Какъв е смисълът да възкръснеш от мъртвите, ако не си Спасителя?

ВНИМАНИЕ! Този текст разкрива съдържанието на финала на „Игра на тронове“.

Джон Сняг (Кит Харингтън) вече излъга смъртта веднъж. 998-ият лорд-командир на Нощната стража бе прободен в сърцето на финала на петия сезон на „Игра на тронове”, само за да се върне два епизода по-късно за още повече насилие: първо в „Битката на копелетата”, в която той и Санса Старк (Софи Търнър) си върнаха властта над родния Зимен хребет, по-късно и в „Дългата нощ”, в която той и съюзническите сили на живите се обединиха, за да спасят Зимен хребет и останалата част от човечеството от Белите бродници.

В крайна сметка Джон не бе от особена полза в нито един от тези два конфликта. Той оцеля, но и в двата случая нямаше внимателно подготвени планове и едва не загина. Сестрите на Джон Санса и Аря (Мейси Уилямс) спечелиха битките срещу Рамзи Болтън (Айвън Риън) и Нощния крал (Владимир Фурдик) чрез трудно спечелените съюзи и смъртоносни умения. Междувременно в тези битки Джон се сблъска със самото понятие за смъртност: полупогребан в купчина трупове в „Битката на копелетата“ и притиснат до стената от огнедишащ нежив дракон в „Дългата нощ“.

По онова време участието му в двете битки изглеждаше безсмислена и разочароваща употреба на Джон Сняг – най-близкото нещо до традиционния архетип на герой във фентъзи сага, с мощен меч и тайно право над трона – претенция, влизаща в директен конфликт с любовта на живота му (втората) Денерис Таргариен (Емилия Кларк). Ако Джон нямаше да стане спасителят на света, тогава какъв беше смисълът на смъртта и възкресението му?

Претенцията на Джон Сняг за трона влиза в директен конфликт с любовта на живота му Денерис Таргариен. Снимка: HBO

Въпросът отразява момент от предпоследния епизод „Отвъд стената” на сезон 7, в който Джон и колегата му, също бивш мъртвец, Берик Дондарион (Ричард Дормер) се сприятелиха чрез уникалната им връзка със смъртността. Берик беше толкова объркан, колкото и Джон – защо и двамата все още са тук, когато толкова много други си останаха мъртви? Но той беше сигурен в едно: общата им цел.

„Смъртта е врагът, първият и последният – каза тогава Берик. – Врагът винаги печели, а ние все пак трябва да се бием с него. Това е всичко, което знам. Ти и аз няма да намерим много радост, докато сме тук, но можем да помогнем на други да оцелеят. Можем да спасим онези, които не могат да се защитят сами.”

„Аз съм щитът, който пази света на хората – отговори Джон, размишлявайки върху клетвата си като човек от Нощната стража. – Може би това е достатъчно.”

Караулът на „Играта на тронове“ свърши и някои от въпросите, които течаха във вените на историята на Джон Сняг, най-накрая имат отговори. Каква беше целта на неговите таргариенски корени? Беше ли предопределен да стане крал на Вестерос? Как изглежда нежеланието му да седне на Железния трон в светлината на раздразнението на Денерис срещу Кралски чертог? Ако истинската цел на Джон беше да пази света на хората, тогава какво би означавало за него да седи на трона?

Дрогон не посмя да изпепепели виновника за смъртта на Денерис. Снимка: HBO

Първо отговорът на последния въпрос: да защитава хората за Джон означава да използва кинжала си. Сняг извърши единственото убийство в последния епизод, забивайки нож в сърцето на Дани в студената тронна зала, само на няколко крачки от могъщия трон, който тя толкова дълго желаеше. Това е ход, произтичащ от тлеещите съмнения на Джон за Дани, които се разгоряха допълнително след разговора му с Тирион (Питър Динклидж):

„Когато тя изби робовладелците в Ащапор, никой не възропта – казва Тирион пред Джон, докато разговарят в килията на някогашната и бъдеща Ръка на краля, – все пак, те бяха злодеи. Когато разпна стотици благородници от Мийрийн, кой би спорил? Те бяха злодеи. Датрокските халове, които изгори живи? Те ѝ готвеха по-страшна участ. Където и да пристъпи, умират злодеи и всички славят името ѝ. Тя става все по-могъща и по-сигурна в правотата си. Убедена е, че съдбата ѝ е отредила да направи света по-добър. Ако вярваш в това, ако искрено вярваш, няма ли да убиеш всеки, който застане на пътя на бленувания рай?”

Преди да продължи, Джон си спомня думите на друг човек, запознат с леда и огъня: покойния Емон Таргариен, който веднъж каза на Джон, че „любовта е смърт за дълга“. Емон избягва собствените си задължения като наследник на Железния трон, като проправя пътя на своя брат Егон към короната и да създаде хората, които биха причинили толкова много от настоящите вълнения на Вестерос: Лудия крал Ерис, децата му Регар и Денерис и неговия таен внук – пак Егон, по-известен за нас като Джон Сняг.

Тирион, Берик, Емон… всички те са наемници по собствена воля, преживели своите войни и са получили своите рани. Всеки от тях е изпитал любовта и дълга си. За Джон Сняг, човек, който произхожда от рода на достойния Нед Старк – ако не толкова по кръв, то по възпитание – дългът винаги е печелил. Ако пробождането на любимото сърце може да служи като щит, който да опази света на хората, може би това е достатъчно.

След като убива Денерис, Джон прекарва седмици в затворническа килия, като по някакъв начин избягва незабавната екзекуция от ръцете на отмъстителния и склонен към насилие Сив червей (Джейкъб Андерсън). Когато най-накрая е освободен, статуквото на Вестерос се е променило: Бран (Айзък Хемпстед Райт) е крал, Санса е кралица на Севера, а на Джон е позволено да се измъкне от кралската си съдба: той е принуден да се върне в Черен замък, за да изживее дните си на Вала.

Предвид това, което знаем за Джон Сняг, историята би могла да свърши там. В края на краищата Черен замък е познато място за Джон. Това би било достатъчно приятно съществуване за човек, чиито амбиции никога не са били по-големи от това да постъпва правилно. Сигурни сме, че когато се разделихме с Джон, той още не бе съвсем наясно дали е постъпил правилно като уби Денерис – така че има някакъв смисъл окончателната версия на Джон Сняг в един момент да се отдалечи от „правилния” път и да последва свой собствен.

От определена гледна точки Джон Сняг беше обещаният принц, предопределен да носи короната и властта във Вестерос – нещо, което той никога не е искал. Вместо това той си избра активна роля в решаването на новата съдба на кралството, в която кралското потекло престана да бъде решаващ фактор. (Колелото наистина ли е счупено? По-скоро не.) Джон се се оказа в позиция, в която отхвърля короната с едно бързо убийство, като се осъди на доживотна служба на Вала.

Джон Сняг бе обещаният принц, предопределен да властва над Вестерос. Снимка: HBO

Но има и друга корона, която Джон спечели – корона, която принадлежи на другата страна на Вала, където той бе с Берик не много отдавна. В тази неразумна мисия за залавянето на нежив, който да покажат в Кралски чертог като доказателство за заплахата на Нощния крал, Джон вдиша свободния, див въздух, студът зачерви бузите му – и за човек, умрял не много отдавна, Джон Сняг никога не е изглеждал по-жив. За човек, който знае как изглежда смъртта (а именно, че не изглежда никак), може би това е щастлив край – той в крайна сметка избира да не се подчинява на заповедите и вместо това да се върне на мястото, където се е чувствал най-жив.

„Ето защо всички ние се съгласихме да го последваме – каза Тормунд за Джон в „Последният от Старките“ в нещо като импровизирана коронационна реч. – Той е малък, но той е силен. Достатъчно силен, за да се сприятели с враг и да умре заради него. Когато ги убият, повечето хора си остават така. Не и този! Той се върна – и продължи да се бие. Тук, на север от Вала, и обратно. Той продължава да се бори. Качи се върху шибан дракон и се би! Какъв човек се качва върху шибан дракон? Луд човек – или крал!“

„Той е малък, но той е силен. Достатъчно силен, за да се сприятели с враг и да умре заради него“, казва дивакът Тормунд за Джон Сняг. Снимка: HBO

Накрая Джон Сняг отхвърля короната, която трябваше да носи по рождено право. Джон, по-скоро продукт на възпитанието, отколкото на гените си, избра корона, която сам е спечелил: тази, която се намира в „Истинския север“, както би казал Тормунд. В заключителната сцена на поредицата Джон напуска Черен Замък заедно със Свободния народ и отиват в гората, където бе първата зловеща сцена в „Игра на тронове”. Там няма вече Бели бродници, от които да се страхуват, благодарение на ролята на Джон в обединяването на кралствата срещу Нощния крал, дори и да не го уби лично. Ако някъде там все още има опасности, вече нищо не е толкова страшно, че Джон Сняг, бивш лорд-командир на Нощната стража, бивш крал на Севера, човекът, който трябваше да бъде владетел на седемте кралства, да не продължи напред под ново заглавие: Кралят отвъд Вала. Нека царува дълго!