Един слух броди из България от 50 години – историята за пропадналия концерт на „Бийтълс“ в София по време на Световния младежкия фестивал през 1968 г. Слухът периодично се разгаря с нова сила, раздухван от тежката липса на професионализъм и елементарни познания по история на музиката, както и от една публикация „от архивите на ЦК на БКП“ – защото, както знаем, от протоколите на ЦК на БКП истината струи като бистра вода от планински извор в ранна пролет.
Последната реинкарнация на този мит беше миналата седмица в телевизионното предаване „Обичам България“ – като отговор на въпроса с гостуването на коя световна група в България сме се разминали на косъм през 1968-а, бяха посочени „Бийтълс“. Че сме се разминали – разминали сме се, но не само през 1968-а, а въобще. И не на косъм, а с десетилетия. Нужно ли е любовта към България да минава през такива измислици?
Като всеки стар слух, и този има няколко версии – общото между всички тях е твърдението, че „през лятото на 1968-а „Бийтълс“ заявяват намерението си да пеят в София“. Според най-лекия, лайт-вариант на клюката – някъде през 1968 г. Джон, Пол, Джордж и Ринго изразили желание да изнесат концерт на Световния младежки фестивал в София, но по нареждане на ЦК на БКП получили отказ. В най-екстремната хардкор версия „Бийтълс“ кацат инкогнито на летище „Враждебна“, изнасят таен концерт пред избрани гости (от ЦК?) в Червения салон на хотел „Балкан“ и късно през нощта си заминават.
Разбира се, този изцяло български слух, е толкова верен (или дори по-малко) колкото един друг световен слух, според който Маккартни е загинал в автомобилна катастрофа през 1967-а и е заменен от двойник (изглеждащ, пеещ, свирещ и композиращ като оригинала, но все пак менте). Тоест у нас вместо истинските „Бийтълс“ щяха да дойдат само Джон, Джордж, Ринго и ментето.
Най-сериозното – и всъщност единственото доказателство на вярващите, че „Бийтълс“ са искали да пеят в София – е документ, протокол от заседание на Секретариата на ЦК на БКП, от 9 май 1968 г., на което присъстват другарите Станко Тодоров, Борис Велчев, Венелин Коцев, Стефан Василев, Ангел Цанев, Стоян Караджов и Георги Боков. Може би Ирина Бокова е чула от баща си нещо по въпроса? Дали не би могла да включи единствения концерт на „Бийтълс“ в Лятото на любовта (и на Световния фестивал на младежта и студентите) и от другата страна на Желязната завеса сред недвижимите културни ценности на България? Дори и да не се е състоял? Не ли крайно време на летище „София“ да се постави поне една паметна плоча, която да уведомява пристигащите чужденци (и заминаващите българи):
„Тук „Бийтълс“ за малко (не) кацнаха през лятото на 1968 г.“?
Първа точка в прочутото „бийтълсово заседание“ на Секретариата на ЦК е „По някои въпроси на Кюстендилски окръг“. Втора точка гласи: „За Средноречкия партизански отряд“ – приет е за сведение докладът на назначената за проучване на въпроса Комисия, който стига до извода, че такъв отряд не е съществувал. И така още 15 страници и двайсетина „подгряващи“ теми, преди да стигнем до най-важната XXV точка, озаглавена „За подготовката на IX световен фестивал на младежта и студентите“. Срещу нея пише:
„Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма за отклоняване искането на битълсите да участват в IX световен фестивал на младежта и студентите, който ще се състои през месец юли тази година в София“.
От написаното не става ясно – първо: самите „Бийтълс“ ли са отправили искане за участие (по-надолу ще обясним защо това изглежда невъзможно), и второ: дали в Секретариата на ЦК на БКП под така наречените „битълси“ разбират именно групата „Бийтълс“. Тук трябва да уточним за по-младите, че през 60-те години в България думата „битълси“ (с малка буква и без „й“) се употребяваше от определени среди, към които спадат и гореспоменатите „другари“, много по-често като синоним на невъзпитани младежи с дълги коси, отколкото като членове на конкретния музикален колектив. Или както „Работническо дело“ описва чешки рок музиканти „неканени гости“, участници във фестивала:
„Мръсни, със сплъстени дълги коси, неумити със седмици лица, с омазани дрехи, нечистоплътни, груби и предизвикателни, те предявяваха претенции, че принадлежали към участниците…“
Има две вероятности, едната от които е по-скоро невероятност. И тя е „Бийтълс“ лично да са поискали да участват на Софийския фестивал. Просто, защото всички факти, които са известни за групата, сочат, че последната идея, която би им хрумвала през лятото на 1968-а, е да пеят някъде, дори и в България. Все пак това е страна, за която няма никакви данни въобще да е споменавана от някои от четиримата, освен от Джордж Харисън, за когото се знае, че се е срещал с Янка Рупкина и е останал впечатлен от българския фолклор, но това е чак през 90-те години.
Какви са фактите: през годините на концертния си живот – от 5 януари 1961-а до 29 август 1966-а „Бийтълс“, освен в родината си, са свирили само в петнайсетина други страни – и сред тях няма социалистически. Още през пролетта на 1966-а те вече са крайно недоволни от концертите си – преди всичко в музикално отношение:
„Заради писъците и виковете на публиката през повечето време ние почти не се чувахме как свирим, поради което нивото ни като концертна група падна значително“, признава Ринго.
По това време и песните им са станали твърде сложни, за да прозвучат достатъчно добре на живо, без допълнителни музиканти. Тежи им, разбира се, и непрекъснато пътуване и спане по хотели, от които заради изключителната си популярност не могат да излязат.
През юли 1966-а те вече са взели решението да се откажат от концертите – веднага след последните десетина, вече договорени дати през август в САЩ. Смятат да насочат вниманието си изцяло към разширяващите се възможности, които им предлага студиото. Случилото се при гостуването им в Манила, Филипините, циментира решението им да сложат край на този вид пътувания. При пристигането си те са охранявани от толкова многобройна тежковъоръжена полиция и военни, че решават, че има война.
След пресконференция в главната квартира на военноморските сили, без да ги пита въоръжената охрана ги откарва на яхтата на богат филипински индустриалец, чийто син искал да се похвали на приятелите си с бийтълсите. Според филипинските власти на яхтата за тях било по-сигурно, но Джон, Пол, Джордж и Ринго започват да подозират, че са отвлечени. В 11 ч. охраната иска да ги заведе в президентския дворец, където първата дама Имелда Маркос дава прием в тяхна чест. Те са били уведомени и поканени още няколко дни по-рано, но Брайън Ъпстейн е отказал, верен на принципа групата да не се среща с политици и официални лица по време на турне. Дори когато им се обаждат да ги помолят от британското посолство, те остават непреклонни.
Междувременно филипинската телевизия излъчва репортаж от президентския дворец, в който показва празните места, запазени за четиримата музиканти, плачещи разочаровани деца и президентшата, споделяща колко унизена се е почувствала от отсъствието им, което разпалва антибийтълсови настроения в страната. След втория концерт (те изнасят два – един от 16 ч. и един от 20 ч.), който бил озвучен отвратително, публиката така блокира стадиона, че те дълго не могат да се приберат в хотела си. А в хотела и от посолството им съобщават за получени смъртни заплахи.
После става още по-страшно.
1 2
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение