Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как Живков спря „Бийтълс“, а Рашидов изгони Джагър

Честваме 50 години от най-прочутия концерт в НРБ, който не се е състоял

Восъчните фигури на „Бийтълс“ в Музея на мадам Тюсо в Лондон имат толкова общо с истинските Джон, Пол, Джордж и Ринго, колкото и желанието им да свирят в София през 1968 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Как Живков спря „Бийтълс“, а Рашидов изгони Джагър

Восъчните фигури на „Бийтълс“ в Музея на мадам Тюсо в Лондон имат толкова общо с истинските Джон, Пол, Джордж и Ринго, колкото и желанието им да свирят в София през 1968 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На сутринта „Бийтълс“ откриват, че през нощта охраната им е свалена, а вестниците са пълни с истории, които ги заклеймяват заради отказа им да посетят дворцовия прием. Докато пътуват към летището, се оказва, че филипинският им шофьор е забравил пътя… И за да стане кошмарът пълен, когато все пак стигат, в залата за пътници са принудени да минат през гневна тълпа, който ги блъска, а Ленън и Ринго отнасят и по един юмрук в лицето за това, че били обидили първата дама…

Следващите им концерти са през август в САЩ – но те вече са взели твърдо решение и информират Ъпстейн, че това ще бъде последното им турне. А три дни по-късно, вече в Лондон, „Бийтълс“ дават телевизионно интервю, в което разказват премеждията си в Манила. Маккартни нарича нападателите си „страхливци“, Ринго определя престоя като най-страшното нещо, което му се е случвало, Харисън казва, че би се върнал на Филипините, само ако трябва да хвърли бомба върху страната… а Ленън добавя „по този въпрос всички сме съгласни“.

Последният концерт е на 29 август в Сан Франциско, а в началото на септември Харисън заминава с жена си на почивка в Индия. През октомври Ъпстейн обявява официално, че „Бийтълс“ няма да пътуват повече. През декември, вече отпочинали, четиримата влизат в „Аби Роуд“, за да запишат When I’m 64 на Пол и Strawberry Fields Forever на Джон. На 1 юни 1967 г. е официалната премиера на обявения в много класации за най-велик албум в рока, Stg. Pepper’s Lonely Hearts Club Band. На следващия ден „Бийтълс“ съобщават, че се заемат с проекта Yellow Submarine.

През следващите две години до фактическото си разпадане „Бийтълс“ свирят заедно пред публика само веднъж, като изненадват лондончани на 30 януари 1969-а с безплатен 40-минутен концерт от покрива на сградата на „Епъл“. Междувременно са отхвърлили покани от най-големите фестивали в света по онова време: в Монтърей, Нюпорт, Маями, Атланта, Удсток, Алтамонт…

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Освен всичко друго, „Бийтълс“ са вероятно и групата с най-добре документиран живот – ден по ден, често и по часове. Специално в края на юли и началото на август 1968 г., докато в София тече Световният младежки фестивал, те са в Лондон, заети с много сериозна работа. Всъщност, още от края на май до края на август няма ден, в който да не работят интензивно по записите за двойния албум The Beatles, или „Белия албум“. Специално 28 юли, денят, в който в София започва фестивалът, е известен в историографията на „Бийтълс“ като „Лудия ден“ – на тази дата те участват във фотосесии на десетина локации из Лондон и на нито една снимка не изглеждат натъжени и оскърбени от решението на Секретариата на ЦК на БКП да „отклони“ участието им в Световния фестивала на младежта и студентите (те дори и не са студенти).

В следващите дни до 6 август в София тече фестивал, в Москва планират нахлуването в Чехословакия, а в Лондон „Бийтълс“ записват една от най-великите композиции на Пол – Hey Jude – и се наслаждават с пълна сила на новооткритата си свобода (включително и творческа в студиото). Правят и първите си експерименти с осем-пистов магнетофон. Последното, за което мислят по това време, е участие в какъвто и да е фестивал. Ако имаше такова нещо, досега все някой щеше да го спомене някъде.

Как тогава да си обясним XXV точка от заседанието на Секретариата на ЦК? Най-вероятно някой от българските или международни организатори и фактори в световното младежко и студентско движение нещо си е мечтал, обсъждал или се е шегувал, друг го е чул, трети го е коментирал… и така силно преувеличената опасност от пристигането на „Бийтълс“ е стигнала да ЦК на БКП. Вероятно ги е обхванал истински ужас от възможния бийтълсов идеологически атентат, застрашаващ социалистическата ни родина. И са решили да се застраховат. Ако някой друг е отправил искане от името на „Бийтълс“, то това няма нищо общо с тях и никога не е имало никаква вероятност да участват на фестивала – дори и ако Секретариатът на ЦК да беше взел решение да поощри участието им. Една от хубавите страни на иначе не много приятния свят от времето на Желязната завеса беше, че нито БКП, нито дори КПСС имаха някакво влияние върху западната рок музика.

Изглежда, че преди 50 години в ЦК на БКП е станало голямо объркване, но нещо много подобно се случи с цялата родна общественост, само преди няколко месеца. Миналото лято почти всички медии – БНР, БНТ, Би Ти Ви и т.н. – обявиха грандиозен благотворителен концерт  в София: с Мик Джагър, Род Стюарт, Антонио Бандерас, Джони Деп, Бруно Марс, Джъстин Тимбърлейк, Филип Киркоров, Сергей Лазарев, „Ийгълс“, Слаш. Трябваше да се състои в София миналия октомври.

И това се случи в наши дни, когато за около 3 минути всеки може да провери какво ще прави на обявената дата всеки от обявените участници (и да разбере, че  Мик Джагър ще участва наистина в грандиозен концерт, но в Калифорния, „Ийгълс“ вече не съществуват, а Джони Деп вече е „идвал“ веднъж в Бургас). Поразително е колко много професионални журналисти се хванаха!

Вижте още: МИК ДЖАГЪР И ДЖОНИ ДЕП В СОФИЯ? НАИСТИНА?

Но ако след 50 години някой студент по журналистика преглежда днешните вестници, току-виж написал, че през 2016-а България се е разминала на косъм с Концерта на века, но тогавашният министър на културата Вежди Рашидов, който обичал чалгата (бел. авт. – Рашидов има много грехове, но в интерес на истината няма никакви данни Рашидов да харесва попфолк), не позволил.

Сега да си представим как биха могли да реагират на подобен слух хората преди 50 години – когато нямаше не само интернет, но писмата между Казанлък и Стара Загора пътуваха по 3 дни, а между София и Лондон по 2 седмици. За обикновен телефон се чакаше с години. Вероятно почни всички биха повярвали.

Все пак и ние имаме право на слухове, легенди и митове – така, както руснаците имат право да вярват, че те са измислили кирилицата; както сърбите – че тяхна разработка е в основата на американската космическа програма „Аполо“; както американците, че труповете на извънземни се пазят в Зона 51; както цялото „прогресивно“ човечество – че американците не са кацали на Луната и сами са взривили Кулите-близнаци.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах