Как живее проф. Галилей Симеонов? Всичко е вярно, но не е истина

Големият български график, който вече се нарича Никола Цветин по свой избор, живее в „старателно поддържан безпорядък” от 1990 г. насам

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема“, казва проф. Галилей Симеонов. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви - Как живее проф. Галилей Симеонов? Всичко е вярно, но не е истина

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема“, казва проф. Галилей Симеонов. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

Животът на проф. Галилей Симеонов в родното му село Гаврил Геново, община Монтана, събуди дискусии в медиите и социалните мрежи през последните дни. Публикациите за „нещастната съдба” на големия български график предизвикаха реакции сред хората, а скулпторът-депутат Вежди Рашидов дори предложи да вкара проф. Симеонов в старчески дом в София.

Всъщност проф. Галилей Симеонов е избрал да живее далеч от цивилизацията още през 1990 г. Тогава той се връща в родния си дом в малкото монтанско село и официално сменя името си от Галилей Дамянов Симеонов на Никола Дамянов Цветин. Никола е името на прадядо му по бащина линия, а Цветин е стара семейна фамилия, датираща още от края на ХVІІІ век. Учителят на проф. Симеонов Илия Бешков го подканял да смени „неподходящото” си име Галилей. Но то е избрано от негов чичо, който бил на гурбет в Америка, и след връщането си в България става кръстник на малкия син на Дамян Симеонов.

След като завършва Художествената академия в София през 1960 г., Галилей Симеонов е разпределен като учител по рисуване във Враца. След голяма обща изложба творбите му правят впечатление на академиците в НХА и го канят да преподава там.

„Това, че съм станал професор, е едно недоразумение – казва проф. Галилей Симеонов в едно от многобройните си интервюта през годините. – Аз съм малко келява работа в това отношение.“

Фантастико

Веднага след пенсионирането си през 1990 г., той се връща на село и твърди, че там му е мястото. Опитвал е да работи в Берлин и Рим, но никъде другаде не се е чувствал вдъхновен, освен в дядовата си къща.

През 1993 г. пожар изпепелява старата му къща. В нея той съхранявал над 300 рисунки и портрети. Тогава проф. Симеонов отказва да тъжи и казва, че „човек може да бъде победен, но не и унищожен, или да бъде унищожен, но не и победен” и намира себе си за победител и в двата случая.

Съпругата му е лекар – д-р Елена Момчеджикова. Двамата заедно построяват нова къща и в нея поддържат „старателен безпорядък“ – картините са навсякъде, в двора щъкат гъски, за които проф. Симеонов говори с умиление.

„Това е детска обич. Те са много нежнички, когато се родят от яйцето. И хората колко са чувствителни към нежността у природата…”, казва той в репортаж на Би Ти Ви, излъчен в сутрешния блок на телевизията днес, 26 октомври.

В къщата му, която изглежда занемарена, но всъщност е точно каквато я иска професорът, са гостували Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев, Никола Балкански. Тук са идвали Мерсия Макдермот, която открива Галилей Симеонов с портрета му на Яне Сандански, румънският живописец Корнелиу Баба и много чужди творци.

Нещата, които се коментират в социалните мрежи и по медиите, проф. Галилей Симеонов коментира с усмивка: „Всичко е вярно, ама не е истина” и с доволство разказва, че живее добре. Дори на 91 години.

Отскоро е почетен гражданин на Георги Дамяново. Твърди, че няма нужда от помощ, но понякога все пак приема да му помагат.

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема. Казват, че съм странен, но аз не намирам, живея си живота, на тази възраст… Много ми е хубаво.”

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах