От древни времена до днес за един от най-великите майстори на словото е признат атинянинът Демостен. Благодарение на Плутарх, до нас е достигнала удивителната история на човека, който заеквал, имал тежка сценична треска и не можел да говори пред публика, но се превърнал в един от най-великите оратори в историята.
Демостен е роден през 384 г. пр. н. е. в Атина, смятана в древния свят за столица на ораторското изкуство. Целият живот на Древна Гърция бил свързан с ораторството – вдъхновяващи речи произнасяли пълководците преди походи, на агората излизали да говорят политиците, обвинените в престъпления граждани се защитавали само благодарение на ораторските си умения в съда. Било прието да се говори дълго и красиво на всякакви събирания – приятелски срещи, погребения и сватби. Било жизнено необходимо да бъдеш красноречив. Имало и изобилие от жанрове в публичната реч, но най-много се ценяло политическото красноречие. Ако ораторът бил добър, пред него се отваряли сериозни перспективи за развитие.
Демостен, син на Демостен, от детството си мечтаел да стане знаменит оратор. Баща му бил производител и търговец на мебели и оръжие, но се споминал, когато синът му бил едва седемгодишен. Въпреки богатството, което оставил, възпитанието на децата му било занемарено от роднините. Демостен израснал като физически слабо дете, което освен това сериозно заеквало и заваляло думите. Веднъж малкият бъдещ оратор помолил своя възпитател да го заведе на заседание на съда, на което говорел един от знаменитите тогава оратори. Аплодисментите на публиката го впечатлили силно и Демостен решил, че точно това иска да прави в живота си. Имало достатъчно учители по риторика в Атина. Лесно било да се намери такъв и за Демостен. Четири години той взимал уроци от Исей, смятан за един от най-добрите оратори тогава. Именно от него Демостен възприел маниера да задава риторични въпроси, да следва строгата логика на аргументите, простотата на речта.
Докато се обучавал, Демостен изучил Платон и Тукидид. Преписал на ръка „История“ на Тукидид осем пъти и я научил наизуст. След това, както било прието, започнал да пише съдебни речи за други оратори и едва след като натрупал опит, решил да започне собствени прояви пред публика.
И тук дошъл провалът. Дебютът му бил трагичен – публиката го осмивала, гонела го от сцената, не му позволила да довърши речта си. Имало обяснение за това – Демостен говорел тихо, „сдъвквал“ думите, заеквал. И невербалната страна на изказването му била провал – езикът на тялото му бил смешен, едното му рамо непрекъснато подскачало. Фиаското било неизбежно.
Но Демостен не се отказал. Излязъл пред публика още веднъж. И всичко се повторило.
Би трябвало това да го откаже, но се случило точно обратното. Демостен решил да работи върху себе си и поискал от свой приятел, известен актьор, да го обучава. Първата задача на актьора била да помоли оратора да прочете откъс от Софокъл или Еврипид. Демостен го направил. Веднага след него актьорът прочел същия откъс, но с такава изразителност, че ораторът си помислил, че чува съвсем различни стихове. Това било като просветление.
За известно време Демостен напълно се уединил. За да не наруши решението си да не излиза сред хора, дори обръснал наполовина главата си. В продължение на няколко часа дневно се упражнявал, като си поставил срок да успее, докато косата му поникне отново. Едно от упражненията му било да поставя камъчета в устата си и с тях да се опитва да артикулира думите. За да развие дишането си, рецитирал на висок глас стихове, докато се изкачвал по стръмни планински пътеки. Ходел по брега на морето и говорел така, че да заглуши шума на прибоя.
За да се избави от логопедичните си проблеми, Демостен си купил кученце. Слушал ръмженето му и повтарял звуците, които то издавало. Подскачането на рамото оправил с необичаен метод – остър меч. Оръжието било закачено на тавана и Демостен репетирал, като всеки път заставал така, че острието докосвало рамото му, ако то подскочи. Така постигнал контрол над тялото си. И продължил уроците с актьора, за да развие езика на тялото си и да се научи да владее жестовете си.
Докато навършил пълнолетие, опекуните на Демостен успели да присвоят цялото състояние на баща му. Той решил да си го върне чрез съда. За тази цел били нужни две неща: отлично познаване на законите и блестящо ораторско майсторство. Първата проява на обучения Демостен бил съдебният процес за неговото имущество. В продължение на пет години той излизал редовно пред съда с речи срещу неблагонадеждните си роднини. И въпреки че те унищожили и подправили много доказателства, включително завещанието на баща му, Демостен успял да спечели процеса.
Трийсетгодишен, Демостен вече бил част от управлението на полиса Атина, а речите му били насочени срещу врага на Елада – македонския цар Филип. Именно оттам произтича и термина „филипика“ – така наричали речите на Демостен по тази тема. Демостен успял да създаде антимакедонска коалиция между гръцките полиси. Два пъти получил статут на пръв стратег и ръководител на града държава.
Загинал трагично – бил обвинен в лъжлив донос и осъден на смърт. Затова бил принуден да се скрие в храма на Посейдон на остров Калаврия, а когато македонците победили елините, той се самоотровил.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение