Как убийството на Дж. Ф. Кенеди роди манията по конспиративните теории

Точно преди 60 години на днешния ден – 22 ноември – в Далас е убит президентът на САЩ Джон Фицджералд Кенеди. Разтърсилото Америка и света убийство е обгърнато от митове и теории на конспирацията. Как се е случило това разказва Би Би Си в обширен материал, посветен на спомена за събитието.

На 22 ноември 1963 г. Джон Кенеди, съпругата му Жаклин и губернаторът на Тексас Джон Конъли пътуват в кабриолет, усмихват се и махат на събралата се тълпа. Внезапно тялото на президента се накланя напред, той се хваща за гърлото, от което тече кръв. След няколко секунди над главата му се появява червено кърваво облаче, а главата се отмята назад. Това е вторият изстрел, поразил мозъка на Кенеди. Седящият до него губернатор е ранен в гърба.

Жаклин първо се мята към мъжа си, а след това – към охраната, която се намира зад бавно движещия се автомобил. Кортежът рязко ускорява и напуска площада. В 13 часа местно време е съобщено за кончината на президента Кенеди.

Час след изстрелите е заловен убиецът на Кенеди – Ли Харви Осуалд, застрелял пред очите на събралите се полицейския офицер Типит. Арестуваният Осуалд заявява в полицейския участък, че няма адвокат и че му е устроена клопка.

На 24 ноември Осуалд трябва да бъде преместен в друг затвор и докато го водят натам, е застрелян от собственика на нощен клуб Джек Руби. Това убийство е записано от десетки камери.

На 25 ноември Кенеди е погребан на гробището в Арлингтън. Погребението му е гледано на живо от цял свят. Вдовицата и малкият му син, отдаващ чест на покойния си баща, остават в световната колекция от силни политически образи.

Така започва най-ярката и трагична страница в американската история на ХХ век, много добре документирана, но все пак родила стотици теории затова кой всъщност е убил президента.

Загубата на Кенеди по думите на вдовицата му е равнозначна на загубата на легендарното царство на крал Артур, където царяли справедливост и доброта.

И до днес убийството на Кенеди е сред главните конспирологични загадки, редовно заемаща първите места сред хит парада на конспиративните теории, в които вярват американците, а благодарение на Холивуд – и целият останал свят.

Конспиративната епопея около убийството на Кенеди стана неотменна част от популярната история на ХХ век, а предположението, че „властите нещо скриват от хората”, през последните 60 години претърпя няколко мощни импулса – първо благодарение на политиците и претупаното следствие, после заради Холивуд и накрая заради социалните мрежи.

„Ти ли уби моя брат?”

Така според няколко източника, включително сина на Робърт Кенеди, е реагирал на убийството на Дж. Ф. Кенеди брат му Робърт, който към този момент е заемал поста главен прокурор. Този въпрос той е задал на различни хора – от началник отдел в ЦРУ до вицепрезидента Линдън Джонсън, който след смъртта на Дж. Ф. Кенеди става президент. Недоверие и параноя са главните чувства, обхванали американското общество в този период. В разгара на Студената война, на фона на провалените операции в Куба и след Карибската криза, гибелта на американския президент се приема и като успешен заговор на СССР срещу САЩ.

„Ако те са застреляли президента, кой ще бъде следващият застрелян? Какво става във Вашингтон и кога ще полетят ракетите? Аз мислех, че това е заговор, и говорих с всеки и практически всеки, с когото говорих, се съгласяваше с мен”, спомня си вицепрезидентът Джонсън първите си усещания след убийството на Кенеди.

Седмица след изстрелите в Далас, на 29 ноември, вече заклелият се президент Джонсън обявява създаването на комисия за разследване убийството на Кенеди. Целта е да се докаже, че САЩ не е бананова република, където правителството може да бъде свалено чрез заговор и убийство на лидера. Комисията е наречена на името на председателя на Върховния съд Ърл Уорън, нейни членове стават сенатори и конгресмени, бившият шеф на ЦРУ Алън Дълес и бившият президент на Световната банка Джон Маклой.

На 24 септември 1964 г. комисията излиза с официален доклад – 900 страници кратко съдържание на изводите на комисията, 6700 препратки и 26 тома с разшифровани интервюта и улики.

На пръв поглед докладът трябва да постави точка на историята с убийството на президента, но се случва точно обратното. Американският писател Норман Мейлър сравнява доклада с мъртъв кит, който се разлага на плажа – толкова неубедителен изглежда резултатът от работата на комисията. Дори президентът Джонсън не вярва на изводите на комисията „Уорън”. В опита си бързо да отговорят кой е убил президента, членовете на комисията се отнасят невнимателно към основните улики. Лимузината на Кенеди не е проверена и е почистена и ремонтирана още преди следователите да я изискат. Окървавената му риза е изпрана преди да бъде взета за анализ. И най-важното, експериментът с движещи се мишени е проведен не по правилата, които биха позволили да се докаже, че Осуалд може да улучи Кенеди от четвъртия етаж на книгохранилището на площад Дийли.

Самата комисия споделяла различни мнения дали един куршум може да уцели и президента, и губернатора. Ако да, то траекторията ú е била необичайна, ако не – значи имало втори стрелец и Осуалд едва ли е бил самотен психар.

Показанията, дадени от свидетели за доклада, често се разминават с показанията пред полицията и уликите се различават от описаното в документа.

Ключовият свидетел Хауърд Бренан, който уж видял човек, приличащ на Осуалд, в прозореца на четвъртия етаж на сградата, откъдето според официалната версия са прогърмели изстрелите, по-късно казва, че не е съвсем уверен, че става дума за Осуалд.

Всички данни, които противоречат на версията за Осуалд като убиец, са обявени от комисията за „нецелесъобразни за разглеждане”. Така усилията явно са насочени към опита да се създаде основен наратив – убийството е извършено от самотен стрелец. Точно тази грешка на комисията става причина за раждането на мита за глобален заговор против президента и нацията.

През 1991 г. в САЩ излиза епичната драма на Оливър Стоун „Джей Еф Кей” със звезден актьорски състав. В нея стъпка по стъпка в продължение на три часа и половина се създава алтернативен мит за убийството на Кенеди. В центъра на историята е разследването на атентата от окръжния прокурор на Ню Орлиънс Джим Харисън – реално събитие от втората половина на 60-те години на ХХ век. След разследването си Харисън обвинява за убийството на Кенеди ЦРУ, мафията и военно-промишления комплекс на САЩ. Той губи делото в съда, защото доказателствата му не се основават на факти, а на вероятности. Но самият факт, че конспиративна версия за убийството стига до залите на съда, довежда алтернативните интерпретации за смъртта на Кенеди до ново ниво.
Оливър Стоун перфектно съчетава кадри от хроники с постановъчни кадри, за да построи версия за правителствен заговор против Кенеди. Опакова конспиративните версии и ги поднася на зрителя в удобна за възприемане форма.

В началото на 90-те години в САЩ вече съществува цяла субкултура, свързана с убийството на Кенеди. Любителите на загадки пишат, обменят мнения, обсъждат улики и формулират това, което по-късно ще получи името „култура на заговора”. Именно на техните „открития” разчита и Оливър Стоун.

Филмът предизвиква фурор в САЩ, макар пресата да го нарича „пропаганда и параноична фантазия”. Неочаквано последствие от появата на филма обаче се оказва отварянето на някои от документите на комисията „Уорън” за широката публика. През 1992 г. Конгресът взима решение през 2017 година да бъдат разсекретени всички документи по делото, което според решението на комисията, трябва да остане засекретено в продължение на 75 години – чак до 2038 г.

През 2017 г. Доналд Тръмп като президент отказва да се подчини на решението на Конгреса и не позволява разсекретяването на документите. Това засилва подозрението, че съществува широк правителствен заговор за убийството на Кенеди 54 години по-рано.

През 2022 г. президентът Джо Байдън настоява пред ЦРУ и ФБР да отворят документите, но от опасения, че техни все още живи агенти може да бъдат разкрити, двете служби отказват да се подчинят изцяло. 18 хиляди документа по делото за убийството на Кенеди все още са недостъпни за обществеността.

Конспираторите обаче обичат да разширяват конспиративните си идеи в неочаквани посоки. Някои привърженици на поддържащата Тръмп организация QАnon твърдят, че бизнесменът президент е застанал на поста през 2016 г. неслучайно – целта му според тях е била „да се избави от корумпираните педофили във властта и да върне Кенеди”.

QАnon вярват, че Джон Кенеди Младши, загинал в самолетна катастрофа през 1999 г., всъщност не е умрял, е се е скрил от заговорниците срещу баща му и чака време да се върне и да ги накаже. През ноември 2021 г. стотици привърженици на Тръмп излязоха на площад Дийли, където очакваха появата на Кенеди Младши почти както се очаква пророк.

Немският историк Майкъл Батер твърди, че за пръв път в американската история вярата в теория за заговор за убийството на политик е станала признак на опасно мислене, способно да разклати основите на държавата. Конспиративният мит за убийството на Кенеди е парадоксално жив дори 60 години по-късно и е отворил вратата за нови устойчиви конспиративни теории. След вярата в „правителствения заговор” за убийството на президента е лесно да повярваш, че собственото ти правителство устройва терористични актове или защитава педофилски и сатанински секти. Жаклин Кенеди е била права – убийството на съпруга ú е поставило края на приказното царство, където има основно вяра в доброто.

(по материали на Би Би Си)