Учени успяха да реконструират песента „Another Brick in the Wall“ на „Пинк Флойд“, „подслушвайки“ мозъчните вълни на хора, слушали парчето, съобщава „Гардиън“. Думите в аудиозаписа трудно се разпознават и звучат, сякаш са записани под вода, но това е първият път, в който разпознаваема мелодия се декодира от записи на електрическа активност в мозъка.
Невролози и преди са успявали да дешифрират реч от мозъчна активност, но „всички тези опити за реконструкция имаха роботизирано качество“, коментира проф. Робърт Найт, невролог в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Надеждите са, че правилното разчитане на мозъчна активност в бъдеще може да улесни комуникацията на пациенти, страдащи от неврологични заболявания и нарушения в речта, като инсулт или амиотрофична латерална склероза (болестта, с която бе диагностициран Стивън Хокинг).
Проф. Робърт Найт провежда изследването с помощта на постдокторанта Людовик Белие, специалист по когнитивна неврология. Заключенията им са публикувани в списание „PLoS Biology“. В експеримента двамата анализират електрическите импулси от мозъка на 29 пациенти, диагностицирани с епилепсия. Всички те се подлагат на мозъчна операция в Медицински център „Олбъни“ в Ню Йорк с надежда, че хирургическата намеса ще овладее епилептичните им припадъци. На повърхността на мозъка им са били прикачени електроди и докато тече операцията, пациентите слушат парчето „Another Brick in the Wall, Part 1“, което звучи в операционната зала.
С помощта на изкуствен интелект Белие успява да разшифрова записите и след това да пресъздаде песента от електрическите импулси, засечени в мозъците на пациентите. Резултатът не е перфектен, но се откроява стихът „All in all, it’s just another brick in the wall“. Ритъмът и мелодията са запазени.
„Музиката е емоционална и прозодична, тя има ритъм, акцент, интонация – коментира Белие. –Спектърът ѝ е много по-широк в сравнение с ограничените фонеми на който и да било език и това откритие разкрива ново измерение на мозъчните импланти, декодиращи реч.“
Подреждането на електродите по-близо един до друг по повърхността на мозъка води до по-изчистен и качествен запис, смята Найт. В настоящия експеримент те са били поставени на 5 мм един от друг, но при няколко пациенти разстоянието е било 3 мм и те са се откроили като по-добрите „изпълнители“.
„Звучи малко, сякаш говорят под вода, но това е едва първият ни опит“, обяснява той.
С напредването на технологиите в бъдеще подобни записи ще могат да се правят без необходимост от операция, а само със закачането на чувствителни електроди по скалпа, надява се неврологът.
В минали изследвания учените дешифрират електрическата мозъчна активност, засечена в моторната кора – зона, която контролира мускулите на устните, езика и ларинкса, за да оформят думи, уточнява „Гардиън“. Настоящото проучване използва записи, направени в слуховите области на мозъка, където се обработват всички аспекти на звука.
Проучването описва и нови зони, участващи при засичането на ритъм, и потвърждава заключението, че дясната страна на мозъка е по-фино пригодена да възприема музика спрямо лявата.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение