Какъв политик искаме да ни управлява? Вижте в Народния театър

Задават се поредните избори, а ние не спираме да мислим кой искаме да ни управлява, какъв човек, с какви качества и образование. Питаме се има ли кандидати, достойни да служат на България, тоест на самите нас. Отговорът на този въпрос е многопластов и сложен, но един от аспектите му може да бъде открит в Народния театър, в спектакъла „Нова земя“, в образа на Найден Стремски, кандидат за депутат, който поставя пред личните си интереси тези на народа и своето отечество. Родолюбец от Иван-вазов мащаб.

От устата на Найден Стремски ще чуете гледната точка, която видимо липсва на днешните политици:

„Искам да разбера какво иска народът…“. 

Героите в нашия политически театър излизат на сцената най-често с други намерения, но често употребяват думата „народът“ и нерядко говорят от негово име, разчитайки, че народът няма да разбере за какво са дошли и на кого служат. В крайна сметка ни управляват най-добрите актьори в играта „какво иска народът“, а една бутикова политическа група все се чуди защо „не ги разбира народът“. И от много отдавна, та и до днес този митичен „народ“ продължава да е в ролята на публика.

Затова е хубаво преди изборите да гледаме „Нова земя“ в Народния театър. Юрий Дачев е направил много добра адаптация на Вазовия роман, сюжетът е събран в 2 часа и 20 минути. Гледа се леко, защото имаме красива сцена с лаконична, но ярка символика (сценография Свила Величкова и Ванина Цандева), елегантна музикална картина (Асен Аврамов), блестяща, вълнуваща актьорска игра (Иван Юруков, Христо Петков, Александра Василева, Герасим Георгиев, Дарин Ангелов), има любовна драма – но по-силна е драмата за „любовта народна“. Виждаме как добрата, ненатрапчива режисура (Бина Харалампиева) ни показва във всяка сцена сходства с днешния ден. Същият този „днешен ден“, който се повтаря непрекъснато от Освобождението до днес. Точно заради тях може би „Нова земя“ е бил неглижиран и определян като слаб от социалистическата литуратурна критика.

Найден Стремски е идеалът на Вазов за български държавник, какъвто писателят е търсил в историята ни преди Освобождението, в годините след него и е имал смелостта да го въплъти в роман, след като не го е открил в реалността. В творчеството на Вазов сме срещали неведнъж възхитата му от мечтатели с патоса на Стремски, в които са втъкани черти от образите невъзможни на българското Възраждане. Представен днес, си припомняме колко ни е нужна подобна безкористна личност – болезнена мисъл, защото все се оказва, че избираме по-малкото зло, което обаче си е зло. Затова все ни се изплъзва „новата земя“, за която гласуваме.

А може би най-мъдро е посланието на един детайл от сценографията в „Нова земя“. Виждаме Стремски и Доганов в сцена на върха на планината, сблъсък между идеалиста и мошеника, доброто срещу злото. И „арбитърът“ в тази битка е фонът зад тях – природата, изобразена като огромна икона. Така, както и Вазов е поставял над всичко природата, недокосната от човешките страсти, България.

Вижте още: ГЛЕДАМЕ ВАЗОВ, МИСЛИМ ЗА ДНЕС