„Как живеем“ в диалог и в контраст с Венеция

Българското участие на Венецианското биенале през 2019 г. е сред най-горещите теми в българската култура в последните месеци. В сряда, 16 януари, въпросът „кой“ най-сетне получи отговор. Жури избра проекта „Как живеем“ на куратора Вера Млечевска и художниците Рада Букова и Лазар Лютаков. Според председателя на журито Аделина Филева, надделели са проекти, в които идеите са били общочовешки, а по-малко точки са получили онези, „които постоянно обясняват кои сме, откъде идваме и какво сме дали на света“.

Официалното участие на България на най-голямото и престижно събитие в света на изкуството ще се състои от 11 май до 24 ноември.

24-е постъпили проекти са били доста разнообразни, обясни Аделина Филева – сред авторите е имало както индивидуални участници, така и проекти с по над десетина художници; както цялостно много добре подготвени, така и такива с „недобре направена концепция, недобре подготвен визуален материал“…

Филева обяви и техните подгласници на победителите. На второ място е класиран проектът „Изплъзваща се сигурност“ на Илина Коралова, трети е „Ядрена зима“ на Петко Петков – Дурмана.

Вижте още: АРТ ДУЕТ ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРИЯ НА БИЕНАЛЕТО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Пред медиите Вера Млечевска изрази надежда, че занапред ще бъде само една от многото куратори, които ще ни представят на Венецианското биенале в следващите години, „защото България има достатъчно потенциал и добри автори и участието ни трябва да стане традиционно“.

Относно своя проект Млечевска е контактувала с различни художници, но Рада Букова и Лазар Лютаков са имали общи интереси и теми, а накрая и обща посока. Кураторката подчерта, че мястото, на което ще бъде представен проектът е много специфично – третия етаж на палацо Джустиниан Лолин. По думите ѝ, там не може да се представи всичко, то има ограничения – например височината на помещението е само 2,50 м. Но Лазар и Рада са успели „да рефлектират върху самото пространство и да предложат проект, който е адекватен на него и контекстуален“.

„Между техните произведения има диалог, но те са и самостоятелни – обясни Млечевска. – Проектът влиза в диалог с това, което е Венеция като град, като културни натрупвания и традиции, както и помежду си, но са и самостоятелни. В същото време те си дават и сметка, че техните произведения и материали са в сериозен конфликт с даденостите на Венеция. Това е един контраст, който ни кара да преосмислим материалната култура не само като визуално изкуство, но и самата материалност на консервирания свят във Венеция.“

„Площад Славейков“ попита дали аудиозаписът и попълнените от членовете на журито оценъчни карти от последната фаза на обсъжданията ще бъдат достъпни публично.

„Според статута на българското участие на Венецианското биенале, тази информация не е публична. Вероятно, ако някой зададе въпрос по закона за достъп до обществена информация, вече ще се прецени дали – и ако да, каква част от тази информация може да бъде предоставена“, отговори Екатерина Джумалиева, шеф на дирекция „Културно наследство“ в Министерство на културата.

На втория ни въпрос относно ситуацията с избора на директор на Националната галерия Яра Бубнова за комисар и течащата проверка за конфликт на интереси заради позицията ѝ в частния Институт за съвременно изкуство, отговорът – отново на Джумалиева, беше следният:

„Вече неведнъж Министерството е питано по този въпрос. В самия Статут за национално участие ясно са разписани задълженията на комисаря. Неговите задължения са посочени и на страницата на самото биенале. Той трябва да следи за избирането на участниците, да следи за прозрачността и всъщност той е човекът, който е в контакт със самото биенале. Това е основната му роля, а също и да следи за организацията на националното участие. В Статута е посочено, че за всяко участие се избира комисар и съответно институция, която да се занимава с организацията на участието. Към днешна дата това е Националната галерия. Министерството на културата избра този вариант – директорът на Галерията да бъде комисар“.

След срещата с медиите кратък коментар за организационни проблеми даде художникът Петко Дурмана, участник в конкурса с проекта „Ядрена зима“. Като оставим настрана неспазените първоначални срокове за обявяването на условията, по думите му, главният проблем е голямото забавяне в оповестяването на мястото на българското участие и неговите параметри. Дурмана припомни, че конкурсът е обявен в сайта на Министерството на културата на 29 ноември с краен срок за подаване на документи 29 декември. А пространството и неговите размери са обявени 12 дни по-късно, на 11 декември.

Малко по-рано на пресконференцията Вера Млечевска подчерта, че една от най-важните страни на нейния проект е именно съобразяването с пространството… На 5 декември Дурмана е изпратил в Министерството на културата и официална молба за информация за височината на залите, какъв е цветът на стените, откъде се влиза в залите и какъв е размерът на вратите, през които ще бъдат внесени произведенията. Отговор не е получил.

Всички, които проявяват интерес и към останалите участници в конкурса, ще могат да видят проектите им на 23 януари в столичната галерия „Средец“.

България на Венецианското биенале през годините

Биеналето се провежда от 1895 г. След участие в общите изложби в началото на ХХ век, България се представя за първи път с национален павилион през 1942 г. След дългата изолация от света по времето, когато сме част от така наречения „социалистически лагер“ (с еднократно и недокументирано участие през 1964 г.), десетилетия по-късно, през 1999 г., България присъства с работата „Съобщение“ на Недко Солаков, курирана от Яра Бубнова. През 2007-а страната ни се представя с проект на куратора Весела Ножарова и Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, през 2011 г. България е представена от художниците Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов, курирани от Джордж Лукс. Недко Солаков има още няколко участия по индивидуални покани от кураторите, както и специално отличие на журито от 2007 г.

Тази година главната тема на централната изложба на биеналето е пожеланието (или древно китайско проклятие) „Да живееш в интересни времена!“.

„Във времена, когато разпространението на фалшиви новини и алтернативни факти подкопават политическия дискурс и доверието, от което зависи той, си струва да се опитаме да преосмислим разбиранията си за това, което се случва. Изкуството може да ни накара да се замислим как определяме нашите културни граници“, казва кураторът Ралф Ругов.