Какъв би бил светът, ако Джордж Клуни седне в Овалния кабинет?

Не е тайна, че британската и американската либерална преса не обичат настоящия американски президент. Причините за това са много и са свързани с теми от „Брекзит“ до отношенията на по-крайните консерватори към скъпи на всяко либерално сърце теми като правата на малцинствата, жените и хомосексуалните.

Стив Роуз, журналист от „Гардиън“, си задава въпроса дали президентски мандат на Джордж Клуни не би могъл да спаси Америка. Статията му изглежда като кратка чернова на нелош фантастичен разказ. Един симпатичен, харесван от всички, добре изглеждащ, добре говорещ и политически ангажиран мъж начело на една от най-влиятелните страни в света…

Това напомня както за забележителния Роналд Рейгън, който успешно се превърна от актьор в политик, така и за по-неприятната тема около телевизионния президент Франк Ъндъруд, който сякаш превзе живота на доскоро обожавания артист Кевин Спейси, слезе от екрана и оживя пред очите ни като чудовището на д-р Франкенщайн. Толкова по-иронично е, че Спейси беше аплодиран шумно, когато заяви в интервю, че обръщанията му към публиката в „Къща от карти” с цинични наблюдения за политиката са всъщност адресирани към Доналд Тръмп.

Човек прибягва до такива идеални, мечтателни сценарии, когато действителността не му харесва, а няма сили да я промени. Този коментар няма за цел да „защитава” президента – тук става дума просто за наблюдение. Не е лъжа, че настоящият американски държавен глава представлява огромен проблем за страната си и че не е ясно дали ще успее да завърши своя мандат. Но в някакъв смисъл той е и успешен актьор, превърнал се в президент. Само че е всичко това, което Клуни и Рейгън не са. Това не дава мира на журналистите от „Гардиън”, „Индипендънт”, „Ню Йоркър” и изобщо на либералната преса, която не може да спре да предъвква фрустрацията си.

Основанията за това са сериозни. И все пак има нещо тревожно в тази обсесия по сценария „Какво би станало, ако…”. Вторачването в човека, който поне засега упорито отказва да играе по правилата (а не иска и да напусне светлината на прожекторите), се превръща в слабост и мания. За добро или зло, Тръмп наистина управлява. През деветдесетте това беше просто виц. Има анимационни филмчета, посветени на крайно комичната възможност Доналд някога да превземе Вашингтон. А ето, че това все пак се случи. Шегата стана горчива.

Но да се запитаме: а не е ли възможно утре и Джордж Клуни да стане жертва на сегашния сексскандал в Холивуд? Тогава кой актьор ще трябва да заеме мястото му като некоронован крал на Америка? И за колко време? Арнолд Шварценегер? Това вече се случи в един екшън, даже сценаристите май си бяха позволили шега с промяна на Конституцията в негова чест.

Впрочем, самият Тръмп е част от историята със сексуалните скандали. Но и Клинтън имаше своите приключения навремето, а коментарите по света бяха по-скоро хумористични. Голямото мнозинство като че ли не се интересува толкова от сексуалните прегрешения на политици, а се настървява и си купува пуканки, когато любим актьор се окаже чудовище.

Колегите от „Гардиън” вярват във функцията на медиите като четвърта власт, като коректив и трибуна на алтернативи и идеи. Така и трябва да бъде. Но е факт, че темата с падането на Тръмп е извън контрола на медиите, които най-силно желаят то да се случи. А това симпатично упражнение с Джордж Клуни издава фиксация, дълбока вътрешна криза и неувереност.