Как живеем? Отговорът на България на Венецианското биенале

ВЕНЕЦИЯ

„Така живеем“, заявяват двама български артисти на съвременното изкуство на Венецианското биенале (11 май – 24 ноември). Рада Букова, Лазар Лютаков и кураторката Вера Млечевска представят България на елитния арт форум сред артисти от цял свят. Откриването на българския павилион е на 8 май на топ локация във Венеция – в палацо „Джустиниан Лолин“, красива бяла сграда, която е в „контакт с очи“ с прочутата галерия „Академия“ през Големия канал.

В галерия „Академия“ се стичат туристи от цял свят, за да видят шедьоври на Тинторето, Белини, Джорджоне, Йеронимус Бош, а в момента и за изложбата, посветена на 500-годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи. Там сега може да бъде видян оригиналът на една от най-интересните творби на Леонардо – „Витрувианският човек“, и когато тълпата мине през дървения мост над канала, се озовава в „нашето“ палацо, където на последния етаж са разположени произведенията на Букова и Лютаков.

Реклама на българския павилион по пътя на туристическия поток към галерия „Академия“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ден преди откриването ценители опитаха да разгледат българския павилион, обикаляйки града с картата на събитията на Биеналето. Между тези хора бяхме и ние – но като журналисти получихме възможността да видим творбата преди откриването. „Джустиниан Лолин“ е типично палацо – с вътрешен двор, каменен кладенец и безистен, пред който има малък док за лодки.

По червен килим по стълбите стигаме до първия етаж, където е павилионът на Португалия. Нагоре към последния етаж килим няма, но не е и нужен за идеята, която представят българските артисти.

Поглед към палацо „Джустиниан Лолин“ откъм галерия „Академия“. Българският павилион е на последния етаж. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Стигаме на етажа, от който се открива впечатляваща гледка към Венеция. Помещенията на българския павилион са с ниски тавани, под едри греди – видимо на стотици години. Под тях са разположени произведенията, чиято идея не става ясна от пръв поглед – разгадаването тръгва от търсенето на обяснение на заглавието „Как живеем“. То може да се разглежда и като констатация, и като отговор, и като въпрос, който би могъл да даде начало на разговор.

Експозицията е комбинация от две страни на въпроса.

„Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Рада Букова представя синьозелени плоскости, използвани в строителството, които у нас могат да бъдат купени на достъпна цена от всеки строителен магазин. В ежедневието се използват за изолация, но тук – поставени в изложбено пространство – намерението е да поведат мисълта за културните пластове на нашето време, за евтините материали, с които се обграждаме, и тяхната крехкост, която демонстративно изпъква в сравнение с интериора на тази сграда с уникална история – и особено с града, който присъства в произведението. Това може да бъде усетено най-добре на място, в тези шест зали, в палацо „Джустиниан Лолин“, във Венеция.

Кураторката Вере Млечевска пред творбата на Рада Букова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Оттук разговорът за времето, в което живеем, продължава Лазар Лютаков. Той изразява идеята си с чаши от рециклирано стъкло. Произведени са във Виетнам, за употреба в ежедневието. По думите му са изключително евтини, но същевременно са уникати – две еднакви няма, текстурата на стъклото е груба, с балончета въздух и песъчинки. Цветът им е синьозелен с нюанси в гамата на плоскостите на Рада – подобни също и цвета на водата в каналите на Венеция. Чашите на Лазар са наредени върху прозрачни плексигласови конструкции, които изглеждат като стъкло. На места са отчупени, нащърбени и с пукнатини. Минавайки през счупеното и рециклираното, светлината хвърля приказни многоцветни отражения – като отблясъците на водата върху околните сгради, които правят града светъл и бляскав.

Творбата на Лазар Лютаков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Как живеем, се питаме не само в България, а и по цял свят. И отговорът на Лазар и Рада е валиден за всяка точка на планетата. Живеем в крехък свят, затворени между стени от технологичен, но чуплив материал; опитваме се да не харчим безразсъдно ресурсите на планетата; рециклираме боклука в нови предмети, които не са така трайни и съвършени, но имат друга прелест. И правим всичко това в съжителство с артефакти на стотици години, полагайки своя културен пласт върху профила на времето.

Гледката от моста между палацо „Джустиниан Лолин“ и галерия „Академия“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков