отнасяйки всички архиви на киното.

Друга легенда е тази за англичанина Чарлс Нобъл, който през 1903 г. идва да отрази Илинденското въстание, но закъснява. Пристига чак през октомври, когато въстанието отдавна е потушено. Продуцентът-американец се сърди основателно и Нобъл намира решение – прави първата възстановка в световното кино, като организира фалшиви чети около Рилския манастир, снима ги и ги изпраща като реални документални кадри. Така България изпреварва с цяло десетилетие прословутата „документална“ измама, в която мексиканският революционер Панчо Виля сключва договор с Холивуд за заснемане на революцията.

Има и загадки, разбира се, навярно неразрешими. Като тази за авторството на първия български режисьор Васил Гендов върху първия български игрален филм. Все по-често се прокрадват твърдения, че нашенецът, който безспорно е играл главната роля във филма, след изчезването на продуцента си е присвоил и славата на режисьор. Но пък ролята на Гендов в българското кино по-късно е толкова значима, че всички грехове са му опростени от музата на кинематографа.

Знаем твърде малко за оня романтичен период в началото на българското кино. Били сме далеч от европейската истерия по движещите се картини. Първият постоянен кинотеатър в София е бил една обикновена шатра в квартала на проститутките отвъд Лъвов мост. Необикновено и специално изживяване, пренебрегвано от важните столични персони, защото им било твърде далече и непрестижно да го посетят.

По-късно се появява „Модерен театър“ (впоследствие преименуван на „Цанко Церковски“) на ъгъла на улиците „Мария Луиза“ и „Симеон“. Всъщност „Модерен театър“ не е само кино, а киностудия, продуцирала и излъчила първите български филми.

Един от първите български кинорежисьори е племенникът на Иван Вазов – Александър. Бохем, космополит в една епоха, когато Европа е изживявала разцвет. Той създава една от първите синхронни звукозаписни системи за кино „риторама“ и дори я патентова. Днес е забравен.

Забравени, уви, са и други велики имена. Като това на първата българска киноактриса Мара Петрова Нонинска-Миятева. Когато се снима в главната роля на „Българан е галант“ талантливото момиче избира псевдонима Лиляна, но не успява да се скрие от възмутената еснафщина. По време на снимките актьорите и най-вече тя са замеряни с камъни заради „безсрамни занимания“.

Има и друга куриозна случка от почти аматьорските снимачни премеждия на Гендов и Миятева. Героинята от „Българан е галант“ е била на екрана с изключително красива шапка, измолена от случайна минувачка на улицата. Докато снимат една от сцените, разярен мъж нахлува на площадката и грубо сваля от главата на актрисата разкошното творение. Оказва се, че шапката е на жена му. След края на снимките Мара Миятева има толкова много неприятности, че напуска Пловдив, където живее, и се снима само в още един филм през 1917 г.

Сигурно има нещо много знаково в това, че първият български звуков филм също е дело на Васил Гендов и е посветен на Васил Левски. „Бунтът на робите“ се появява на екран през 1933 г., само 5 години след появата на озвученото кино – огромна бързина за ония времена. Уви, триумфалното му шествие по киносалоните е твърде кратко. Филмът е цензуриран на няколко пъти по настояване на Турското посолство в София. След последното изискване на цензорите, от първоначалното послание на лентата не остава нищо и тя просто е свалена от екран. Васил Гендов фалира, защото финансира с лични средства филма, заснет с най-доброто в кинотехнологиите тогава.

Повече от 40 години българско кино стоят затрупани в забрава. Първите години, най-спонтанните, най-искрените. Не виждаме често имената на техните създатели, не знаем как са изглеждали красивите ни първи актриси, които биха били украшения за Холивуд – като Жана Гендова, Ставруда Фратева, Бистра Фол. Не е известно и дали в Европа са гледали българско кино, как са го приемали тогава.

Но знаем, че киноизкуството е живо и до днес и се прави отново от ентусиасти, които често залагат лични средства, отдават живота си и страдат от цензурата във всички времена.