Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Както след всяко убийство, Кожодера отива да се поразходи

Михал Вивег описва зловещи реални престъпления в трилъра „Мафия в Прага“ (откъс)

Михал Вивег е един от най-четените съвременни чешки писатели. - Както след всяко убийство, Кожодера отива да се поразходи

Михал Вивег е един от най-четените съвременни чешки писатели.

Михал Вивег, един от най-четените чешки автори, ни въвежда в подземния свят на Чехия – и ни оставя с усещането за нещо добре познато и от българските реалности. Романът „Мафия в Прага“, който излиза на български, е вдъхновен от престъпления, действително случили се в Чехия, много от които така и останали неразкрити.

Вивег предлага плетеница от корумпирани политици, марионетни съдии и прокурори, кметове-престъпници, икономически кланове от бивши чейнджаджии и хора от тайните служби, странни охранителни агенции, скрити камери и незаконни подслушвания, комисиони от порядъка на стотици милиони, заплашителни есемеси, незаконни партийни каси, източени банки и фондове, купени конкурси и неразкрити убийства – познато, нали?

„Този трилър е повече или по-малко вдъхновен от много престъпления, действително случили се в Чехия, чиито извършители така и не са разкрити и наказани – споделя писателят. – Понеже на мен този шокиращ факт ми изглежда несравнимо по-важен от това, в коя година или месец са се случили въпросните събития, съм описвал всички действащи лица, както и летоброенето, напълно свободно.“

„Мафия в Прага“ (изд. „Парадокс“) е в превод на доц. д-р Анжелина Пенчева, а научен редактор и автор на бележките е доц. д-р Владимир Пенчев. Корицата е на Живко Петров.

Предлагаме ви откъс от романа на Михал Вивег.

Мафия в Прага
Михал Вивег

8

Както след всяко убийство, Кожодера отива да се поразходи.

Има нужда да си проветри главата. Все пак не съм машина, казва си. И аз съм човек. Имам само едни нерви.

Повърхността на Орлик е гладка. Утринното слънце вече започва да припича, но високите смърчове, обграждащи от двете страни тесния разбит асфалтов път, предоставят на Кожодера приятна сянка. Пред къщата с номер девет е спрял мерцедес. Номерът му е от четири четворки, а емблемата е Diamond Race. Кожодера отминава нататък. Няма нищо против автомобилните състезания, но да се провеждат на натоварени европейски пътища според него е пълна дивотия. Върви нататък, изкачва се по хълма, стига до някогашната резиденция на Густав Хусак. Прозорците ѝ са избити, паркетът на пода се е издул от влагата, мраморната настилка в градината е прорасла с трева. Кожодера знае тъжната история на всяка тукашна вила. Знае къде албанците са държали Конечни, докато не подписал непопълнена полица на името на Крейчирж. Знаеше къде са разстреляли Шебеста. И така нататък. Натъжава се. Решава да се връща.

На пътя към своята къщичка вижда бял пикап.

Беше видял такъв вече два пъти в двора на Шефа: миналия път и днес сутринта. От открехнатата врата за товарене стърчат няколко ръждясали тръби за скеле с червено знаменце в края. Май е същият пикап. Да не би най-после да са почнали ремонти тук?, помисли си.

Мисли усилено, но за нищо не се сеща.

Ако някой решеше да го следи или да му направи нещо, нали той пръв щеше да научи за това.

9

Хрушка внимателно извади касетата от видеото.

При нормални обстоятелства този запис би представлявал ключово доказателство, знаеше Полковника. Но те определено не бяха в нормална ситуация. Предния ден в столицата посред бял ден бяха убити шест души, но Полковника можеше да се обзаложи, че и тези убийства ще бъдат сметени под килима. Държавата им понастоящем беше безумно далеч от каквито и да било нормални демократични практики. Погледна през прозореца към улица „Радлицка“. Върху покривите на няколко от преминаващите автомобили бяха прикрепени велосипеди. Бяло волво ХС 90 теглеше ремарке с лодка в него. Гражданите на Чешката република радостно заминаваха на почивка.

– Гарантирано ще отнемат случая от отдел „Убийства“, най-късно утре, ако случайно все още не са им го взели – констатира. – Ще го дадат на тия от борбата с корупцията и те, стига записът да попадне в тях, ще го унищожат.

Полицаят Радек Станек, колежката му Зузана, Марек Конвицки, Александър Лоунски и главният редактор на „Млада фронта Днес“ мълчаха. Но не и Диана.

– Ще го унищожат ли? – провикна се тя. – Ще унищожат главното доказателство срещу един убиец?

Полковника кимна.

– Сто процента – потвърди и Хрушка.

– Чакайте малко – намеси се Марек Конвицки, вдигайки бинтованата си ръка. – Ако антикорупционната полиция унищожи записа, това ще означава, че тя има интерес да прикрие извършителя. Защо ще искат да прикриват убиец? Полковника разбираше, че младежът иска да покаже съпричастие с Диана, но дори това не извиняваше наивността му – тя беше почти непростима.

– Ами защото става въпрос за наемен убиец – обясни на Спортния Саша. – И ако бъде заловен, има риск да издаде поръчителя на убийството.

– Поръчителя на убийството ли?! – отново се провикна афектирано Диана. – Къде се намираме ние?!

– В Чехия – отговори ѝ Радек Станек.

– Поръчителите на убийството са наясно с този риск – продължи Саша. – Често пъти го елиминират, като по-късно поръчват и самия наемен убиец.

– А защо тогава наемният убиец изобщо приема такава поръчка? – упорства Диана. – След като знае, че тя е свързана с голяма вероятност той самият да бъде убит?

– Кожодера и пршибрамският му шеф се имат за господари на престъпния свят. Полусвета, както те го наричат. С една дума, Кожодера вярва, че ако му готвят нещо, той пръв ще научи за това.

– Обаче може и да бърка – подчерта Полковника.

– И кой е поръчителят на убийството на баща ми? – попита Диана, този път съвсем тихо.

Беше явно, че Полковника се колебае.

– Дори далеч не толкова сериозни обвинения не могат да се повдигат без нужните доказателства – обяснява предпазливо.

Диана го гледа право в очите.

– Аз не ви карам да повдигате обвинения, а просто да споделите предположение.

Полковника клати отрицателно глава.

– Видяхте записа – не отстъпва Диана. – Видяхте убиеца, знаете кой е. Руснаците са мъртви. Кой от подозрителните остава? Кой още е имал мотив?

– Например министърът на вътрешните работи и заместник-министърът на отбраната Шестак – не издържа Саша.

Радек Станек зяпна. – Министърът на вътрешните работи ли? – изохка Диана.

– Сериозно ли го мислите? – присъедини се и Зузана.

– Да – отговори твърдо Саша. – Дарек Балик знаеше най-много май именно за тези двамата. Атомна бомба, така наричаше компрометиращите материали, с които разполагаше. Заради тях са го измъчвали преди смъртта му – затова имаше толкова кръв. Искали са да измъкнат от него къде ги крие.

А дали са успели? Не спираше да мисли за това.

– Чак такова ли е нивото? – присъедини се към всеобщото усъмняване Роберт.

– Да – отговори Полковника. – За съжаление, Саша е прав.

Думите му сякаш парализираха повечето от присъстващите. За никого не беше лесно да допусне, че живеят в държава, където държавници на най-високо ниво поръчват убийства.

Пръв се опомни Роберт.

– Какво ще правим все пак със записа? – върна той в играта принципния въпрос. – Освен че ще извадим няколко копия?

Саша премисляше отговора заедно с останалите и изведнъж го осени идея. Тя определено не беше каква да е идея: премина през тялото му с такъв огромен интензитет, че той едва ли не физически си спомни как преди няколко години в Шумава по погрешка се допря до оголен електрически проводник. Върху лицето му се изписа красноречиво какво става в мислите му.

– Казвай, де – подкани го с усмивка Полковника. – Явно ти е хрумнало нещо.

– Ще оповестим, че притежаваме такъв запис. Още сега. Ще пратим съобщение до всички информационни агенции и сървъри.

Както и очакваше, другите не проявиха никакво въодушевление, но Саша знаеше, че им предстои тепърва да чуят главната част от идеята му. – Да го оповестим? – обади се Главния със съмнение в гласа. – А не да го предадем на полицията?

– На коя полиция? – ухили се Хрушка.

Саша се възползва от колебанието на Роберт.

„Казусът със сплашването на политици и граждански активисти в район Прага 11, за който писахме в последно време, получи неочаквано продължение и явно много по-сериозно измерение. Редакцията на „Млада фронта Днес“ разполага с видеозапис от скрито записващо устройство, което е било монтирано пред жилището на бившата кметица Марта Шорфова на улица „Бродскехо“, блок номер 8 – тоест, по странно стечение на обстоятелствата, точно на мястото на предполагаемото вчерашно самоубийство на бившия лобист Дарек Балик, когото министърът на вътрешните работи Станислав Лангрос в понеделник извади преждевременно от програмата за защита на свидетели.“

Светкавичната му импровизация очевидно впечатли Диана и Марек Конвицки, но Роберт като че ли продължаваше да се колебае.

Александър Лоунски разясни на присъстващите и втората част от идеята си.

Този път всички останаха втрещени, което го изпълни със задоволство.

– Винаги съм казвал, че трябва да станеш полицай – констатира Полковника.

Саша се усмихваше скромно.

– Ще ви дам координатите на едно много печено момче. Викат му Марионетката. Занимава се с такива неща от петнайсет години.

Подчиненият му вече беше изровил нужния номер и Саша си го записа. Още преди Хрушка да успее да върне телефона в калъфчето му, той започна да звъни. Детективът слушаше мълчаливо. Лицето му видимо се измени. В очите на Полковника беше изписан въпрос, сякаш с букви от 30 пункта.

– Застреляли са Кожодера – съобщи Хрушка новината на всички, след като затвори. – Убиеца на баща ви – напомни на Диана.

– Къде и как? – поинтересува се Полковника.

– На Орлик. С един-единствен изстрел от голямо разстояние. Най-вероятно със специално обработен куршум, но и стрелецът явно е бил първокласен.

В кабинета отново настъпи тишина.

– Ние двамата познаваме един такъв първокласен стрелец – процеди, сякаш на себе си, Полковника. – Допреди седмица работеше за мен.

Никой от присъстващите не знаеше как да реагира на шокиращата информация. Пръв се окопити Марек Конвицки.

– В спортния бранш на това му се вика трансферът на годината – заяви.

Политиката беше започнала да му става интересна.

10

Изстрелът беше точен: само на три сантиметра от сърцето. Специално обработеният куршум уцели копче от коженото манто на Кожодера и го вкара заедно със себе си в тялото му. Буташе го пред себе си със страшна сила и скорост, така че в тъканите остана дълбок и изобилно кървящ кратер.

Кожодера умря на място.

Никога повече нямаше да яде сладолед в сладкарница „Анджелато“.

Никога повече нямаше да заведе никоя жена на Канарските острови.

Никога повече нямаше да убие никого.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС