Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Как живее проф. Галилей Симеонов? Всичко е вярно, но не е истина

Големият български график, който вече се нарича Никола Цветин по свой избор, живее в „старателно поддържан безпорядък” от 1990 г. насам

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема“, казва проф. Галилей Симеонов. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви - Как живее проф. Галилей Симеонов? Всичко е вярно, но не е истина

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема“, казва проф. Галилей Симеонов. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

Животът на проф. Галилей Симеонов в родното му село Гаврил Геново, община Монтана, събуди дискусии в медиите и социалните мрежи през последните дни. Публикациите за „нещастната съдба” на големия български график предизвикаха реакции сред хората, а скулпторът-депутат Вежди Рашидов дори предложи да вкара проф. Симеонов в старчески дом в София.

Всъщност проф. Галилей Симеонов е избрал да живее далеч от цивилизацията още през 1990 г. Тогава той се връща в родния си дом в малкото монтанско село и официално сменя името си от Галилей Дамянов Симеонов на Никола Дамянов Цветин. Никола е името на прадядо му по бащина линия, а Цветин е стара семейна фамилия, датираща още от края на ХVІІІ век. Учителят на проф. Симеонов Илия Бешков го подканял да смени „неподходящото” си име Галилей. Но то е избрано от негов чичо, който бил на гурбет в Америка, и след връщането си в България става кръстник на малкия син на Дамян Симеонов.

След като завършва Художествената академия в София през 1960 г., Галилей Симеонов е разпределен като учител по рисуване във Враца. След голяма обща изложба творбите му правят впечатление на академиците в НХА и го канят да преподава там.

„Това, че съм станал професор, е едно недоразумение – казва проф. Галилей Симеонов в едно от многобройните си интервюта през годините. – Аз съм малко келява работа в това отношение.“

Веднага след пенсионирането си през 1990 г., той се връща на село и твърди, че там му е мястото. Опитвал е да работи в Берлин и Рим, но никъде другаде не се е чувствал вдъхновен, освен в дядовата си къща.

През 1993 г. пожар изпепелява старата му къща. В нея той съхранявал над 300 рисунки и портрети. Тогава проф. Симеонов отказва да тъжи и казва, че „човек може да бъде победен, но не и унищожен, или да бъде унищожен, но не и победен” и намира себе си за победител и в двата случая.

Съпругата му е лекар – д-р Елена Момчеджикова. Двамата заедно построяват нова къща и в нея поддържат „старателен безпорядък“ – картините са навсякъде, в двора щъкат гъски, за които проф. Симеонов говори с умиление.

„Това е детска обич. Те са много нежнички, когато се родят от яйцето. И хората колко са чувствителни към нежността у природата…”, казва той в репортаж на Би Ти Ви, излъчен в сутрешния блок на телевизията днес, 26 октомври.

48 Софийски международен панаир на книгата

В къщата му, която изглежда занемарена, но всъщност е точно каквато я иска професорът, са гостували Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев, Никола Балкански. Тук са идвали Мерсия Макдермот, която открива Галилей Симеонов с портрета му на Яне Сандански, румънският живописец Корнелиу Баба и много чужди творци.

Нещата, които се коментират в социалните мрежи и по медиите, проф. Галилей Симеонов коментира с усмивка: „Всичко е вярно, ама не е истина” и с доволство разказва, че живее добре. Дори на 91 години.

Отскоро е почетен гражданин на Георги Дамяново. Твърди, че няма нужда от помощ, но понякога все пак приема да му помагат.

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема. Казват, че съм странен, но аз не намирам, живея си живота, на тази възраст… Много ми е хубаво.”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах