Куриозният произход на някои псевдоними

Роден като Морис Микълуайт, Майкъл Кейн решава да превърне сценичното си име в истинско. Но как изобщо е стиганал дотук? И откъде идват имената на Джоан Крофорд и Боно?

Осемдесет и тригодишният Морис Микълуайт е една от най-новите жертва на глобалната война срещу тероризма. След като поредица проверки от объркани гранични служители и взиране в паспорта му водят до изгубени часове, той решава да узакони сценичното си име. Оттук нататък ще бъде Макъл Кейн и пред закона, разказва „Гардиън“.

Псевдонимът на звездата от „Италианска афера” и „Син лед” се ражда, когато в една мразовита лондонска вечер той се обажда на агента си от телефонна кабина, а в отсрещното кино прожектират „Бунтът на Кейн” с Хъмфри Богарт. По онова време Кейн си търси псевдоним за втори път: не може да продължи да бъде „Майкъл Скот”, защото в Уест Енд се е появил друг актьор със същото име.

Със сигурност Кейн не е първият актьор, създал си име, като си го е измислил. САЩ имат дълга и леко потискаща история на евреи, сменящи имената си, за да се впичат в бялата, англосаксонска, протестантска система – Джон Стюърт (Лейбовиц), Уинона Райдър (Хоровиц) и Джийн Симънс (Хаим Уиц) са част от примерите.

Упи Голдбърг може би е единствената звезда, минала по обратния път. Първата част от сценичното име на Карин Джонсън идва от репутацията й на човек, създаващ вятър около себе си („whoopie cushion” означава буквално „пърдяща възглавница”), а втората – от идеята на майка й, че щом първата част от псевдонима е нелепа, то поне втората трябва да е страшно сериозна (а може би и от съвсем разбираемото желание истинското фамилно име да не бъде замесвано).

Понякога псевдонимите имат още по-невероятен произход. Сид Вишъс от „Секс пистълс” взима името си от хамстера на Джони Ротън (и това е псевдоним, „Rotten”ознвачава „изгнил”). Животинчето се казва Сид и хапе злобно, така че отнася коментара „Твоят Сид е злостен!” („vicious” значи точно това), а Джони Ротън намира забележката за толкова смешна, че „Сид Вишъс” става прякор на приятеля му от детинство.

Певецът, известен някога като Пол Хюсън, някога бил популярен сред уличната си банда като „Стейнхегванхюйсенолегбангбангбанг“, така че със сигурност се е зарадвал, когато негов приятел започнал да си прави шегички с него и с името на магазин за слухови апарати в Дъблин, наречен „Bona vox” („Добър глас” на латински), адаптирал го като Боно Вокс и накрая го съкратил до Боно.

Джон льо Каре твърди, че харесал измисленото си последно име от рекламата на магазин за обувки в Батърсий, която видял върху преминаващ автобус. Това така и не е потвърдено, а и той обича да си доукрасява, така че истината остава неясна. По същия начин не е сигурно дали Винсент Фърниър не се шегува, твърдейки, че се е свързал с душата на вещер от 16-и век по време на спиритичен сеанс: вещерът се наричал Алис Купър. Фърниър го избрал за име на групата си, но името станало негов личен прякор, така че той продължава да плаща авторски права на първоначалните членове на бандата, когато му се налага да го ползва за соловите си изяви.

Да плащаш наем за името си е едно, но то да бъде продадено изпод носа ти е съвсем друга работа. Прочутата най-вече с това, че е прочута, Люсил ЛьоСюр научава от MGM, чекомпанията ще проведе конкурс за намирането на най-добро име за нея. Феновете гласуват за „Джоан Крофорд”, което ЛьоСюр мрази, защото й звучи като името на безгръбначно („crawfish” означава вид рак).